// К1: Средата / Политика
ИПИ: Залагането на дефицит в бюджет 2019 е неразумно
Институтът представи своя алтернативен бюджет с по-ниски данъци и излишък, без да се пипа обещаният ръст на заплатите
Инфографика |
Дебатът за минуса
Според Лъчезар Богданов от Industry Watch обаче чисто политически е много трудно бюджетът да бъде изготвен антициклично в момент на икономически растеж. Затова според него по-скоро трябва да се внимава държавните финанси да не помагат да се раздуват балони в определени сектори, както и да се планират с едно на ум, че темпът на увеличение на заплатите ще се забави, което пък ще се отрази на приходите. Според него се забравя дискусията за това как да се увеличи потенциалът на икономиката в бъдеще, като фокусът трябва да е върху човешкия капитал.
Алтернативата на ИПИ
В своя алтернативен бюджет от института предлагат оптимизиране на администрацията, намаляване на данъчно-осигурителната тежест чрез премахване на облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии и по-реалистично бюджетиране на капиталовите разходи. Така според тях ще може да се запази обявеното от управляващите увеличение с 10% на фонд "Работна заплата" в публичния сектор и 20% ръст на заплатите на учителите. От ИПИ предлагат още от следващата година по 2 пр. пункта от вноските за пенсии и здраве да се пренасочват към частни пенсионни и здравни фондове. "Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината", посочват от института.
Фокус: Здравеопазване
Мит е, че разходите за здравеопазване в България са твърде ниски и трябва да се увеличат, казва Калоян Стайков от ИПИ. Той посочва, че представени в стандарт на покупателна способност доходът на човек от населението е 47% от средния за ЕС, докато разходите за здравеопазване като дял от БВП са близо 93% от средните за ЕС. "С други думи, при половината от средния доход за ЕС България има близо до средния за ЕС разход за здравеопазване, т.е. няма как системата да е недофинансирана, поне спрямо общата картина в ЕС", отбелязва Стайков. Според него в момента управляващите се опитват да направят реформа, която създава по-централизирана система с по-малко контрол. В същото време, преди да се пристъпи към конкретни мерки, е нужна информация за реалната стойност на здравните услуги, разходите на болниците, лекарствения пазар и т.н., които липсват.
Още по темата
"Най-амбициозният бюджет" от 44.5 млрд. лв. беше окончателно приет
Субсидията за партиите остава 11 лв. и догодина, а омбудсманът ще е без кола от НСО
29 ное 2018Икономическата несигурност в развитите държави носи рискове за инвеститорите
Повечето държави тепърва приемат мерки за насърчаване на икономическия растеж, смята икономистът Мохамед Ел-Ериан
21 ное 2018Бюджетният излишък: Милиард и едно излишни желания
За трета поредна година държавните финанси са на огромен плюс, а дебат как тези пари да се упарвляват смислено липсва
9 ное 2018"Демографският бюджет" на БСП: Повече социални разходи, по-високи данъци
Левицата предлага 6400 лв. за раждане на второ дете и държавен инвестиционен фонд от 1.2 млрд. лв.
5 ное 2018Данъчните алтернативи на опозицията
Идеите са добра основа за дебат, но част от тях са със спорен икономически ефект
2 ное 2018Бюджет 2019: С 5.8 млрд. лв. повече в изборна година
Държавните финанси отново се планират консервативно. Повече пари има за бедни общини, за заплати и социални плащания
22 окт 2018
Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира
6 дек 2019, 514 прочитания

Бившият омбудсман обеща, че сдружението няма да прерасне в партия, а ще се бори за защита на гражданските права
6 дек 2019, 719 прочитания
5 дек 2019, 2449 прочитания
6 дек 2019, 2428 прочитания
6 дек 2019, 2426 прочитания
5 дек 2019, 2153 прочитания
5 дек 2019, 1480 прочитания
Над 800 наследника са потърсили правата си по новия ред на ВКС, още 101 души търсят компенсация от Гаранционния фонд