Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

В предпоследната година от сегашния програмен период ще се усили "усвояването" на еврофондове.

За хората, които са на власт, следващата година година е като лятото за зърнопроизводителите - жъне се.

Дългогодишните усилия по осигуряване на "тил" в съдебната власт ще кулминират в избора на нов главен прокурор. Този пост е ключов за всяко управление. Без него ГЕРБ ще бъде изключително уязвима. 2019 г. е и ключова в цикъла на еврофондове. Тя е предпоследната година от сегашния програмен период, когато предстои да се изберат изпълнители за някои от най-големите и скъпи проекти.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Новият главен

След като Сотир Цацаров не успя да стигне до Конституционния съд, той най-вероятно ще изкара мандата си, който изтича през януари 2020 г. Процедурата за избор на негов наследник може да бъде открита шест месеца по-рано, т.е. още през юли.

Кой ще е на власт е от ключово значение за този избор:



Първо, номинация за главен прокурор може да се издига или от прокурорската колегия, или от министъра на правосъдието. Влизането в процедурата на независим играч от един служебен правосъден министър например може да помрачи публичния образ на един предизвестен иначе избор на кандидат, издигнат от прокурорската колегия, в която Цацаров има хегемония.

Второ, значителна част от избраните от парламента членове на ВСС могат да загърбят лоялността си към ГЕРБ, ако не е на власт - това Борисов и Цветанов вече го усетиха след оставката през зимата на 2013 г.

Пълният монопол, който главният прокурор има над това срещу кого, за какво и кога ще бъде повдигнато обвинение заедно с дългия му мандат (седем години) и практическата му безконтролност го превръщат в една от най-силните политически фигури в държавата. Затова налагането на лоялен кандидат е дългосрочна инвестиция. Сред спряганите имена за наследник на Цацаров са близкият до Пеевски и Борисов шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, многократно доказвал своята лоялност към тях. Друг потенциален кандидат е зам. главният прокурор Иван Гешев. От два източника "Капитал" научи, че в ГЕРБ се обсъжда и името на евродепутата Емил Радев.

Без главен прокурор зад гърба си на управляващите няма да им е толкова лесно и с другият ключов процес през следващата година - разпределянето на рекордно много средства от бюджета и еврофондовете.

Елате, милиарди, при батко

Чаканите поръчки за "Хемус" са две - отсечката от "Боаза" до разклона Плевен - Ловеч и оттам - до Велико Търново [ГБС]

Догодина предстои раздаването на няколко транша държавни и европейски пари, които биха се оказали доста важен лост за който и да упражнява властта.

Първо, разбира се, са пътните строежи. Предстои огромната поръчка за последния дял на магистрала "Струма" - през Кресненското дефиле. За този най-скъп и най-противоречив етап от целия проект ще бъде избран изпълнител, като прогнозната му стойност е около милиард лева. Чаканите поръчки за "Хемус" са две - отсечката от "Боаза" до разклона Плевен - Ловеч и оттам - до Велико Търново. Първата поръчка е почти готова за пускане и е около половин милиард, втората е все още далеч от проектна готовност, с прогнозна стойност 850 млн. лв. Отделно са други пътни поръчки като Ботевград - Мездра и Южната дъга на околовръстното на София, които са между 100 и 200 млн. лв.

След това идва контролът върху еврофондовете: тази магическа пръчка за всеки министър и кмет. Към момента ГЕРБ логично са овладели всички програми, като все по-явно е, че контролът върху най-важните като "Регионално развитие" и "Околна среда" е минал в кръга около Цветан Цветанов. Те са важни по две причини. Първо, защото така се контролира местната власт - всички големи градове се финансират по тях и зависят от решението на Министерството на регионалното развитие. Второ, по "Околна среда" догодина най-накрая водните асоциации трябва да започнат да раздават собствените си поръчки за обновяване и ремонти на водопроводната мрежа в страната. Говорим за още 1.2 млрд. лв, които формално ще минат през новосъздадените асоциации. Техен принципал обаче е отново МРРБ.

Доколкото 2019 е и предпоследната година от програмния период, по традиция ще се усили "усвояването" на средства. Ако държавата е отговорила на критериите, заложени от ЕК до края на 2018 г., би трябвало да бъдат отключени още 5% от парите. Това означава, че ако догодина ГЕРБ не е на власт, някой друг ще получи контрола върху тези средства (или ще обвини Борисов, че не се е справил и затова парите са спрени).

Да не забравяме и традиционните руски проекти. АЕЦ "Белене" отново е на дневен ред. Проектът беше размразен тази година в очакване на оферти, най-вече от китайските инвеститори. Ако има такава оферта, управляващите догодина ще може да уточнят правилата, по които централата ще бъде строена и евентуално да сключи договора. Говорим за проект, чиято стойност вече е поне 17 млрд. лв.

"Турски поток" наближава българската граница и предстои решението дали България ще получи една от тръбите на газопровода - за транзит към Европа. Освен геополитически това е важно и чисто финансово. Евентуален строеж на нова тръба - от турска до сръбска граница, ще струва 2.8 млрд. лв. Отделно предстои и изборът на строител на междусистемната връзка с Гърция, която е за 145 млн. евро.

Скъпата игра на войници

През следващата година правителството трябва да вземе решения за модернизация на въоръжените сили на стойност над 4 млрд. лв. Става дума за трите проекта за превъоръжаване на армията с нов тип натовски изтребители, бронирани машини за пехотата и модулни патрулни кораби. Тях данъкоплатците ще изплащат през цялото следващо десетилетие, независимо кой е на власт.

В най-напреднал етап е процедурата за избор на бойни самолети на стойност 1.8 млрд. лв. Основните конкуренти са американските F-16 и шведските Gripen. В нея има много геополитика и изборът е в много голяма степен предизвестен - предпочитанията са за американските самолети. Сделката не е сред най-любимите на властта - тъй като няма конкуренция и продавачът не е склонен на скрити договорки, цялата печалба от нея ще отиде зад океана. За местните политици няма да остане нищо.

Не така обаче стоят нещата с доставката на нови бронирани машини за сухопътните войски на стойност 1.46 млрд. лв. Програмата е от критично значение за реалната боеспособност на армията и участието й в операциите на НАТО, тъй като именно пехотинците са изпращани на мисии в 99% от случаите. Въпросният проект е и потенциално най-удобен за прокарване на лобистки интереси по линия на фирмите подизпълнители, които доставят различните подсистеми - въоръжение, куполи на машините, комуникации, компютри, софтуер и т.н. В крайна сметка компанията, която бъде избрана в тръжната процедура, на практика ще е системен интегратор, зад който може да се скрие и някой друг любимец на властта.

Най-любопитното е, че уж аутсайдерът на проектите – програмата за строеж на два патрулни кораба за 984 млн. лв., през последните дни отново изплува от небитието с потенциал пак да изпревари пехотата. Според командира на бойния флот контраадмирал Митко Петев се очаква 7 фирми да подадат оферти до 15 февруари, до началото на април да има победител и до края на май да бъде подписан договор. За разлика от Сухопътни войски, които още не са изпратили официални искания за обвързващи оферти.

По темата работиха:

Росен Босев,
Огнян Георгиев,
Момчил Милев