С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 16 ное 2018, 13:00, 42718 прочитания

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Европейската комисия най-вероятно ще вдигне наблюдението над българската правосъдна система в края на 2019 г.

Брюксел реши да сложи край на процедурата, която за повече от десетилетие така и не даде резултат.

Част от темата

Политическа зима

От евтин бензин до смяна на системата

Кой какво се надява да постигне с участието в протестната кампания срещу управлението

Ще удържи ли Борисов властта

ГЕРБ няма да се откажат лесно от управлението - през 2019г. се разпределят проекти за над 10 млрд. лв. и се избира следващият главен прокурор

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки


За разлика от кавалерийската атака срещу върховенството на закона в Полша или тоталната война срещу либералната демокрация в Унгария партизанските действия на поредица български правителства срещу съдебната система и борбата с корупцията очевидно се оказват приемливи за Брюксел. Вместо да продължи с натиска за реформи, тази седмица Европейската комисия (ЕК) потвърди, че механизмът за сътрудничество и проверка (CVM на английски), въведен през 2007 г., за да помогне на България и Румъния да преодолеят недостатъците в областта на правосъдните си системи, ще отпадне в края на 2019 г.

"Не бива да гледаме моментната снимка, трябва да гледаме целия филм за последните години", каза вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс, който представи доклада във вторник. Само преди година комисарят по правосъдие Вера Йоурова заяви, че все още не се виждат "осезаеми резултати в борбата с корупцията". А ако оттогава се е появило нещо осезаемо, то е, че държавата започна да използва борбата с корупцията като средство за защита на корумпираните. И за разлика от Варшава и Будапеща това се случва под удобно затворените очи на Брюксел. И сякаш за извинение ЕК най-накрая призна, че в България има проблем със свободата на медиите, и отправи безадресно предупреждение.


Самото представяне на доклада изглеждаше като досадно задължение и беше сбутано между други събития, а Тимерманс беше видимо облекчен, че поради технически причини му беше спестено да отговаря на повече въпроси. Например дали искрено вярва, че България е постигнала реален напредък в борбата с корупцията.

Сменен тон - на примирението

При съпоставка на докладите (политически и технически) с предишни се вижда промяна в стила, още по-витиеват изказ и изрази като "като цяло изглежда" или "може би това е естествено". Част от фактите, върху които се акцентираше в политическите доклади преди, сега са изпуснати въобще или са допуснати като бележки под линия в техническия доклад. Именно там абстрактно описани са повечето корупционни скандали, на които институциите така и не дадоха отговор - като смачканите проверки на инспектората срещу зам. главния прокурор Борислав Сарафов или председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева. А доскоро ЕК искаше да види развитие именно в тази област, не в писането на стратегии.



Изводите на комисията се базират на вътрешни противоречия. Голяма част от "затворените" показатели всъщност се приемат за изпълнени с уточнението, че тепърва ще трябва да се видят резултати. За антикорупционния орган например е посочено, че "основно предизвикателство ще бъде да организира ефективно упражняването на големите си по обхват правомощия".

ЕК посочва натиска върху свободата на медиите, но в същото време окуражава прокуратурата и комисията за конфискация (КПКОНПИ), които имат основна роля в него - дали с директна покана за "разговори", както в случая със Сотир Цацаров и издателя на "Сега" Сашо Дончев или със замразяването на активи на издателя на "Капитал" Иво Прокопиев. Въпреки че от ЕК твърдят, че отблизо наблюдават ситуацията и очакват обективност и безпристрастност в действията, това не личи от доклада. Цялостното усещане е, че ЕК доста се е старала да види хубавата страна на българските реформи.

