С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 9 ное 2018, 12:54, 38181 прочитания

Новата карта на България

Предложеното от регионалното министерство ново разделение на страната ще промени разпределенето на европейски средства, а ефектът може да е далеч по-сериозен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Новата карта на България

Преглед на оригинала

Автор: Капитал
"Последните 15 години регионална политика в България в истинския смисъл нямаше. Няма как да го отречем и няма как да не кажем, че всичко се правеше само с презумпцията европейски средства." Удивителното не е, че казаното е вярно. Удивителното е, че признанието идва не от друг, а от Деница Николова. Николова е заместник-министър по регионалното развитие и ръководител на една от най-големите европрограми. Дори и тя обаче не може да се бори със статистиката, която сочи, че в последните 10 години населението стремглаво се съсредоточаваше в няколко центъра заедно с парите и европейските средства, а огромни части от страната се изпразваха с невиждана скорост.

Сега, казва Николова, подходът ще е друг. Това, което има предвид, са новите региони за планиране - големите парчета, на които е разделена България за целите на европейското финансиране и статистика. Сега те са 6, идеята е да станат 4. Причината за промяната е тъжна: Северозападният регион вече няма достатъчно население. Резултатът, настоява обаче министерството на регионалното развитие, ще е промяна на философията на регионалната политика. Или по-скоро създаването на истинска такава. Няколко неща поставят под съмнение това обещание.


Нов закон, нови правила

Промените се внасят с изменения в Закона за регионалното развитие. Северозападният регион изчезва заедно с още няколко, които се вливат в Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Тези граници нямат общо с броя области или общини. Въз основа на тях ще се вадят статистиките за Евростат и - което е по-важно - ще се определят европейските пари. МРРБ се опитва да успокои местните власти, че това няма да повлияе на вътрешните разпределения, но опитът от последните години сочи, че европейските решения твърде лесно променят местната реалност.

Като начало всички регионални стратегии досега, както и десетки други документи, се обезсилват. "Сега търсим модела, който е устойчив за държавата, как да развиваме диференцирано територията на страната", посочва Николова. Тя дава пример с Дунавския регион. "Той е специфичен именно поради ресурса на реката и трябва да се опитаме да използваме този ресурс, за да отразим възможността за икономическо развитие."



Регионалните съвети - почти безсмислени към момента структури, които събират на едно областните управители, кметове на общини и местен бизнес, сега получават доста повече пълномощия. В закона е записано, че те ще "изпълняват функции по съгласуване, оценка и избор на проекти" - както финансирани с европейски пари, така и с държавни. С други думи, може да се окаже, че това къде ще отиват парите в един регион ще бъде решавано на тези съвети. Това ще направи особено важно как се взимат решенията там - дали с гласуване, дали на база население или на взаимни симпатии. И може да оправдае страховете на градове, които не искат да попадат в регион, където мислят, че ще бъдат онеправдани.

Всичко това трябва да промени досегашния принцип - усвоява се всичко, без значение от смисъла му. "Идеята на децентрализацията е да се питат местните и те да кажат къде са проблемите, а ние сега финансираме стадиони в селища с много малко население например", казва Десислава Калчева, финансист с дългогодишен опит в сферата на местните финанси. Тя отбелязва, че в страни като Полша, Италия, Франция и Испания финансовата децентрализация стига дотам, че самите региони от ниво 2 общуват с Европейската комисия за европейските пари.

Това е стратегията, обсъдете

Да започнем с начина, по който беше избран вариантът фаворит. Той не е точно пример за прозрачност - както отбеляза в своя позиция Институтът за пазарна икономика, методът са "някакви неведоми административни пътища". Николова обяснява, че е формирана междуведомствена работна група, в която са влизали представители на БАН, президентството, ресорни министерства, които боравят с европейски средства, и Националното сдружение на общините, обяснява Николова. Използвани са вътрешноведомствени анализи, които обаче не са публични. Националният статистически институт например е направил изследване по отношение демографските тенденции в страната, а Национален център за териториално развитие е изготвил анализ за стратегическите документи за регионално развитие.

МРРБ организира дискусия на промените на 7 ноември, дори след изтичането на законовия срок. Решението за четирите региона обаче е взето, стана ясно от дискусията.

