По неписано правило, когато настъпи Димитровден, професионалният празник на строителите на 26 октомври, работата се зазимява и се чака нов удобен момент да продължи. Тази година обаче стана точно обратното - през ноември Камарата на строителите (КСБ) изведнъж започна работа.
Покрай скандалите с най-голямата строителна фирма "Джи Пи груп" и катастрофата на пътя край Своге от лятото насам организацията заяви, че целият бранш е атакуван. Започна обиколка на партийни групи и телевизионни студиа, в които ръководители на Джи Пи, по съвместителство и членове на управителния съвет на камарата, обясняваха редом с политици от управляващата коалиция как са жертва на фалшиви атаки от медии. За пръв път камарата, която повечето пъти се старае да е в добри отношения с всички, изведнъж поиска оставки на опозиционни депутати, защото си позволиха да говорят за независими експертизи на качеството на пътищата в България.
Това необичайно раздвижване на една иначе тиха организация е много показателно за нейната истинска роля. Камарата функционира като "говорител" на негласния картел между големите строителни компании и като патерица на управляващите, от които тези компании зависят. В нито една от изявите си КСБ не говори за прозрачна и конкурентна среда или за корупцията при големите поръчки, която вреди на много от собствените й членове. В интервю за "Капитал" (виж карето долу) нейният ръководител заяви, че всички проблеми на строителния сектор в България са резултат на медийни публикации.
Клуб за любимци
Камарата съществува като НПО още от 1990 г., но с приемането на закон за нейната дейност през 2006 г. тя приема съвременния си облик. На теория тя трябва да е професионална организация, която да защитава интересите на компаниите и да съдейства с експертиза, която понякога може да е полезна.
"С цел подобряването [на обществени поръчки в инфраструктурния сектор] ние предлагаме изготвянето на унифицирани тръжни документи. В изготвянето на такива ние участвахме и те вече са факт за проектите за водния сектор по ОПОС 2014–2020 г.", обясни изпълнителният директор на КСБ Мирослав Мазнев.
Ключова функция на КСБ е поддържането на професионалния регистър на строителите. Въпреки че някои от фирмите споделят за недостатъци в начина, по който той работи в момента, системата е сред полезните неща, които КСБ прави.
Камарата има управителен съвет (УС), в който има 28 членове и председател, както и контролен съвет. Според източници, близки до КСБ, винаги сред зам.-председателите има "любимци на властта". Илиян Терзиев, настоящият председател на УС, е управител на "АТ Инженеринг 2000". Строителната фирма приватизира "Техноекспортстрой" с кредит от КТБ, а след това прехвърли дружеството на фирма, собственост на панамска офшорка. Въпросната офшорка се смята за близка до Делян Пеевски. Заместник-председатели са шефове на "Главболгарстрой", "Джи Пи груп" и малко по-непознатите в публичното пространство "Билдникс" и варненската "Планекс".
Друга интересна логика е, че хората, които са били в управителния съвет, получават постове в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (виж инфографиката). Така границата между частен сектор и държава е доста размита, а КСБ изглежда добър трамплин за държавни позиции.
Врагове и другари
Основното задължение на КСБ е да защитава успешно интересите на своите членове. Дали тя се справя с това зависи от гледната точка.
"Капитал" разговаря с няколко членове на камарата - както малки, така и големи компании, от различни части на страната. Големите смятат, че тя се справя чудесно, докато средните и малките изразяват мнение, че истинската дейност на структурата е да лобира за няколко конкретни компании. Последните месеци това беше особено видно.
Въпреки че твърди, че избягва политическо говорене, в действителност КСБ прави точно това, и то избирателно. Чистенето на имиджа на строителния бранш от лятото насам започна с пълна сила, като във всяка публична позиция имаше конкретни посочени "врагове". След трагедията в Своге те излязоха с позиция срещу изказвания на президента Румен Радев и настояха да се извини. Когато депутатът от БСП Елена Йончева заедно с още трима народни представители поиска независима експертиза на пътищата, отговорът на КСБ беше краен - искане за оставка на въпросните депутати и заплаха за протести.
Всички строители, с които "Капитал" разговаря, не одобряват инициативите на Йончева независимо от мнението си за работата на КСБ и смятат, че те имат политически цели. На въпрос защо изобщо КСБ се противопоставя толкова остро на исканията за проверка за качеството на пътищата, Мирослав Мазнев отклони темата и обясни, че няма нужда от такава проверка. Велико Желев, собственик на "Хидрострой" и "Водстрой 98", обясни пред "Капитал", че в КСБ имат съмнения за лобиране на западни фирми и тяхното навлизане у нас. Същата теза изрази и зам.-председателят на "Обединени патриоти" в парламента Искрен Веселинов.
Самата Йончева обясни пред "Капитал", че искането за оставка я озадачило. "Аз си дадох сметка, че съм бръкнала в една много дълбока рана", смята тя. Единственият коментар на бившия изпълнителен директор Иван Бойков по темата пред "Капитал" беше: "Не е работа (на камарата - бел. авт.) да се меси в политиката, тя има професионални функции."
Справка в сайта на КСБ обаче сочи, че организацията невинаги реагира така остро - особено когато става дума за ГЕРБ. Когато през 2016 г. премиерът Бойко Борисов спря ударно поръчки за десетки милиони заради съмнения в корупция, камарата мълчеше. Финансовият министър Владислав Горанов, пак през 2016 г., пък намекна в интервю пред "Капитал", че има признаци за картел в строителство. КСБ отново не възропта. Последният пример беше от този октомври, когато Борисов заяви, че пътната агенция трябва да извади "Джи Пи груп" от своите поръчки по законен начин. Тогава камарата не защити фирмата. Същото се случи и когато прокуратурата обвини служител и съдружник в "Джи Пи груп" в пране на пари. За сметка на това, когато АПИ загуби част от документите по търга "Железница" и стана ясно, че има разследване от ОЛАФ в агенцията, КСБ бързо поиска оставки там, както и оставката на служебния министър Спас Попниколов, за да не се "загубят два милиарда лева от фондовете на ЕС".
Чуй ни, Европо
Това е всъщност истинското притеснение на камарата. Публичният образ на строителите е евфемизъм, зад който се крие страхът от спиране на европейските средства. Преди десетина дни КСБ поиска среща с Виле Итала, директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), за да изчисти съмненията за начина, по който се харчат европейски средства. В същото писмо обвини "Биволъ", че разпространява фалшиви новини, визирайки вероятно разследването #ДжиПиГейт за свързани лица и фирми, които печелят милиони от европроекти.
В собствената ѝ позиция след срещите с парламентарните групи от последния месец пише, че представители на КСБ "призоваха политиците да бъдат по-мъдри, особено по отношение на посланията, които отправят към Европа".
Това притеснение е разбираемо, защото няколкото най-големи фирми се "хранят" сериозно с такъв тип поръчки като търговете за магистрала "Струма", проекти по оперативни програми "Региони в растеж" и "Околна среда".
Център за разпределение на работа
Това затваряне на очите и "лягане" пред силните на деня прави лоша услуга на сектора. Камарата не адресира и не говори за истинските проблеми в бранша и дори понякога ги стимулира. Тя например никога не е изразявала позиция срещу т.нар. фирми брокери, които са създадени, за да печелят поръчки, а строителните компании с реална дейност се прикрепят към тях, за да получат работа. Това беше бизнес моделът на "Водстрой 98", когато беше в орбитата на Делян Пеевски, и има други компании с такава практика, потвърдиха поне четирима източници от бранша.
Нагласените състезания в търговете също са публична тайна, за която говорят всички освен КСБ. "Винаги има фаворит или двама. Там се появяваме ние, които на пазарен принцип участваме. Казват ми "участваш за спорта". Има поръчки, в които мога да ви кажа кой ще ги спечели, без да имам пророчески способности", каза Бончо Бончев от строителната "Парсек груп". Нямаме данни за корупция, беше отговорът на изпълнителния директор Мазнев.
Освен това камарата рядко се разграничава от грешките или нарушенията на своите собствени членове. "Понстройинженеринг" например не изпълняваше договори по обществени поръчки с няколко общини и влезе в производство по несъстоятелност и беше придобита от ББР преди две години, което създаде проблеми с водните проекти на градове като Видин, Враца и Ямбол. КСБ не пророни и дума по този въпрос. "Не смеят да жертват никого, защото ще се разприказва. Трябва да пазят най-големите калпазани", обобщава източник от бранша, запознат отблизо с работата на КСБ.
Според източници, близки до КСБ, има два типа фирми, които членуват в организацията. Първите са участниците в т.нар. картел и разпределението на поръчки. Останалите са преобладаващият брой фирми - малки и средни компании, които не са намерили своето място в тази елитна група и страдат от липсата на конкуренция. "Който може, се урежда и си работи", обясни един от източниците. А друг източник, близък до КСБ, посочи неофициалния девиз на камарата: "Който слушка, папка."
