Макар да функционира като музей, къщата е частна собственост - реституирана е през 90-те години на миналия век и малко след това е купена от лица и фирми, свързани с Масонската ложа у нас.

Володя Лозанов е в управител на "Дом Яворов" (с предишно наименование "Пан 2003") от 2009 до 2013 г. В този период къщата е ипотекирана пред дружеството на Емил Хърсев "Хърсев ко." за сумата от 1 млн. евро. Заемът е отпуснат с цел "основен ремонт" на къщата. Такъв обаче не е направен. През 2013 г. Лозанов излиза от управлението на "Дом Яворов", а на негово място влизат Валери Митков и Ангел Кабакчиев. Заемът от Хърсев спира да се обслужва някъде през 2014 г., a Володя Лозанов изкупува вземането и така става цeсионер на "Дом Яворов". От 2015 г. досега Володя Лозанов и Валери Митков водят съдебни дела за необслужваната част от заема, като Лозанов е спечелил на всички инстанции, а Върховният касационен съд трябва да се произнесе по случая през февруари 2019 г.

От имотната партида на къщата става ясно, че тя има и стари ипотеки пред Райфайзенбанк.

Васил Панчев влиза в управлението на "Дом Яворов" през 2016 г., когато имотът вече е с много тежести. Той прави няколко ремонта, за да укрепи къщата, която освен всичко друго е в лошо състояние и с много конструктивни проблеми. Още тогава започват преговори между него и Министерството на културата за замяна на имота, като къщата, в която се помещава музеят на Яворов, да стане държавна собственост. Процедурата не е приключена поради същата причина, поради която Столичната община не може да купи къщата днес - свръхипотеките.

Правният анализ на Столичната община

"На първо място, съдебният спор, който е довел до настоящата публична продан, не е завършил. Решението на Софийския апелативен съд по делото между длъжника "Дом Яворов" ЕООД и цесионера Володя Лозанов се обжалва пред Върховния касационен съд. Заседанието по това дело е насрочено за 19.02.2019 г. Рискът за всеки евентуален купувач, докато не се произнесе ВКС с окончателно решение, е огромен. Той се изразява в това да се заплати определената цена – 1 628 758.08 лв. с ДДС, без реално общината да влезе във владение на имота. Недопустимо е да се блокира не малък публичен ресурс, без да може да реализираме правата на собственици. А ако съдът уважи жалбата на длъжника, тогава отпада и основанието за провеждане на настоящата публична продан", цитира правния анализ Фандъкова.

"На второ място, правният анализ на собствеността показа, че освен възбраната от май 2018 г., по която е обявена настоящата публична продан, съществуват още две вписани възбрани върху имота при друг частен съдебен изпълнител – една от януари 2015 г. и една от септември 2018 г. (която обаче не е отразена в Имотния регистър - бел.ред.). Вземането по възбраната от януари 2015 г. е цедирано в полза на трето лице. Не е ясно дали длъжникът е уведомен за цесията, възможно е да има и последващи цесии. В такава ситуация съществува реална възможност постановлението за възлагане на публичната продан да бъде отменено и евентуален купувач да загуби собствеността върху имота. Настоящият собственик и неговият кредитор трябва да изчистят всички тези неясноти заедно с частния съдебен изпълнител и да дадат сигурност на бъдещия купувач от други тежести върху имота", пише още кметът.

Неясноти относно площта

"На трето място, направихме анализ на всички документи за собственост, в които открихме поредица от разминавания. От една страна, по отношение на площта на поземления имот, в кадастралната карта имотът е 319 кв.м, според най-ранните документи за собственост площта е 207 кв.м, според приетия през 1992 г. план - 314 кв.м, а според графичното измерване по скица – 306.10 кв.м. От друга страна, по отношение на реституцията, даренията, продажбите и апортите на сградата и имота, които са десетки в последните 20 години, не са налични всички документи и е нужно да се предоставят", казва Фандъкова. По думите й юристите на общината са проучили всички достъпни документи от 1899 г. насам, когато Васил Беленски придобива имот от 207 кв.м. на ул. "Раковски", строителството и последващите преустройства на сградата.

Преди да се изяснят всички тези въпроси, купуването на имота е рисково и носи опасност от нови съдебни дела с неясен изход и нови задължения, в които би влязъл всеки купувач, в това число и общината, смятат още юристите. "Къщата е защитена като паметник на културата и всякакви идеи, че тя може да бъде надстроявана и пристроявана, са невъзможни. Затова тя не е обект, който може да носи големи приходи, особено в кратък период от време. Даваме си сметка, че в тази ситуация от инвеститорска гледна точка имотът и сградата не са привлекателни, защото първото нещо, което трябва да бъде направено, е цялостна реставрация и конструктивно укрепване на къщата. Нашето намерение къщата на Яворов да стане общинска собственост остава, но всички спорове и други възбрани трябва да бъдат окончателно уредени преди или най-късно с продажбата. Обявената цена е достатъчно голяма и тя задължава към отговорно поведение както общината, така и настоящите собственици."