"Демократична България" предлага отмяна на лобистки закони и повече складове за горива

Свръхобезпечения и регулация пречат на конкуренцията на пазара, смятат от опозиционната партия

Съпредседателите на "Демократична България" Атанас Атанасов и Христо Иванов (вдясно)
Съпредседателите на "Демократична България" Атанас Атанасов и Христо Иванов (вдясно)    ©  Надежда Чипева
Съпредседателите на "Демократична България" Атанас Атанасов и Христо Иванов (вдясно)
Съпредседателите на "Демократична България" Атанас Атанасов и Христо Иванов (вдясно)    ©  Надежда Чипева

"Демократична България" предлага законови промени за намаляване на цените на горивата в посока увеличаване на конкуренцията. Политическата формация е изпратила проекта си до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и се търси вносител. Идеите идват на фона на протести в страната, а и в Европа, заради високите цени на горивата. И са тест дали партиите в парламента търсят наистина решения за по-ниски цени.

Предложени са най-общо три мерки. Първо, да се отменят Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, който беше приет през това лято, като премина бързо и безпроблемно на финалната права в парламента и не срещна ветото на президента Румен Радев. Законът стана по-известен като секторния лобистки закон за горивата, за който от дълго време настояваха големите компании от Българската петролна и газова асоциация. Той ограничава малките играчи на пазара и следователно и конкуренцията, защото въведе тежък регистрационен режим, висок уставен капитал и банкови гаранции.

Другите предложения са под формата на промени в Закона за данъка върху добавената стойност и в Закона за акцизите и данъчните складове.

Дължимият ДДС

Предлаганият законопроект търси стимулиране на малките търговци на горива с цел насърчаване на конкуренцията в бранша и постигане на по-ниски и пазарни цени, се казва в мотивите. Това, което се предвижда в Закона за данъка върху добавената стойност, е отмяна на въведеното през 2016 г. изискване за лица, които търгуват с течни горива и които не са лицензирани складодържатели, да предоставят свръхобезпечение за една година напред в размера на евентуално дължимия сбор от ДДС. "Последното противоречи на данъчния неутралитет и на общностното право (в частта, в която се прилага по-облекчен режим на внос спрямо вътрешнообщностните доставки) и се явява квази двойно данъчно облагане на тези лица, тъй като всеки месец наред с блокираните им оборотни средства за обезпечението те ще внасят и дължимия ДДС за същия данъчен период", пише в мотивите.

За последното в ход е и процедура срещу страната от Европейската комисия. Сегашната предложена промяна е срокът за предоставяне на обезпечение да е не една година, а един месец.

Кой държи складовете

Третата мярка е да се подобри достъпът до акцизните складове, които в момента в голяма степен се контролират от "Лукойл България". Промените в Закона за акциза и за данъчните складове предвиждат да се облекчат регулационните режими и изискванията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, като режимът на отложеното плащане на дължимия акциз ще може да се прилага едва след осигуряването на данъчен склад, изграден в съответствие с изискванията на закона.

Предвижда се и изискването до 10-о число на месеца, следващ отчетния, складодържателят да подава информация в Комисията за защита на конкуренцията и митническите органи за свободния капацитет в склада и за прекратените, сключените и изтеклите договори с други компании за съхранение на гориво.