С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 16 ное 2018, 14:43, 14386 прочитания

Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Марик Стринг е зам. помощник държавен секретар на САЩ, отговорен за политико-военните отношения. По-рано е заемал поста старши съветник на зам. държавния секретар Джон Съливан по външните работи, отбраната, разузнаването, правните въпроси и парламентарните връзки. Преди да постъпи в Държавния департамент, е работил в юридическите кантори Wilmer Cutler Pickering Hale и Dorr LLP. Там е консултирал международни клиенти по въпросите на международните санкции, засекретените държавни поръчки, разследванията в сферата на националната сигурност и чуждите инвестиции, изискващи одобрение от държавната администрация.
Каква според оценката на САЩ би била най-оптималната структура на българските въоръжени сили в настоящата ситуация?

България играе важна стратегическа роля в региона и в НАТО. Имаме много дълбоки двустранни връзки със страната ви, включително покрай проведените през последните години съвместни военни операции и учения.


Радваме се да научим, че правителството е задвижило своя план да достигне 2% от БВП за отбрана до 2024 г., което е изискване към членовете на НАТО от няколко години. САЩ са готови да подкрепят България с всичко възможно, така че да се гарантира, че модернизацията ще продължи по подходящ начин и в рамките на бюджетните ограничения, с които правителството трябва да се съобразява.

България за пореден път задвижи процедура за придобиване на нов тип изтребители. Какви ще са ефектите за сигурността ни, ако решението пак бъде отложено?

Голяма част от посещението ми ще бъде посветено точно на потенциалното придобиване на нови бойни самолети. САЩ и досега са били ангажирани с разнообразни инициативи за подпомагане в сферата на сигурността през последните 25 години. Осигурили сме военна помощ на стойност над 300 млн. долара под формата на различни субсидии, включително за базите "Граф Игнатиево" и "Ново село".



Затова подкрепяме процедурата за придобиване на нови изтребители. Убедени сме, че платформата F-16 допълнително ще задълбочи двустранното военно сътрудничество между страните ни и ще осигури специфични и модерни бойни способности. Този тип самолети са участвали в над 400 хил. успешни бойни мисии.

В предложения модел F-16 са интегрирани много технологии от пето поколение, които присъстват в изтребителите F-22 и F-35. Това е платформата, която е "работният кон" и на нашите собствени въоръжени сили.

Друго нещо в полза на придобиването на този тип самолети е нарастващият брой F-16, които се използват в региона. В Централна Европа има над 1000 подобни изтребителя, които са на въоръжение в държави - съюзници на България. Смятам, че България ще се впише добре в тази общност.

Когато става дума за офертата на F-16, обикновено се чуват няколко опасения. Основното е за цената, но също и схемата за разсрочено плащане, времето за доставка на самолетите и евентуалните и инвестиции в България.

Дискусиите за ценообразуването и индустриалния офсет е по-добре да се водят с компанията контрактор (Lockheed Martin – бел. ред.). Ние сме фокусирани върху значението, която F-16 ще има за по-активните ни двустранни отношения в областта на отбраната. Съсредоточени сме върху политическата и геополитическата роля, която този тип изтребители ще играе.

А какво става с участието на F/A-18 Super Hornet в процедурата?

Доколкото разбирам, правителството е взело решение за пресяване на офертите. Не съм запознат обаче с процедурата на вземане на решенията по отношение на опцията за Super Hornet.

България се намира в размирна зона. Доколко милитаризацията на Крим и замразените конфликти в Украйна, Молдова и Грузия крият риск от ескалация на напрежението в Черноморския регион до реален военен конфликт?

Геополитическата ситуация в Черноморския регион еволюира през последните години. Политиката на САЩ в момента е да разширява и укрепва способностите на нашите натовски съюзници и да се противопоставяме на някои от най-агресивните ходове, които Русия предприема. Разглеждаме НАТО като решение на много от тези проблеми.

През последните години напрежението между Русия и Запада се увеличава непрекъснато, но основният инструмент на Москва, поне засега, е информационната война. Каква е защитната стратегия на САЩ?

Виждаме как Русия се опитва да посее нестабилност в рамките на западния съюз, включително чрез дезинформационни кампании. Правителството на САЩ обръща специално внимание на този проблем и отделя сериозни ресурси да идентифицира и да се противопостави на руската пропаганда - и в САЩ, и в рамките на НАТО. Това е проблем, чието съществуване признаваме и приемаме сериозно.

Кой е най-добрият курс на действие за страни като България в подобни ситуации?

Ключовият фактор е да има устойчиво гражданско общество и стабилни медии, които да идентифицират кампаниите за оказване на влияние и дезинформация. Те трябва да гарантират, че има проверка на фактологията, за да разпознават посланията, които идват от Русия.

В кариерата ви на адвокат извън държавната администрация сте се занимавали с икономически санкции. Смятате ли, че те са ефективен инструмент? Мислите ли например, че санкциите срещу Русия работят?