Второ, не става ясно как новата стратегия изобщо цели да реши дългосрочните проблеми на българските региони, най-големият от които е демографският. Когато преди десетина години се правеше досегашното разпределение, Плевен и Ловеч бяха добавени към Северозападния регион, за да покрие той изискванията за между 800 хил. и 3 млн. души население. Десетилетие по-късно хората отново не стигат и отново трябва да се добавят области. Ако търсим промяна на тенденциите, ще ни трябва радикално, а не реакционно решение.

"Сега търсим модела, който е устойчив за държавата, как да развиваме диференцирано територията на страната", каза Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие

Фотограф: Мария Съботинова
Държавата София

Което ни води до основния въпрос, който би трябвало да повдигнат останалите общини в България - този за столицата. В последните два програмни периода тя се намира в Югозападния район, където е удобно "скрита" в група с градове като Благоевград, Кюстендил, Дупница. Това й позволяваше да се финансира на по-ниски нива от останалите подобни региони в Европа. По БВП на глава от населението в паритетна покупателна способност, което е 105% от средното за ЕС за 2016 г., София е по-богата от всичко на юг от Рим и на изток от Виена, ако не броим другите източни столици. Според правилата на ЕК това значи, че тя е "развит регион" и трябва да доплаща повече. Което, съгласете се, е логично за град с 1.5 млрд. лв. бюджет и кредитен рейтинг, който му позволява свободно да заема пари. Нещо повече - то е логично, ако България иска да инвестира в останалите си градове достатъчно, за да им позволи да се състезават с единствения си качествен икономически център.

Това обаче няма да се промени. Първо, защото е късно за новия програмен период от 2021 г. и, второ, защото МРРБ не възнамеряват да вадят София отделно. Основният аргумент за това, както признава Николова, е, че без нея Югозападът няма да има достатъчно хора, за да формира самостоятелна единица. Това значи няколко неща. Първо, всички останали градове в региона са в ужасна ситуация. Дори и "скрита", София пак вдига нивото и регионът влиза в горния процент на съфинансиране - което може да стигне до 45% и дори 60%. По време на дискусията за закона Ирена Соколова, областен управител на Перник, даде пример с програма "Конкурентоспособност", където съфинансирането и сега е било 55% за фирмите. Освен това правилата изключват тези региони от възможността да финансират някои свои нужди, които София може да поеме сама, но Кюстендил например надали.

И накрая, това значи, че управляващите не търсят решение на проблема от този период, където София концентрира огромен процент европари.

От 2.7 млрд. лв. договорени средства в Югозападния район към октомври 2017 г. над 1.5 млрд. лв. са за столицата. Това е близо три пъти повече пари, отколкото получава целият Северен Централен район. Ако си припомним, че европейските средства все пак служат за "сближаване" и за да помагат на изоставащите, тук те просто помагат на София да дърпа още напред.

Това може да бъде променено постфактум, припомня Деница Николова - държавата може да вдигне нивото на съфинансиране за София за сметка на другите градове или изцяло да забрани достъпа на града до дадени средства. "Може дори да узреем за идеята да има достъп само до финансови инструменти", казва Николова. Като имаме предвид, че тези пари имат политически ефект, тези обещания звучат по-скоро кухо за останалите градове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

И още: Депутатите пак променят Изборния кодекс; Три жертви от терористичния акт в Страсбург; Какво се търси в Google

12 дек 2018, 669 прочитания

Неизвестна българска фирма с 3 млн. лв. оборот спечели в консорциум поръчка за 380 млн. лв. 1 Неизвестна българска фирма с 3 млн. лв. оборот спечели в консорциум поръчка за 380 млн. лв.

"Транс логистика" в партньорство с испанска и румънска компания ще строи жп отсечката Костенец - Септември

12 дек 2018, 1137 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кой е "лейтенантът на Пеевски" и как той ще контролира подслушванията

ДПС издигна Илко Желязков за член на Бюрото за контрол на СРС

Космическите пощальони

Частните полети в околоземна орбита навлизат в ерата на миниатюризацията

По заповед на главния

Сотир Цацаров превърна командироването в основно средство за контрол над прокурорите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

20 въпроса: Мила Михова

На 15 декември в "Люмиер" тя ще изпълни песни и арии на Росини, Белини и Доницети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

Емисия

DAILY @7PM // 12.12.2018 Прочетете