Комисия за опазване имуществото на Брендо
Проверките на Антикорупционната комисия на имотите на Евелин Банев показват или неефективност, или корупция
"Това, което прави българското правителство, ще продължим по същия начин, без въобще да се колебаем спрямо тези представители на тежката организирана престъпност, които генерираха огромен финансов ресурс с прането на пари от организирана престъпна дейност, инвестираха и в България, защото все пак да ви припомня, че вчерашното задържане на Брендо стана в посока Бургас към Созопол и по-специално към неговата хубава туристическа инвестиция, която направи в България на къмпинг "Оазис".
С тези думи през май 2012 г. Цветан Цветанов, вътрешен министър и силов вицепремиер към онзи момент, коментира ареста на Евелин Банев-Брендо в рамките на международната операция Magna carta. Разследването се води от италианските карабинери и е насочено срещу международна престъпна група за трафик и търговия с кокаин, чийто лидер е именно Банев.
Шест години по-късно Брендо има окончателни присъди в Италия, Румъния и България, които не изтърпява, защото междувременно е пуснат от ареста и оттогава е в неизвестност. Фактът, че митичният Банев е издирван чрез Интерпол, не пречи на това операциите с недвижими имоти в България, свързани с него, да са в разцвета си.
Тази седмица Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) съобщи, че е внесла в съда иск за отнемане на имущество срещу Брендо и семейството му на стойност 23 млн. лв. - недвижими имоти в София, дружествени дялове и пари в банкови сметки.
Това е първото производство срещу Банев, което е образувано още в далечната 2007 г. Отделно с това има и друга проверка, която е започнала в края на 2017 г., но все още не е приключила.
Встрани от опита за PR действията на ръководената от Пламен Георгиев комисия по казуса "Брендо" повдигат сериозни съмнения за корупция или най-малкото за немарливост.
Не чул, не разбрал
Срещу Евелин Банев започва проверка по отменения закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, когато той е привлечен като обвиняем през 2007 г. за ръководител на организирана престъпна група за пране пари. До конфискация по стария закон можеше да се премине чак след като има окончателна осъдителна присъда, която Върховният касационен съд постанови в края на април тази година.
През 2012 и 2013 г. Евелин Банев беше привлечен като обвиняем в Италия и Румъния, а през 2017 г. - осъден.
Тези факти бяха публично достояние. Според закона за отнемане на незаконно придобитото имущество правосъдното министерство е задължено да уведоми комисията за всеки случай на образувано наказателно производство в друга държава или за влязла в сила присъда на чуждестранен съд срещу български гражданин. Този механизъм очевидно не сработва в случая с Брендо.
Според официалната версия на Пламен Георгиев в комисията не е получаван документ нито за разследванията срещу Банев, нито за присъдите срещу него.
Чак през юни 2017 - пет години след началото на първото разследване срещу Банев, шефът на антикорупционната комисия се сеща, че може би е добре да пита институциите дали те знаят нещо по случая. От Министерството на правосъдието, Върховната касационна прокуратура и Националната следствена служба обаче отговарят, че не знаят.
През октомври миналата година Пламен Георгиев отново се обръща към същите институции и чак тогава от правосъдното министерство му отговарят това, което се знае отдавна - Евелин Банев не само е обвиняем, но срещу него вече има влезли в сила присъди в Румъния и Италия.
Единият не пита, другите не казват
В отговор на запитване защо комисията не е проявила интерес още през 2013 г., когато Банев беше екстрадиран в Италия, а подобно искане имаше и от румънските власти, Пламен Георгиев (който е председател на комисията от 2012 г.) отговаря публично, че законът не предвижда процедура те да отправят запитване, а се задействат само когато получат информация - нещо, което сам опровергава с писмата, които изпраща до институциите през 2017 г.
От своя страна от Министерството на правосъдието опровергават индиректно Пламен Георгиев: "По всяко постъпило искане на КОНПИ/КПКОНПИ в кратък срок е предоставяна наличната информация или при възможност допълнително е изисквана такава от съответните чуждестранни органи с цел максимално съдействие на Комисията." В превод - ако ни беше попитал, щяхме да ти отговорим.
Разбира се, възможно е, Пламен Георгиев, който, преди да бъде назначен за председател на комисията, беше зам.-ръководител на Специализираната прокуратура (която се занимава с организираната престъпност), да е бил толкова затрупан от работа, че новините за разследването срещу Банев не са стигнали до него. Но според правилника за дейността на комисията на пряко подчинение на председателя на комисията е отдел "Връзки с обществеността", чието задължение е да анализира публикациите в медиите и да информира "ежедневно председателя и членовете на комисията".
От отговора на въпроса кога в правосъдното министерство е получена информация за делата на Банев в Италия и Румъния става ясно, че това е трябвало да стане още когато българските съдилища са се произнесли по исканията за предаването му, т.е. още през 2012 и 2013 г. След това от министерството многозначително коментират, че получават информация за "голям брой лица", но тя се обработва "единствено за целите на международното сътрудничество по наказателни дела и за статистическите цели за Европейската комисия".
Какво няма в иска на комисията
От имотния регистър се вижда, че през октомври по искане на антикорупционната комисия е била наложена възбрана на недвижими имоти, собственост на Банев, семейството му и фирмата "Б.М.А. Трейдинг". Става дума за къща на столичния булевард "Пушкин", апартаменти и магазин в сграда "Мария Луиза", апартамент на бул. "Витоша", части от парцел на ул. "Оборище" (върху който има кооперация), хотел на ул. "Пиротска" и парцели в столицата.
Източник на "Капитал", запознат с делото, потвърди, че това са и имотите, които комисията иска да конфискува. По информация от публични регистри тези имоти са собственост на Банев и останалите физически лица, към които е предявен искът.
КПКОНПИ отказва да се занимава с дружеството "Б.М.А. трейдинг", около което през 2006-2007 г. се концентрират редица имоти в центъра на София. Сред тях например е хотел Les Fleurs на бул. "Витоша" или административна сграда на бул. "Дондуков". Те са били продадени след ареста на Брендо през 2007 и 2008 г. на две дружества - Гуан (собственост към онзи момент на офшорка) и Payam Limited (дружество, регистрирано в Белиз).
През юни тази хотел Les Fleurs е препродаден още веднъж.
Законът дава пълно право на комисията да оспори тези сделки. Според отменения закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност (по който се води искът) сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, са "недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане" при две хипотези - ако са безвъзмездни или ако са възмездни, но купувачите са знаели, че те са придобити с престъпни средства или са го купили, за да прикрият неговия произход.
И в случая става дума за фирма ("Б.М.А. Трейдинг"), в която Банев е имал пряко участие. На този фон ще бъде свръхочакване да се иска от комисията да се занимава и с десетките дружества, които той контролира и които притежават имоти из цялата страна, като например комплекса "Оазис" на морето, който отдавна се свързва с Брендо - нещо, което бившият вътрешен министър Цветан Цветанов заяви при ареста му през 2012 г.
Междувременно името на Банев се свързва с още имотни сделки като покупката и бъдещото надграждане на хотел "Рила" в София.
"Капитал" се обърна към председателя на антикорупционната комисия Пламен Георгиев с въпрос дали Цветанов е дал показания пред ръководената от него институция и по какъв начин са били избирани имотите, към които е насочен искът. От КПКОНПИ отказаха да отговорят на поставените въпроси и поканиха "Капитал" да подаде заявление по закона за достъп до обществена информация. Преведено от езика на администрацията - няма да ви отговорим.