Краят на едно безплодно упражнение

Очакванията за края на CVM се появиха още преди две години, когато ЕК смени начина, по който се провеждаше наблюдението над България. Механизмът беше замислен да преодолее един сериозен проблем. В хода на преговорите за членство напредъкът на източноевропейските страни се оценяваше на базата на обещания и "политическа воля". Полша например, която беше приела да изпълни 260 задачи след приемането си, бързо ги изоставя, както посочва проф. Георги Димитров в статия за "Капитал". За това CVM си беше поставил за цел да следи реалните резултати, а не просто декларации. Брюксел наблюдаваше конкретни дела, както и дебатите при приемането на дадено законодателство. И редовната констатация на ЕК беше, че България трябва да покаже резултати в борбата с корупцията, независимо от това какви стратегии и планове са били приети. В току-що публикувания доклад обаче се оказа, че "най-важната обособена стъпка беше приемането на реформата на общата рамка за борба с корупцията през януари 2018 г."

Промяната се случи в края на 2016 г., когато беше ясно, че мониторингът няма никакви шансове да промени за добро ситуацията. Освен това в разгара на сблъсъка с Полша и Унгария фронтът срещу България и Румъния можеше да бъде затворен. Българското правителство например никога не поставя под съмнение общоевропейските политики, както правят Варшава и Будапеща, то просто не полага усилия да ги следва.

В началото 2017 г. комисията очерта 17 ключови стъпки, чието изпълнение би довело да прекратяване на мониторинга. Новият подход беше предизвикан както от настояванията на българските власти, че за да има изпълнение, трябва да има ясни цели, така и от желанието на ЕК да загърби неуспешния за нея механизъм, който вреди на собствения й имидж.

Говорейки анонимно, служители на европейската институция признават директно, че структурата на механизма е била променена, за да се изпълни политическата заръка CVM да бъде приключен през 2019 г., нещо което председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза още през 2014 г.

Обещанието на Юнкер и водената от него "политическа" комисия доведе до смяна на референта за механизма в представителството на ЕК в София. Юри Тавание от години беше припознаван от статуквото като основен виновник за негативните оценки. Той беше подложен на персонални атаки и от главния прокурор Сотир Цацаров, и в серия от публикации в медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски. Подобен натиск винаги е имало, но едва настоящата ЕК се поддаде на него. В края на 2015 г. дългогодишният генерален секретар на институцията се оттегли и направи път на много по-политически чувствителни бюрократи.

Механизмът за атака срещу Тавание е идентичен с този, по който същият властови кръг се саморазправя и с неудобните за него магистрати - основно активисти на Съюза на съдиите и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, но също и съдии, които постановяват неприятни за статуквото решения (вижте повече на стр. 28-29).

Медиите: трън в очите

Тези атаки бяха отбелязани и в предишния доклад на ЕК, но в представения тази сряда документ частта за медиите е основен акцент и Тимерманс наблегна върху нея при представянето на документа в сряда. "Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита", се казва в доклада. Въпреки че не се споменават имена, такива атаки се поддържат от години от медиите на близкия до главния прокурор депутат от ДПС Делян Пеевски.

Според служители на ЕК със споменаването на медиите в доклада Брюксел иска да подчертае пред българските власти колко насериозно взима проблема. Ден след представянето на доклада премиерът Бойко Борисов показа, че е силно засегнат от тази констатация и обвини за нея друга група атакувани от прокуратурата и Пеевски - критичните към работата на правителството и държавното обвинение медии. "Олигарх си създал медия, за да защитава това, което е откраднал, после ние не можем да го пипнем ли?", каза премиерът, поставяйки се до другите двама, развиващи същата теза - Делян Пеевски и Сотир Цацаров.

Всъщност докладът слага край на илюзиите, че демокрацията и върховенството на закона може да дойдат като бонус отвън. Европейският съюз никога не е бил замислян като инструмент за тяхното налагане, тъй като неговите членове по презумпция са демократични страни. Но разочарованието на Брюксел със сигурност ще доведе охлаждане на желанието за помощ и в други области - нещо което българските данъкоплатци тепърва ще усещат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ

И още: Иран заплаши да надхвърли лимита на запаси от обогатен уран; Мегапротестите в Хонконг продължават; Как цяла Аржентина и Уругвай останаха на тъмно

17 юни 2019, 643 прочитания

Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба" Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба"

Бивш директор в пътната агенция влиза в управителния съвет на мястото на Радослав Влахов

17 юни 2019, 699 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Изборите: Технология на подчинението

Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."