България остава твърдо против ограничаване на превозвачите през пакета "Мобилност 1"

България остава против пакета от мерки на Европейския съюз, който ще ограничи българските превозвачи. Това стана ясно по време на срещата между министъра на транспорта Росен Желязков, евродепутати и представители на автомобилния бранш, като целта й беше обсъждане на бъдещата позиция на страната по т.нар. пакет "Мобилност 1". "Ние заедно с Латвия сме единствените, които не приемат изцяло мерките", каза Росен Желязков.

Гласуването им в Съвета на министрите на транспорта на ЕС ще се състои на 3-4 декември. Желанието на българските евродепутати е гласуването в европарламента да бъде отложено за следващия европарламент.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Т.нар. пакет "Мобилност 1" вече раздели Европа на западни икономики и периферия. Вместо да има сближаване на позициите след поемането на председателството на ЕС, от Австрия са били предложени още по-тежки мерки за автомобилните превозвачи от периферията. Те включват камионът да се връща до България на всеки 4 седмици, като досега такова идея имаше само за шофьорите.

Цената на празните камиони

"Предложенията на австрийското председателство са значително по-лоши от текстовете на Европейската комисия", каза Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи. "Има червени линии, които сме очертали", каза още той. Една от тях е новото предложение за връщане на камиона на всеки 4 седмици. В предишните предложения беше предвидено това да важи за шофьора, което според българските превозвачи няма да защити човешките му права, а ще е в тяхно нарушение, налагайки му къде кога да бъде, както и в нарушение на европейския принцип за свободно придвижване на хора.



Новото изискване за прибирането и на камиона до България на всеки 4 седмици е още по-икономически необосновано. От една страна, държавите в периферията на съюза ще имат по-големи разходи, тъй като разстоянията от Германия до Гърция и от Германия до Полша са различни. От друга, българският икономически модел не предполага наличието на огромен внос на стоки към страната и това би означавало празни курсове и безсмислени вредни емисии.

И още други проблеми

Предложеното европейско законодателство дойде след годините обвинения, че източноевропейците правят "социален дъмпинг", работейки за по-малко пари и при по-лоши условия спрямо западните си колеги. Така основните мерки до момента бяха шофьорите да бъдат задължени да прекарват една седмица в почивка при семействата си след четири седмици работа; да нямат право да прекарват задължителните си седмични и краткосрочни почивки в кабината на камиона си; както и бързо въвеждане на умни тахографи, които да следят изминатото разстояние. С въвеждането на предложението и камионите да се връщат до страната на четвъртата седмица обаче се излиза извън темата за защитата на човешките права.

От бранша вече изчислиха, че предложените мерки по пакета "Мобилност 1" биха изкарали всекидневно около 3 хил. български камиона от транспортния пазар. Според бизнеса Франция, Германия, Австрия и Италия, които настояват за промените, искат силово да отстранят от пазара източноевропейските превозвачи, които ще загубят конкурентоспособност, по-малките ще фалират, а част от по-големите ще се пререгистрират в други държави. Надеждите сега са да не се стигне до окончателно решение.
"Дано на 3-4 декември не се постигне общ подход, защото ще бъде сериозен удар, и дано не се стигне до финално гласуване в този парламент", каза още Арабаджиев. Последна стъпка при неблагоприятен развой на събитията е да се заведе дело в Съда на ЕС.