ИПИ: Залагането на дефицит в бюджет 2019 е неразумно

Инфографика Разходната бележка на ИПИ Увеличаване Разходната бележка на ИПИ Преглед на оригинала Смаляване

Управляващите продължават да планират бюджетни дефицити въпреки пепоръките на ЕК при растеж на икономиката да се планират излишъци. Това е, меко казано, неразумно и демонстрира ясно желание за непрозрачно и безконтролно харчене в края на годината. Това посочват икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представят за 16-а поредна година своя алтернативен бюджет. Според тях държавните финанси за догодина могат да бъдат планирани така, че да са на излишък, държавата да изземе по-малко под формата на осигуровки и данъци от хората и бизнеса и в същото време обещаните увеличения на заплатите в обществения сектор да се запазят.

Дебатът за минуса

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според ИПИ прекомерното раздуване на текущите разходи с бюджет 2019 в наглед добра година може да изиграе много лоша шега при влошаване на икономическите процеси. "Оптимизмът на Министерството на финансите е в разрез с актуалните прогнози за забавяне на европейската и българската икономики. Но дори и той да се оправдае, залагането на дефицит при прогноза за близо 4% растеж на икономиката, е неоправдано", казва Десисилава Николова, главен икономист в ИПИ.

Според Лъчезар Богданов от Industry Watch обаче чисто политически е много трудно бюджетът да бъде изготвен антициклично в момент на икономически растеж. Затова според него по-скоро трябва да се внимава държавните финанси да не помагат да се раздуват балони в определени сектори, както и да се планират с едно на ум, че темпът на увеличение на заплатите ще се забави, което пък ще се отрази на приходите. Според него се забравя дискусията за това как да се увеличи потенциалът на икономиката в бъдеще, като фокусът трябва да е върху човешкия капитал.

Алтернативата на ИПИ



В своя алтернативен бюджет от института предлагат оптимизиране на администрацията, намаляване на данъчно-осигурителната тежест чрез премахване на облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии и по-реалистично бюджетиране на капиталовите разходи. Така според тях ще може да се запази обявеното от управляващите увеличение с 10% на фонд "Работна заплата" в публичния сектор и 20% ръст на заплатите на учителите. От ИПИ предлагат още от следващата година по 2 пр. пункта от вноските за пенсии и здраве да се пренасочват към частни пенсионни и здравни фондове. "Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината", посочват от института.

Фокус: Здравеопазване

Мит е, че разходите за здравеопазване в България са твърде ниски и трябва да се увеличат, казва Калоян Стайков от ИПИ. Той посочва, че представени в стандарт на покупателна способност доходът на човек от населението е 47% от средния за ЕС, докато разходите за здравеопазване като дял от БВП са близо 93% от средните за ЕС. "С други думи, при половината от средния доход за ЕС България има близо до средния за ЕС разход за здравеопазване, т.е. няма как системата да е недофинансирана, поне спрямо общата картина в ЕС", отбелязва Стайков. Според него в момента управляващите се опитват да направят реформа, която създава по-централизирана система с по-малко контрол. В същото време, преди да се пристъпи към конкретни мерки, е нужна информация за реалната стойност на здравните услуги, разходите на болниците, лекарствения пазар и т.н., които липсват.