Бюджетният излишък: Милиард и едно излишни желания

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

- Бюджетът е на огромен плюс - 2.86 млрд. лв. към октомври - Част от свободните средства може да се пренасочат за нова отсечка от "Хемус"

Ако сте кмет на община и ви трябват още пари за някой проект, сега е моментът да си поискате среща с премиера. Към края на октомври излишъкът в бюджета гони 3 милиарда лева и по всичко личи, че част от тези пари отново ще бъдат раздадени по усмотрение на кабинета. Още повече че се задават местни избори, а политиците са свикнали да печелят електорална любов, режейки ленти.


Настоящата година ще е третата подред, в която държавните финанси се планират на минус, но към края на годината се оказват с голям плюс, част от който правителството разпределя без дебат и за разходи със съмнителен икономически ефект. И ако през предходните две години имаше една по-едра цел - по милиард от излишъка отиваха за спорната програма за саниране, през тази все още се търси подобен голям проект. Според представители на управляващите част от парите може да се дадат за нова отсечка от "Хемус".
Извън наместването на тазгодишния излишък обаче по-голямата тема е как екстра парите в бюджета да се управляват смислено. Защо трета поредна година нормален дебат липсва.

Колко са парите за харчене

Преизпълнението на приходите спрямо разходите в бюджета към октомври достига 2.86 млрд. лв., или 2.6% от БВП. В същото време очакванията на управляваното от Владислав Горанов ведомство са в края на годината излишъкът да се стопи до около 600 млн. лв. (при планиран дефицит от 1.1 млрд. лв.). От сметката трябва да се извадят 500 млн. лв. за ремонт на язовирите, които бяха отпуснати на Държавната консолидационна компания (ДКК) като финансиране под черта, както и около 100 млн. лв. за увеличението на заплатите на полицаите след протеста им през януари. Така през последните два месеца на 2018 г. разплащанията на държавата вероятно ще набъбнат до 8.8 млрд. лв. (при средномесечен разход от около 3 млрд. лв. през останалото време).



От финансовото министерство обръщат внимание, че значителна част от планираните капиталови разходи се концентрират именно в последните месеци на годината, през есенно-зимния сезон са по-високи и социалните разходи, разходите за издръжка и т.н. Точно неизпълнението на капиталовите разходи е една от основните причини през последните години бюджетът да излиза на плюс. И по-точно - около 30-40% от инвестиционните разходи не се оползотворяват всяка от последните няколко години, а вноската в ЕС се надценява според икономиста Петър Чобанов.

За кокетно стадионче, за магистрала или в резерва

Ако от натрупания в момента излишък се извади половиният милиард за ДКК, 600 млн. като очакван излишък, парите за полицаи и някои други вече направени разходи, на управляващите ще им останат поне около милиард - милиард и половина екстра пари за разпределяне. Ако се следва досегашната логика на раздаване на извънредни средства - 43 млн. лв. за т.нар. дупка на Георги Гергов и 25.4 млн. лв. за сграда на строителния предприемач Красимир Георгиев, парите просто ще бъдат прахосани за спорни проекти.

На хоризонта вече стои идеята за нов национален стадион, след като стана ясно, че България ще кандидатства за домакинство за световно по футбол през 2030 г. заедно с Гърция, Румъния и Сърбия. Още преди тази новина премиерът Бойко Борисов заяви, че ако националният отбор играе добре и има резултати, държавата може да отпусне стотина милиона лева за "кокетно стадионче". След като стана ясна амбицията на балканските лидери за световно по футбол (между другото кризата в Гърция започна след домакинството й на едни летни олимпийски игри), спортният министър Красен Кралев заяви пред БНТ, че "сега вече целта е друга, трябва да вдигнем малко броя на зрителите". Разбирай – и парите.

По-вероятно е до края на годината някои общини да получат допълнително финансиране за инфраструктурни проекти, казват източници от управляващите. Но основната идея е да се отпуснат пари за следващата отсечка на магистрала "Хемус" - от Боаза до разклона за Плевен и Ловеч, което на фона на санирането е много по-смислено. Още през август от регионалното министерство заявиха, че за въпросното трасе от около 50 км ще са необходими поне 499 млн. лв. без ДДС и че няма осигурено финансиране. Въпросът е, че все още няма готов проект за участъка. Вариант е да бъде обявена процедура за проектиране и строителство, но провеждането й ще отнеме минимум една година и съответно плащанията няма как да се случат до края на тази. Освен ако по познатия вече начин парите не се вкарат в някое държавно дружество, подобно на ДКК, например в "Автомагистрали" ЕАД.

"Всичко, което не се похарчи, ще отиде във фискалния резерв", твърди източник от управляващите. Депутати от ГЕРБ също за убедени, че "няма как милиард да се намести само с постановления на Министерския съвет".

Липсващият дебат

През всичките тези години, в които има излишъци, управляващите бягат от дебат за това какво да се прави с натрупаното, вместо това решенията се взимат в кабинета на финансовия министър и на премиера. На теория в добри времена като сегашните бюджетът трябва да е или балансиран, или на плюс, за да се трупат резерви за следваща криза. Тоест единият подход е парите да отидат във фискалния резерв и след това да се използват по време на криза. Другият - да се инвестират умно така, че в бъдеще да генерират по-висок икономически растеж. Според Петър Чобанов основни фактори, които влияят на потенциала на растеж на икономиката в бъдеще, в момента се влошават. Такива са инвестициите и качеството на работната сила.

"Реализирането на излишъци не е лоша тенденция в период на икономически подем, но смятаме, че е добре да съвпада с преследваните средносрочни бюджетни цели. Очевидно икономиката в момента няма нужда от фискални инжекции и съвсем в реда на нещата е да се води неутрална или дори рестриктивна фискална политика", се посочва и в становището на Фискалния съвет по бюджет 2019.

В момент, в който се очаква икономиката да расте над потенциала си обаче, държавните финанси за 2019 г. отново се планират на дефицит. Една от вероятните причини е, че управляващите не искат да се повтаря ситуацията от 2015 г., когато в края на програмния период ударно се усвояваха евросредства, а капиталовите разходи се оказаха повече от планираните заради нужда от национално съфинансиране, съответно и бюджетът беше на дефицит. Така няколко поредни години вместо разходната база да се свие, тя съвсем целенасочено се държи по-висока. Друга вероятна причина е, че наличието на достатъчно фискално пространство в бюджета дава възможност за реакция при искания за нови разходи, които освен това се отпускат безконтролно. Съдейки по извънредно отпуснатите пари до момента, май е по-добре е да се намалят данъците.