Да, санкциите са изключително важен инструмент за американското държавно управление в момента. Убедени сме, че те имат ефект по отношение на руските политики. През миналата седмица също така наложихме допълнителни санкции срещу Иран заради дестабилизиращото им поведение в Близкия изток. Очаквам санкциите да продължат да бъдат средство, което САЩ ще използва спрямо съперниците си.

Какъв би бил ефектът от негативната реакция на много европейски държави по повод щатските санкции спрямо Иран?

Да, САЩ взеха решение да възобновят санкции срещу Иран. Причината е, че Техеран се ангажира с опити за убийства в Близкия изток и отвъд него – само през последните седмици това се случи в две европейски държави. Освен това финансира радикални екстремистки групировки в целия Близък изток. Затова дадохме ясно да се разбере, че всяка фирма, която има взаимоотношения с Иран, нарушаващи санкциите, ще си понесе последствията.

Президентът Тръмп, от една страна, настоява европейските съюзници в НАТО да спрат да "ограбват" Америка и да си плащат за отбрана. В същото време преди дни той се обиди на френския президент Макрон заради идеите да има обща армия на ЕС. Какво всъщност иска Тръмп от Европа по отношение на отбраната?

Настоящата администрация е изключително ангажирана с НАТО като военен съюз. Отделили сме значителни ресурси през последните години да подсилим европейските членове на алианса чрез "Европейската инициатива за възпиране". Преди няколко години съюзниците поеха ангажимент да достигнат ниво от 2% от БВП за отбрана и настоящата администрация енергично застъпва позицията, че ангажиментът трябва да се спази.

По отношение на европейската отбрана и европейското сътрудничество - ние ги разглеждаме като потенциално положителна стъпка, доколкото е допълваща за НАТО и американската роля в Европа, а не в конфликт с тях.

Има ли скрито послание от страна на президента Тръмп, че европейските лидери трябва да купуват американско оръжие?

Не, не смятам, че има каквото и да било скрито послание. Тази администрация иска да направи така, че европейските лидери да изпълнят обещанията, които са направили преди много години, и че има честно и равностойно споделяне на бремето в областта на отбраната. Като имаме предвид огромните ресурси, които САЩ отделят за НАТО, искаме да видим, че нашите партньори и съюзници поемат аналогични икономически и военни ангажименти за сигурността на целия съюз.

Как се отразяват обтегнатите отношения между Вашингтон и Анкара на военното им сътрудничество? Има ли притеснения във Вашингтон за надеждността на Турция като партньор в НАТО?

Турция е дългогодишен член на НАТО. Имаме няколко важни аспекта на отбранително сътрудничество с тях и сме съсредоточени върху това да поддържаме Анкара като силен съюзник.

Конгресът на САЩ поиска изпълнителната власт да направи преглед каква би била ролята на F-35, ако Турция закупи зенитните комплекси С-400 от Русия. Има много притеснения около тази зенитно-ракетна система и потенциалната й несъвместимост с разполагането на F-35 в Турция. Това е нещо, което разглеждаме в детайли и се надяваме да намерим решение на тази ситуация.

Притеснена ли е държавната администрация на САЩ за събитията, свързани със Саудитска Арабия и убийството на журналиста Джамал Хашоги?

Както лидерите ни ясно дадоха да се разбере, ще държим отговорни всички потенциални извършители на убийството на г-н Хашоги. Ще следим разследването, където и да ни отведе то.

Същевременно имаме траен национален интерес в сферата на сигурността по отношение на Саудитска Арабия. Той е свързан с противодействието на иранските дестабилизиращи действия в Близкия изток и сътрудничеството ни в областта на антитероризма.

Би ли подкрепила американската администрация оръжейно ембарго спрямо Саудитска Арабия, ако това убийство е разпоредено от най-високо ниво?

Фокусирали сме се върху две линии на действие – отговорност за потенциалните убийци, след като бъде потвърдена тяхната роля, но също така и поддържане на стратегическите ни връзки със Саудитска Арабия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Новият главен прокурор е ясен; Иван Тотев няма да се кандидатира за кмет на Пловдив 1 Вечерни новини: Новият главен прокурор е ясен; Иван Тотев няма да се кандидатира за кмет на Пловдив

И още: Утре ще разберем кой е новият премиер на Великобритания; Партията на президента и бивш комик Зеленски печели изборите в Украйна

22 юли 2019, 2110 прочитания

Освен sms София въвежда дигитален талон за плащане на синя и зелена зона 1 Освен sms София въвежда дигитален талон за плащане на синя и зелена зона

Той ще е достъпен през неограничен брой приложения до няколко месеца

22 юли 2019, 1280 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Марин Льо Пен избра Веселин Марешки за партньор в София

Националистите от Европа ще опитат да променят ЕС отвътре

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми