С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 ное 2018, 15:43, 2696 прочитания

Забавянето на икономическия растеж прави инвеститорите по-консервативни

Нагласите за M&A пазара догодина са позитивни, но интересът към Югоизточна Европа ще отслабва заради очакваната криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Импулсът за сделки по сливане и придобиване от последната година ще продължи, но очакваното забавяне на икономическия растеж, неустойчивостта на капиталовите пазари и политическата несигурност ще доведат до по-консервативен подход в инвестициите и дори до обединения между инвестиционните фондове с цел споделяне на риска. В Европа играчите ще търсят възможности основно в централния регион, докато интересът към южните и източните държави, сред които е и България, ще остане ограничен. Това са част от наблюденията и прогнозите на експертите по сливания и придобивания, участвали в конференцията "Сделки и инвеститори", която "Капитал" организира за 13-а година. Пред професионална аудитория - мениджъри на фондове, банкери, консултанти, адвокати, те очертаха какви са актуалните възможности пред собствениците на бизнес, търсещи да привлекат международни купувачи.

Позитивно за следващата година


Ако няма големи шокове в икономиката, растежът на пазара на сливания и придобивания ще се запази и през следващите две години, макар и не с наблюдаваните досега темпове, като засега в Европа няма навлизане на нови играчи. Това е мнението, около което се обединиха лекторите на конференцията, сред които представителни, активни в региона инвестиционни фондове като Alantra, Dentons, Axxess Capital, 3TS Capital Partners и други. Според тях резултатите от тази година, която е рекордна като активност, ще дадат необходимата инерция за развитие в краткосрочен и средносрочен план.

Според данните към третото тримесечие на тази година глобалният обем на сделките по сливания и придобивания е 2.7 трлн. долара, основно в Азия и тихоокеанския регион, като в Европа увеличението е с 21.3%. Числата подсказват скорошно достигане на пик в сделките, но оптимизмът, че след него няма да последва рязко забавяне, дават наличните 1.7 трлн. долара неинвестиран капитал, намиращ се основно в европейските институционални инвеститори. Причината този ресурс да не работи са регулаторните пречки, които, от една страна, изискват от институционалните инвеститори да постигат висока доходност, а от друга, не позволяват на играчите да поемат по-големи рискове, насочвайки ресурси към фондове за дялово инвестиране например. Това бе повод за прогноза, че някои от структурите, които се прави опит да бъдат създадени в България, включително през държавния Фонд на фондовете, няма да успеят да стартират заради трудността да се мобилизира допълнителен частен ресурс.

В нова посока



Досега икономическият растеж движеше инвестициите в сливания и придобивания, но с наблюдаваното забавяне в глобален мащаб стимулите се променят и играчите се ориентират към по-консервативни стратегии и дори търсят възможности за обединения, с които не само да могат да участват в сделки за по-големи бизнеси, но и да споделят риска. В тази по-волатилна обстановка има изтегляне на инвестиции в развиващите се пазари, но те не се насочват към Югоизточна Европа, са наблюденията на експертите. "Сред 12-те държави на Европейския съюз, в които растежът на БВП е над 3%, 9 са от района на Централна и Източна Европа, но дали все още това е дестинация за инвестиции", усъмни се Никълъс Пейдж от консултантската компания PwC.

Интересен детайл според лекторите на конференцията е, че според тях инвеститорите не гледат на района, в който се намира България, като на монолитен, а преценяват възможностите за сделки във всяка страна поотделно. Едно от малкото предимства на пазара тук е това, че конкуренцията между купувачите на активи, които се продават, би била много по-малка спрямо това, с което се сблъскват на пазари като Полша или Унгария.

"Когато се срещам с малкото инвеститори, които биха проявили интерес към нас, ние не им продаваме региона, а възможността да имат опериращ бизнес в страните", посочи Елвин Гури от "Емпауър кепитал", според когото интересът, който страни като България привлича, е от страна на така наречените корпоративни строители. Те се интересуват от бизнеси, които биха могли да оздравят и разраснат, преди да предложат на международните инвеститори. "Въпросът е как оперираш на пазар, където голяма част от твоите конкуренти работят в сивия сектор или пък решенията за сделки в регулирани индустрии като банки и телекоми се вземат на политическо ниво", попита Гури.

"Инвеститорите наистина виждат страните в Южна и Източна Европа поотделно, не като един регион. Положителното е, че сега имаме съвсем различна среда откъм информация. Преди нямахме толкова прозрачност, за да направим дю дилиджънс, не знаехме какво точно е налично като инвестиционни възможности", посочи Александра Нейгъл от Alantra. Според Никлъс Пейдж от PwC въпреки разпокъсаността си регионът все пак е успял да се превърне в бекофис пазар на много бизнеси и това създава възможности. "Не е случайно, че в Румъния генерира компания еднорог с оценка над 1 млрд. долара", посочи Пейдж.

Експертът очерта и друга любопитна тенденция в посоките на инвестициите – от традиционни бизнеси като финанси и производство фондовете все повече гледат към новите индустрии на услугите и дигиталните технологии. Логиката е, че сектори като застраховането и банките например са потискани от все по-тежки регулации, докато технологичните бизнеси нямат такава обремененост и растежът и доходността са високи. Според Пейдж позитивното от този трансфер е, че инвестиционните фондове внасят големия си опит от традиционните индустрии в технологичния сектор, което дава стабилна основа за развитието му.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 2394 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 2172 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Производствената инфлация отново се ускорява и е 4.4% през октомври

Бизнес климатът в страната леко се подобрява заради оптимистични нагласи на бизнеса в търговията и индустрията

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10