Защо Брюксел вдигна ръце от България

Европейската комисия най-вероятно ще вдигне наблюдението над българската правосъдна система в края на 2019 г. Брюксел реши да сложи край на процедурата, която за повече от десетилетие така и не даде резултат.

За разлика от кавалерийската атака срещу върховенството на закона в Полша или тоталната война срещу либералната демокрация в Унгария партизанските действия на поредица български правителства срещу съдебната система и борбата с корупцията очевидно се оказват приемливи за Брюксел. Вместо да продължи с натиска за реформи, тази седмица Европейската комисия (ЕК) потвърди, че механизмът за сътрудничество и проверка (CVM на английски), въведен през 2007 г., за да помогне на България и Румъния да преодолеят недостатъците в областта на правосъдните си системи, ще отпадне в края на 2019 г.

"Не бива да гледаме моментната снимка, трябва да гледаме целия филм за последните години", каза вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс, който представи доклада във вторник. Само преди година комисарят по правосъдие Вера Йоурова заяви, че все още не се виждат "осезаеми резултати в борбата с корупцията". А ако оттогава се е появило нещо осезаемо, то е, че държавата започна да използва борбата с корупцията като средство за защита на корумпираните. И за разлика от Варшава и Будапеща това се случва под удобно затворените очи на Брюксел. И сякаш за извинение ЕК най-накрая призна, че в България има проблем със свободата на медиите, и отправи безадресно предупреждение.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Самото представяне на доклада изглеждаше като досадно задължение и беше сбутано между други събития, а Тимерманс беше видимо облекчен, че поради технически причини му беше спестено да отговаря на повече въпроси. Например дали искрено вярва, че България е постигнала реален напредък в борбата с корупцията.

Сменен тон - на примирението

При съпоставка на докладите (политически и технически) с предишни се вижда промяна в стила, още по-витиеват изказ и изрази като "като цяло изглежда" или "може би това е естествено". Част от фактите, върху които се акцентираше в политическите доклади преди, сега са изпуснати въобще или са допуснати като бележки под линия в техническия доклад. Именно там абстрактно описани са повечето корупционни скандали, на които институциите така и не дадоха отговор - като смачканите проверки на инспектората срещу зам. главния прокурор Борислав Сарафов или председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева. А доскоро ЕК искаше да види развитие именно в тази област, не в писането на стратегии.



Изводите на комисията се базират на вътрешни противоречия. Голяма част от "затворените" показатели всъщност се приемат за изпълнени с уточнението, че тепърва ще трябва да се видят резултати. За антикорупционния орган например е посочено, че "основно предизвикателство ще бъде да организира ефективно упражняването на големите си по обхват правомощия".

ЕК посочва натиска върху свободата на медиите, но в същото време окуражава прокуратурата и комисията за конфискация (КПКОНПИ), които имат основна роля в него - дали с директна покана за "разговори", както в случая със Сотир Цацаров и издателя на "Сега" Сашо Дончев или със замразяването на активи на издателя на "Капитал" Иво Прокопиев. Въпреки че от ЕК твърдят, че отблизо наблюдават ситуацията и очакват обективност и безпристрастност в действията, това не личи от доклада. Цялостното усещане е, че ЕК доста се е старала да види хубавата страна на българските реформи.

Краят на едно безплодно упражнение

Очакванията за края на CVM се появиха още преди две години, когато ЕК смени начина, по който се провеждаше наблюдението над България. Механизмът беше замислен да преодолее един сериозен проблем. В хода на преговорите за членство напредъкът на източноевропейските страни се оценяваше на базата на обещания и "политическа воля". Полша например, която беше приела да изпълни 260 задачи след приемането си, бързо ги изоставя, както посочва проф. Георги Димитров в статия за "Капитал". За това CVM си беше поставил за цел да следи реалните резултати, а не просто декларации. Брюксел наблюдаваше конкретни дела, както и дебатите при приемането на дадено законодателство. И редовната констатация на ЕК беше, че България трябва да покаже резултати в борбата с корупцията, независимо от това какви стратегии и планове са били приети. В току-що публикувания доклад обаче се оказа, че "най-важната обособена стъпка беше приемането на реформата на общата рамка за борба с корупцията през януари 2018 г."

Промяната се случи в края на 2016 г., когато беше ясно, че мониторингът няма никакви шансове да промени за добро ситуацията. Освен това в разгара на сблъсъка с Полша и Унгария фронтът срещу България и Румъния можеше да бъде затворен. Българското правителство например никога не поставя под съмнение общоевропейските политики, както правят Варшава и Будапеща, то просто не полага усилия да ги следва.

В началото 2017 г. комисията очерта 17 ключови стъпки, чието изпълнение би довело да прекратяване на мониторинга. Новият подход беше предизвикан както от настояванията на българските власти, че за да има изпълнение, трябва да има ясни цели, така и от желанието на ЕК да загърби неуспешния за нея механизъм, който вреди на собствения й имидж.

Говорейки анонимно, служители на европейската институция признават директно, че структурата на механизма е била променена, за да се изпълни политическата заръка CVM да бъде приключен през 2019 г., нещо което председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза още през 2014 г.

Обещанието на Юнкер и водената от него "политическа" комисия доведе до смяна на референта за механизма в представителството на ЕК в София. Юри Тавание от години беше припознаван от статуквото като основен виновник за негативните оценки. Той беше подложен на персонални атаки и от главния прокурор Сотир Цацаров, и в серия от публикации в медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски. Подобен натиск винаги е имало, но едва настоящата ЕК се поддаде на него. В края на 2015 г. дългогодишният генерален секретар на институцията се оттегли и направи път на много по-политически чувствителни бюрократи.

Механизмът за атака срещу Тавание е идентичен с този, по който същият властови кръг се саморазправя и с неудобните за него магистрати - основно активисти на Съюза на съдиите и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, но също и съдии, които постановяват неприятни за статуквото решения (вижте повече на стр. 28-29).

Медиите: трън в очите

Тези атаки бяха отбелязани и в предишния доклад на ЕК, но в представения тази сряда документ частта за медиите е основен акцент и Тимерманс наблегна върху нея при представянето на документа в сряда. "Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита", се казва в доклада. Въпреки че не се споменават имена, такива атаки се поддържат от години от медиите на близкия до главния прокурор депутат от ДПС Делян Пеевски.

Според служители на ЕК със споменаването на медиите в доклада Брюксел иска да подчертае пред българските власти колко насериозно взима проблема. Ден след представянето на доклада премиерът Бойко Борисов показа, че е силно засегнат от тази констатация и обвини за нея друга група атакувани от прокуратурата и Пеевски - критичните към работата на правителството и държавното обвинение медии. "Олигарх си създал медия, за да защитава това, което е откраднал, после ние не можем да го пипнем ли?", каза премиерът, поставяйки се до другите двама, развиващи същата теза - Делян Пеевски и Сотир Цацаров.

Всъщност докладът слага край на илюзиите, че демокрацията и върховенството на закона може да дойдат като бонус отвън. Европейският съюз никога не е бил замислян като инструмент за тяхното налагане, тъй като неговите членове по презумпция са демократични страни. Но разочарованието на Брюксел със сигурност ще доведе охлаждане на желанието за помощ и в други области - нещо което българските данъкоплатци тепърва ще усещат.