И накрая, но не по важност, основният проблем на инфраструктурното строителство в България е видим за всички и той е свързан с качеството. Фактът, че браншовата организация на сектора не намира за нужно по никакъв начин да адресира това и обвинява за него "неприемливи медийни атаки", гарантира, че той няма да бъде разрешен скоро.
Мирослав Мазнев: Нямаме документи и факти за корупция
Преди да стане изпълнителен директор на КСБ, Мирослав Мазнев е бил директор "Инвестиционни проекти" в "Главболгарстрой", бил е прокурист на "Галчев инженеринг". Зам.-министър на регионалното развитие в кабинета "Орешарски". Между 2003 и 2007 г. е прокурист на "Холдинг Пътища", контролирана от Васил Божков.
Ако смятате, че няма никакъв проблем с имиджа на строителния бранш в България, защо е нужна кампания за изчистване на имиджа й като "Аз съм строител" и обиколка по парламентарните групи и тв студиа?
Кампанията "Аз съм строител" стартира по случай Деня на строителя. Строителите на България са 250 000 души, които искат да работят и да живеят в страната.
КСБ стартира поредица от срещи с парламентарно представените политически сили. На тези срещи ние обсъдихме проблемите пред бранша. За съжаление трябваше да поставим и нашето искане за спиране на необоснованите, с политически оттенък атаки срещу целия строителен сектор. Ние не сме политици, а строители и градим. Уронването на престижа на бранша с умишлено подвеждаща обществеността информация за изпълнението на определени проекти е недопустимо. За жалост законът не ни позволява да се защитим и да търсим правата си за пропуснати ползи.
Ние настояваме политиците, които отправят твърдения за корупция, да дадат разяснения за връзката между корупцията и качеството на изпълнение на обектите, както и да предоставят доказателства за това.
В последните 10 години след неоснователни обжалвания по данни на Министерството на околната среда и водите общо забавянията по проекти с национално значение са над 32 години.
Надали сериозно вярвате, че всички проблеми на бранша излизат от публикациите на медии.
Проблемът според нас се породи от непремерените изказвания на публични личности и клеветнически публикации на определени медии, зад които стоят политически или икономически интереси. Както виждате, след масирана атака с фалшиви новини България беше очернена пред Европа. Някои псевдожурналисти дори обвързаха убийството на тяхна колежка с бранша. Смятате ли, че това е нормално?Намирате ли за проблемен начина, по който се правят поръчките за големи инфраструктурни проекти в страната?
Поръчките за всички инфраструктурни проекти в страната, независимо дали са малки или големи, се провеждат съгласно българското и европейското законодателство. С цел подобряването им ние предлагаме изготвянето на унифицирани тръжни документи. В изготвянето на такива ние участвахме и те вече са факт за проектите за водния сектор по ОПОС 2014–2020 г.Има ли според вас корупция при търговете за строителство, провеждани от държавата?
Корупцията се доказва с документи и факти. Ние нямаме такива.КСБ взима отношение само когато пряко е засегнат достъпът до обществени пари на нейните членове или все пак и когато се окаже, че те допускат грешка?
Вижте, всички управленци и политици носят отговорността за реализацията на големите проекти и за усвояването на европейските средства. Разбира се, че е недопустимо просто така да изчезват документи и да се прекратяват процедури за търгове за стотици милиони и да не се търси отговорност от тези ръководители. Политици, които не уважават и не оценяват българските строители, експерти, лаборанти, търсят дивиденти пред чужди институции. Би ли следвало да им се доверим и да приемем това за нормално? Защо най-напред не видим резултати съвместно, тук в България, съгласно действащите разпоредби и, ако открием проблеми, които не могат да бъдат решени от българските институции, тогава да търсим специалисти отвън. Тук става въпрос не само за уронване на престижа на сектора, но и на държавността и авторитета на България. Ние сме длъжни да защитим от тези нападки достойнството на българските строители. Относно вашите твърдения, че не коментираме грешките, съм категоричен, че това не е вярно.Интервюто взе Мила Чернева
3 коментара
Всички пътуваме по пътищата на България.
А дали не ни е страх от качеството им?
С думи и кампании ще се подобри ли нещо?
И самите строители знаят за какво става въпрос - няма нужда да им го казват политици, медии, камари.
Следете сега какви магии ще се стоварят над Парсек...
Що не го питахте защо не защитиха ДжиПи?