С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 16 ное 2018, 11:46, 22725 прочитания

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко

- Българската икономика расте по-бавно за второ поредно тримесечие - с едва 3% през периода юли - септември.

- Увеличава се потреблението, докато износът пада, а инвестициите отслабват.

- Оптимистите чакат догодина имулс от еврофондовете, но големият проблем е, че не се прави нищо в бъдеще потенциалът за растеж на икономиката да се увеличи.
Захлаждането вече е тук и няма сигурна прогноза дали икономическата есен ще свърши скоро. Студеният порив идва от Европа - последните данни за Стария континент показаха забавяне на ръста на БВП до 1.9% и на практика потвърдиха разочароващите експресни оценки от края на октомври. В допълнение - двигателят на Европа, Германия, дори отчете спад за третото тримесечие на годината.

Сгъстяващите се облаци над страните, които са ядрото на европейската икономика, очаквано влияят и на българските данни. Те показват ръст от едва 3% на годишна база, което е най-слабият темп от края на 2014 г. насам. Успоредно с това все по-малко хора декларират, че искат да работят и търсят работа, т.е. човешкият капитал става все по-ограничен, инфлацията се ускорява, а и без това скромната инвестиционна активност отслабва допълнително.


В прогнозите на международните институции все още има оптимизъм за следващата година. ЕК например очаква по-ускореното усвояване на европейски фондове догодина да даде лек тласък на българската икономика и тя да порасне с 3.7%. В средносрочен план обаче изглежда, че няма какво да поддържа кривата на БВП дори над 3% - икономическият цикъл в Европа тръгва надолу, а в последните години нямаше достатъчно инвестиции, включително в човешки капитал, които да усилят потенциала за растеж.

Шопингът продължава

Потреблението продължава да е основната движеща сила на икономиката и през третото тримесечие с ръст от 6.9% на годишна база. Големият импулс вероятно идва от покупките на домакинствата предвид продължаващия ръст на средната работна заплата. През третото тримесечие тя се повишава със 7.7% до 1117 лв., като най-видимо това се усети при заплатите на учители и полицаи.



Ръст на доходите има и заради задъхващия се пазар на труда. Безработицата вече достигна предкризисните 5%, а делът на заетите продължава да се подобрява спрямо рекордните данни от предходното тримесечие. Но добрите новини спират дотук. Броят на работещите например намалява за второ поредно тримесечие, като според статистиката те са с 19.7 хил. по-малко от миналата година. Което означава, че хората в работоспособна възраст, които са активни на пазара на труда, намаляват. Тоест фирмите, дори да планират да се разрастват и да инвестират в ново производство, вероятно ще имат проблем с намирането на хора, които да работят в новите им фабрики и офиси. Показват го и месечните бизнес анкети на НСИ - недостигът на кадри ограничава все повече развитието на фирмите в промишлеността, строителството и услугите.

Част от растежа на възнагражденията пък изчезва заради инфлацията, която се ускорява до 3.7% през октомври в резултат на поскъпващите храни и горива. Макар че официалните прогнози са темпът да се стабилизира догодина, инфлационните очаквания на потребителите нарастват, което може да се материализира и под формата на повече покупки сега, за да се избегнат по-високи цени в бъдеще. Напрежението в обществото заради поскъпващи стоки и услуги може да се превърне в предпоставка за политическа нестабилност, която също да ограничи растежа на икономиката.

Износ и инвестиции на диета

Ако има компонент на растежа, който го дърпа надолу през тази година, то това е външната търговия. По-високата покупателна способност на хората вдига вноса на стоки и услуги, а износът бележи спад от 3.2% на годишна база. Крайният ефект е по-нисък икономически растеж.

Добра новина е, че понижението не идва от секторите с по-висока добавена стойност. Продажбите на машини, оборудване и части например растат с над 9% към август, което е добър сигнал за конкурентоспособността на експортния сектор. Общият спад идва основно от еднократни фактори, като например лошата реколта на пшеница тази година или намалелите оръжейни доставки. Влияние оказва и кризата в Турция, която е най-големият външнотърговски партньор на страната извън ЕС. "Имайте предвид, че цените на техническите култури растат. Производителите не изнасят сега, защото чакат цените да се стабилизират на по-високи нива и вероятно ще продадат продукцията си през 2019 г. ", коментира финансист пред "Капитал".

