Европейската комисия залага на икономически растеж в България от 3.5% през 2018 г., което е с 0.3 пункта под очакванията от лятото. Понижението идва основно от слабите данни за износа през първата половина от годината, но фактор вероятно е и забавеното усвояване на средства по европейските проекти от текущия програмен период. Това става ясно от есенната макроикономическа прогноза на комисията, която обхваща периода до 2020 г. Като цяло експертите от Брюксел запазват нагласите си от лятото относително без промяна - прогнозата е за икономически растеж 3.7% през 2019 г. и леко забавяне до 3.6% през 2020 г.
След отчетените ефекти от растящите енергийни цени и влиянието на лошата реколта в Европа върху цените на храните, комисията повиши очакванията си за инфлацията в България от 2% до 2.6% през 2018 г. по европейския индикатор ХИПЦ. През следващите две години обаче се очаква поскъпването да се стабилизира около 2% годишно.
Двигател на растежа тази година остава потреблението на домакинствата, като тук стимул е подобряващия се пазар на труда, растящите заплати и потребителски нагласи.
Поглед напред
Като цяло не се очакват значителни промени през следващите две години. Вътрешното търсене ще продължи да движи икономиката, макар и по-умерено спрямо 2018 г. Инвестициите обаче ще имат малко по-голям принос - стимулът се очаква от напредъкът по усвояването на европейските фондове. Износът леко ще се ускори, но потреблението на вносни стоки също, в резултат на което нетният експорт ще има отрицателен принос към растежа.
Макар че управляващите са залагат касов бюджетен дефицит през 2019 г. и балансирано салдо през 2020 г., от Брюксел очакват държавните финанси в България да завършат на плюс. Причината - през следващите две години ще постъпят средства по европейските проекти, а комисията прогнозира и по-голяма събираемост на данъчните приходи. Това ще компенсира планираните от правителството допълнителни разходи за персонал.
Прогнозата за бюджета обаче остава доста несигурна. "Голяма инвестиция в железопътния сектор, която зависи от все още недоговорената концесия на летище София, и някои обявени военни поръчки могат да имат значителен ефект върху държавните финанси през следващите години. Но и в двата случая графикът към момента не е ясен", се посочва в доклада на комисията.
Рисковете пред прогнозата
Рисковете за икономиката на България според ЕК са свързани основно с износа, който може да се повлияе от политически и икономически трусове в големите ни търговски партньори. Тук вероятно става дума за проблемните през последните месеци турска и италианска икономика. От друга страна, растежът може да се ускори, ако недостигът на работници доведе до по-високо от очакваното увеличение на възнагражденията, което ще стимулира допълнително покупките на домакинствата.
Европейската комисия залага на икономически растеж в България от 3.5% през 2018 г., което е с 0.3 пункта под очакванията от лятото. Понижението идва основно от слабите данни за износа през първата половина от годината, но фактор вероятно е и забавеното усвояване на средства по европейските проекти от текущия програмен период. Това става ясно от есенната макроикономическа прогноза на комисията, която обхваща периода до 2020 г. Като цяло експертите от Брюксел запазват нагласите си от лятото относително без промяна - прогнозата е за икономически растеж 3.7% през 2019 г. и леко забавяне до 3.6% през 2020 г.
След отчетените ефекти от растящите енергийни цени и влиянието на лошата реколта в Европа върху цените на храните, комисията повиши очакванията си за инфлацията в България от 2% до 2.6% през 2018 г. по европейския индикатор ХИПЦ. През следващите две години обаче се очаква поскъпването да се стабилизира около 2% годишно.
Още от Капитал
1 коментар
Инфлацията може да се повиши ако се включи нарастването на цените на горивата,а оттам на транспортните разходи и на потребителските цени.