С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
3 13 ное 2018, 18:28, 4273 прочитания

Отиващата си ЕК вижда и края на мониторинга върху българското правосъдие

Представеният в Брюксел доклад подчертава влошаването на медийната среда като риск и за независимостта на съдебната система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Европейската комисия е убедена, че наблюдението на България може да приключи до края на мандата на настоящата комисия", каза зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс при представянето на доклада по Механизма за сътрудничество и проверка. Според доклада три от шестте поставените през 2006 г. цели са изпълнени - независимост на съдебната система, законодателна рамка и борбата с организираната престъпност, като по останалите също се наблюдава прогрес.

Комисията предвижда преди края на мандата й през ноември да има още една оценка на постигнатото, която да сложи край на мониторинга и така да приключи продължилата над десет година сага. Още през 2014 г. председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че целта на поверената му комисия е да приключи наблюдението до края на мандата си.


Механизмът (CVM на английски) беше специално приложен за България и Румъния, тъй като при приемането на двете страни през 2007 г. останалите страни членки имаха съмнения за качеството на техните съдебни системи. В допълнение към София бяха отправени и изисквания за борба с организираната престъпност. CVM се очакваше да насърчи реформаторските усилия на двете правителства, но наблюдението продължава вече десет години, като особено в случая с България, постиженията са меко казано скромни. CVM беше доста унизителна процедура за поредица български правителства, тъй като това поставя страната в ролята на второразреден член на ЕС и служи като мотив например София да бъде държана извън Шенген. До скоро обаче периодичните доклади на ЕК бяха единственият мотив за извършване на реформи в България.

Стратегии-стратегии

Самата ЕК също бърза да приключи мониторинга, тъй като за десет години той показа безперспективността си. Това удря и по имиджа на Европейската комисия, която се показва като институция, която не може да наложи смислени промени. На фона на сблъсъка с Полша и Унгария, който е много по-екзистенциален, фронтът срещу България и Румъния (която поне до скоро изглеждаше отличник) можеше да бъде затворен. Именно в разгара на спора между Брюксел и Варшава за спазването на върховенството на правото ЕК реши да предприеме нов подход. В началото 2017 г. комисията очерта 17 ключови стъпки, чието изпълнение би довело да прекратяване на мониторинга. Промяната беше предизвикана и от настояванията на българските власти, че за да има изпълнение, трябва да има ясни цели.



"Целта беше", казва сега служител на ЕК, "да има ограничен брой предизвикателни, но все пак изпълними цели, които да бъдат постигнати, за да бъде изпълнена политическата цел". Говорейки анонимно, служители на европейската институция признават директно, че структурата на механизма е била променена, за да се изпълни политическата заръка CVM да бъде приключен през 2019 г.

Тази промяна позволи на българските власти по-лесно да докладват напредък, още повече, че отново голяма част от изискванията бяха за приемане на стратегии и законодателство, не за реални резултати. "Най-важната обособена стъпка беше приемането на реформата на общата рамка за борба с корупцията през януари 2018 г.", се казва в доклада.

Това е сериозен завой от досегашната политика на ЕК, която искаше резултати, а не просто приемането на поредните законодателни текстове. Например след публикуването на миналогодишния доклад, комисарят по правосъдието Вера Йоурова се видя принудена специално да коментира, че "все още няма осезаеми резултати в борбата с корупцията".

Високопоставен служител ЕК обясни този завой с желанието българските институции да са по-тясно обвързани с реформите, вместо да чакат рецепти от Брюксел. "Може би има таково усещане, но целта е вашето правителство наистина да припознае този политика". Същият източник подчерта, че този изказ не означава, че ЕК не очаква реални резултати. В доклада се подчертава "липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта".

Цялостното усещане от доклада е, че резултатите са оставени на втори план, както и че ЕК доста упорито е търсила позитивни новини. Подчертава се например значението на работата на Националния съвет по антикорупционни политики, за който обаче липсва публична информация от февруари тази година.

Браво за разделянето на ВСС, лошо за медиите

Вероятно единственото безспорно положително развитие е разделянето на Висшия съдебен съвет на три, така че прокурорите да не могат да се намесват в кадровите и административните решение на съдиите. Съдийската квота също така беше избрана пряко от съдиите, което повиши тяхната независимост. Препоръките обаче да се намалят политическите назначения и прекият избор да има превес отпаднаха през 2016 г.

Докладът специално подчертава влошаването на средата за българските медии през последните години, което рискува да ограничи достъпа на обществеността до информация и можe да има отрицателно въздействие върху независимостта на съдебната система предвид атаките срещу съдии в някои медии.

Въпреки че ситуацията с медиите не е част от доклада, от ЕК подчертават, че са се видели принудени да включат и пасаж за тях, заради сериозната ситуация.

Кога може да отпадне

Ако виждаме прогрес в България, със съжаление трябва да заключим, че в Румъния няма прогрес, каза още Тимерманс. Докладът за северната съседка е доста по-критичен, което кара вече български официални лица да коментират, че това може да попречи на прекратяването на наблюдението. Доскоро Букурещ беше сочен като пример за борба с корупцията. Но след като настоящето правителство успя да уволни специалния прокурор Лаура Кьовеши, която беше лицето на борбата с корупцията в страната, ситуацията започна стремглаво да се влошава.

В Румъния, за разлика от България, наистина бяха постигнати успехи в борбата с корупцията, заради което разочарованието на Брюксел е много силно. ЕК специално подчертава, че последните развития в страната са обърнали положителните оценки, които Румъния е получавала досега.

Специално за България, служители на ЕК и дипломати, с които говори "Капитал", настроението е за отпадане на наблюдението. Според служител на ЕК разделянето на двете страни не е невъзможно, но това ще стане ясно едва следващата година.

По принцип за свалянето на мониторинга е отговорна ЕК, но това няма да стане еднолично, а след консултации със страните членки. Остава да се види дали отново няколко страни, както и в случая с Шенген, няма да блокират стъпката.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1761 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 2205 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
КЗК обяви мегапоръчката на БДЖ за нови влакове за незаконна

Държавният превозвач не е успял да докаже, че ще може да гарантира плащанията си до края на договора на поръчката

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света