От друга страна, забавянето на растежа на Стария континент, към който е насочен две трети от българският износ, е свързано с голяма доза неяснота - как и с какви темпове ще протича и какъв ще е ефектът за местните компании, които продават там. "Ако има забавяне на европейските пазари, не е изключено износителите да се насочат към други страни", коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Принос за растежа през третото тримесечие имат и инвестициите, които нарастват с 6.2% на годишна база. Няколко месеца по-рано обаче темпът беше 6.6%, а на тримесечна база сега има дори спад.

"Тук е важно каква е политиката на държавата, която тя провежда през фиска. Заложените публични инвестиции не се реализират", коментира финансистът. Според него правителството трябва да намери начин инвестициите в строителството на пътна инфраструктура да се увеличат и да се правят по-плавно през годината, а не да се струпват големи инвестиционни разходи в края на периода на планиране и след това да има рязък спад през следващите няколко години. "Това създава трудности за бизнеса", допълва той.

А сега накъде

В краткосрочен план ключовата дума за българската икономика е "несигурност". Не е ясно какво ще се случи с цените на енергийните ресурси и дали инфлацията все пак няма да се ускори повече от очакваното, което ще повлияе и на потребителския ентусиазъм. Като малка и отворена икономика България остава силно зависима от сътресенията по света. А освен търговските войни догодина ще се случи Брекзит, може да има кризи в развиващите се държави, лихвите ще се покачват...

Вероятно затова прогнозите за България за 2019 г. са разнопосочни. Например ЕК и Министерството на финансите залагат на ускорение на икономиката в резултат на усвояването на повече европейски фондове. Тази прогноза обаче може и да не се сбъдне. "У нас всичко се харчи ударно в края на програмния период, а той още е далеч", коментира Калоян Стайков. През миналия програмен период "големите пари" потекоха в последния възможен момент – 2015 г. Тоест ударното усвояване може да е догодина, но по-вероятно е да дойде 2022 г.

Други институции като МВФ и Виенският икономически институт очакват растежът да се забави допълнително догодина. Трябва да се подчертае обаче, че това не е равносилно на предупреждение за криза или рецесия. "Това е по-скоро пренасочване на растежа към по-ниска предавка в сравнение с миналата година, отколкото повод за значителни опасения", посочва главният икономист на ING Bank в Румъния Циприан Даскалу.

Големият проблем на България обаче е малко по-различен. "Процесът на реална конвергенция е много по-бавен в сравнение с други държави от ЦИЕ заради структурните ограничения на растежа, включително намаляващата работна сила в резултат на застаряването и емиграцията, както и слабия растеж на капиталообразуването", посочва Циприан Даскалу. Икономистът от Industry Watch Лъчезар Богданов също подчертава нуждата от иновации, технологии и инвестиции в образование като ключ за гарантиране на устойчиво повишаване на жизнените стандарти в дългосрочен план.

Илюстрация


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Цацаров разпореди проверка как са определяни субсидиите за партиите Цацаров разпореди проверка как са определяни субсидиите за партиите

Според Слави Трифонов партиите получват по-високи суми, отколкото им се полагат по закон

22 май 2019, 241 прочитания

До 21 август държавата ще очаква оферти за АЕЦ "Белене" 1 До 21 август държавата ще очаква оферти за АЕЦ "Белене"

Проектът трябва да се осъществи на изцяло пазарен принцип

22 май 2019, 455 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кони Хедегаард: Дизеловите коли трябва да се препродават само след преоборудване

Бившият еврокомисар по климата пред "Капитал"

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

ТЕЦ "Варна" - милиони без покритие

Държавата плаща на Ахмед Доган за нещо, което не е сигурно, че може да получи, тъй като техническото състояние на ТЕЦ-а не позволява безопасното му управление

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София