Всъщност препоръката има дълга история. Тя се появи за пръв път в независимия одит на държавното обвинение в България, изготвен от прокурори от държави в ЕС, и визираше единствено нуждата от процедурата за главния прокурор. Препоръката беше базирана на решението по делото в Европейския съд по правата на човека "Колеви срещу България" (заведено от роднините на убития прокурор Николай Колев), че структурата на прокуратурата (единна и централизирана) не позволява независимо разследване на главния прокурор, който се намира на върха на йерархията.

Българските власти обаче решиха да "разширят" обхвата и да започнат да работят по правила за независимо разследване и срещу председателите на двете върховни съдилища. Този подход трудно може да бъде наречен адекватен, защото за разлика от главния прокурор председателите на ВКС и ВАС са първи сред равни и не могат да влияят на актовете на колегите си. В крайна сметка до настоящия момент такава процедура няма, но очакванията са тя да бъде предложена от правосъдното министерство до няколко месеца.

Главата на един съдия

Не е ясно дали управляващите ще изпълнят оригиналната препоръка от независимия одит - за главния прокурор, но със сигурност се готвят да покажат "резултати" с модифицираният й вариант. Или поне този извод се налага от последните развития от офанзивата срещу председателя на ВКС Лозан Панов. В понеделник от пресцентъра на съда съобщиха, че е получена призовка от КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество), адресирана до "председателя на ВКС". Той е поканен от дирекция "Противодействие на корупцията" на комисията да даде обяснение във връзка с водена в комисията проверка.

Призоваването на Панов е свързано със започнала през пролетта данъчна ревизия срещу него. Според данъчно-ревизионния акт, издаден на 18 септември, той дължи 16 хил. лв. данък върху доходите си. Констатациите на данъчните, че е укривал доходи, се базират на тенденциозно изкривяване на фактите, събрани по време на проверката. "Подобен подход грубо нарушава конституционния принцип на разделение на властите и същността на правовата държава. Намирам, че няма правно основание за явяването ми в сградата на КПКОНПИ на посочената дата", се казва в становището на председателя на ВКС до комисията.

Оттам отговориха: "КПКОНПИ смята за неприемливо самоидентифицирането на един магистрат с цялата съдебна власт и използването на институцията, която представлява, като основание да се постави извън закона. Разделението на властите означава ненамеса от една власт в работата на друга, а не недосегаемост на представител на една от властите."

Показателно е, че натискът над председателя на ВКС се засилваше след всеки негов опит за институционална реакция на корупционните скандали в съдебната власт. До тази пролет разправата с него преминаваше предимно през атаки на медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски, които "подгряваха" ситуацията за последвалата данъчна ревизия, станала причина и за проверката на КПКОНПИ.

Атака за назидание

Встрани от личната разправа с председателя на ВКС действията на антикорупционната комисия (чийто председател Пламен Георгиев отдавна е в конфликт със съда) са и заплаха за съдебната независимост. Представителите на КПКОНПИ като репресивен орган са длъжни да избегнат и най-слабото впечатление, че преследват Панов като председател на съда, защото това би породило съмнение, че целият върховен съд е контролиран. "Хем е неправилно, хем е смешно. Един вид политическият кръжец по интереси в правото и борбата с корупцията реши да призове Върховния касационен съд... Нищо чудно неразбирането на елементарния институт на призоваването да цели и някое принудително довеждане, в което председателят е окован, а предан конпир му подвиква: "Вие сте абсолютен престъпник", коментира пред "Капитал" Иван Брегов от Института за пазарна икономика.

Лозан Панов просто е най-високопоставеният магистрат, върху когото има натиск. В събота от най-голямата магистратска организация - Съюза на съдиите, излязоха със становище, че е налице видима тенденция за уязвяване независимостта на съда "чрез използване на привидно законни средства, манипулиране на общественото мнение и всяване на страх". В позицията на съюза се припомнят и случаите от последните месеци на атаки срещу съда "по повод упражняване на законни правомощия, каквито например са отправеното преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и искане до Конституционния съд; прилагане на правото на ЕС при защита на правата на уязвими лица и малцинствени групи; решаване на дела, по които представители на другите власти насаждат очаквания за определен резултат".

Визирайки проверката срещу Панов, от ССБ коментират също: "Създават се и съмнения, че при тенденциозно упражняване на правомощия от органи с репресивна власт се преследват нелегитимни цели, сплашване и обругаване на съдии, злепоставянето им в очите на хората и в крайна сметка уронване авторитета на съда."

Точка на пречупване

Атаките срещу съда не остават незабелязани и от ЕК - те се споменават на няколко места в последния й доклад, като се напомня и отговорността на Висшия съдебен съвет да брани съдебната независимост. Това, което не пише в доклада, е, че атаките срещу Панов и съдиите са в синхрон с интересите на най-влиятелните в съвета - главният прокурор и мнозинството членове, избрани от парламентарната квота. Така се стига до парадокса, че тези, които трябва да бранят съдийската независимост, се оказват най-голяма заплаха за нея.