С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 30 ное 2018, 11:41, 11860 прочитания

С глава, заровена във въглищата

България е единствената страна в ЕС с голям въгледобивен сектор, която не е започнала преструктурирането му

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Какво не ви казват за въглищата

Високата цена на политическия страх за бъдещето на комплекса "Марица-изток"

Предложенията на управляващите не решават проблемите, а им осигуряват комфорт за известно време

Живот на ръба на въглищното царство

Огромният басейн на мини "Марица-изток" продължава да се разширява и трябва да изяде още две села до 2035 г.

- При настоящата политика в енергийния сектор, въглищните ТЕЦ затварят през 2030 г.

- За миньорите и централите има шанс, но времето да се направи нещо започва да изтича.
Когато става въпрос за въглища, по всичко изглежда, че Брюксел и София не са на един континент, а на две различни планети. Например, докато тази седмица Европейската комисия представяше стратегията си за икономика с нулеви емисии на парникови газове към 2050 г. (която изисква бързо отмиране на въглищата като енергиен източник), в България работещите във въгледобива поискаха държавата да им гарантира работните места до изчерпване на въглищните запаси в рудниците на "Марица-изток" (т.е. до около 2080 г.).

"Европа иска да ни затвори, за да не добиваме въглища, без да се съобразява с факта, че за нас без комплекса "Мини Марица-изток" няма живот", казва Иво Змеев, един от протестиращите миньори, чието семейство също работи в комплекса. За този сблъсък обикновено обвиняват миньори като Змеев или работещите в ТЕЦ-овете, които не виждат по-далеч от утре и затова настояват да запазят мръсните си работни места. 27-те хиляди души, които са пряко или косвено заети в сектора, обаче има защо да се притесняват. Защото в България никой не е наясно какво да са прави.


Въпреки нееднократните побутвания от страна на ЕК и въпреки че всички знаят за проблема – ако няма спешни действия, въглищните ТЕЦ-ове затварят през 2030 г., България е единствената страна членка с голям дял на въглищната енергетика, която не участва в програмите на ЕС за преструктуриране на въгледобива. Полша например, която е гласовит защитник на въглищния си сектор (в който работят четвърт милион поляци), е и доста активна да търси разрешение на проблемите. На този фон България изглежда като здраво забила глава във въглищата.

По време на срещите си с миньорите тази седмица например министърът на енергетика Теменужка Петкова ги успокои, че държавата няма да приеме по-високите климатични цели на ЕС. Това, което министър Петкова не каза, е, че за да няма икономически и социални сътресения, въгледобивът вече трябва да започне да се преструктурира. Крайно време е политиците да бъдат честни с миньорите и да кажат, че ако сега някой влиза в тази професия, той не може да очаква да се пенсионира на същото място. Секторът има десет години да намери своя нов облик, а всяко забавяне ще се окаже в бъдеще болезнено за хиляди хора.

Хоризонтът на въглищата



може да се изброи на пръстите на двете ръце. Особено ако държавата продължава да няма политика за запазването на отрасъла.

Най-важният фактор, който работи срещу централите на въглища, са екологичните стандарти за емисиите от азотни окиси, серни оксиди и живак, които ЕС прие миналата година. И трите са истински замърсители (за разлика от въглеродния диоксид) и причиняват реални здравни проблеми. Въпреки че новите критерии са технически изпълними, за това са необходими инвестиции. Според централите от Маришкия басейн, които миналата година наеха консултант да оцени необходимите инвестиции за изпълнението на новите стандарти, те трябва да вложат над 1 милиард лева.

При сегашното състояние на пазара, при което държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е на огромна загуба, а двете частни централи – "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" са подложени на натиск за сваляне на цените, тези средства няма как да бъдат намерени на пазарна основа (дори сумата е завишена). Затова и централите решиха да кандидатстват за дерогация от правилата, т.е. временно да не ги изпълняват.

Изключението обаче не може да продължава вечно – по принцип стандартният срок е седем години. След като то изтече, централите трябва да затворят или да изпълнят бъдещите още по-високи еко изисквания. Например ТЕЦ "Варна", преди да бъде купена от Ахмед Доган, беше спряна от бившия й собственик ЧЕЗ, тъй като дерогацията й беше изтекла.

Именно заради поисканото изключение от правилата, в доклада си за бъдещето на въглищните региони изследователският център на Европейската комисия е заложил 2030 г. като годината, в която всички въглищни централи, без най-модерната "Ей И Ес Гълъбово", ще бъдат затворени.

Илюстрация


Другият фактор, който ще притиска централите, е покачването на цената на правата за емисии на въглероден диоксид. До скоро тя варираше от 5 до 9 евро, което увеличаваше с около 20 - 30 процента променливите разходи (т.е. тези, които зависят от количеството произведена енергия). През настоящата година, след решение на Брюксел, че цените са ниски, от пазара бяха изтеглени квоти, което заедно с повишеното производство на електроенергия, доведе до поскъпването им до 20 евро. Това вече оскъпява електроенергията от ТЕЦ почти двойно и тя става неконкурентна при сегашната организация на пазара в България. Именно поради тази причина ТЕЦ "Марица изток 2" натрупа и огромната си загуба (виж тук). Цените на квотите вероятно ще се стабилизират на тези нива, въпреки че, както спомена и министър Петкова пред миньорите, водят се разговори за пускане на допълнителни права на пазара, за да спаднат цените им. Независимо от това, прогнозите на ЕК са през 2030 г. цената им да достигне 30 евро, но някои оценки като на Carbon Tracker предвиждат 45 - 50 евро за правото на емисия на един тон CO2.

Третият фактор, който работи срещу въглищните централи, е развитието на възобновяемите източници на енергия. ЕС прие стратегия до 2030 г. те да достигнат до 35% от крайното енергийно потребление. За България това означава двойно нарастване на настоящия им дял, като в електроенергийния сектор те би трябвало да достигнат около 40% от произвежданата енергия (в момента делът им е около 19%).

Илюстрация


В резултат на тези негативни развития след 2020 г. ТЕЦ-овете вече трудно ще намират и инвестиции – при ясния хоризонт за закриване на въглищния сектор в Европа няма да има нито банки, нито частни инвеститори, които да вложат средства в тях. Например Белгия спря последната си въглищна централа през 2017 г., Португалия планира да направи това през 2022 г., Франция през 2023 г., Великобритания и Австрия през 2025 г. Холандия през 2030 г. Строящата се в момента в Гърция Ptolemaida-5, която се очаква да влезе в експлоатация през 2022 г., вероятно ще е последната въглищна централа, построена в ЕС. Дори в Полша, където 90% от електроенергията е с произход от въглищни ТЕЦ, няма планове за нови мощности след 2019 г.

Заспалата България

В тази ситуация е абсурден отказът на държавата да се включи в програмите за преструктуриране на въглищните региони. Например в настоящата пилотна "Въглищни региони в преход" участват Германия, Испания, Полша, Гърция, Румъния, Чехия и Словакия, но не и България. София е била подтиквана лично от вицепрезидента на ЕК Марош Шефчович, но правителството не е успяло да организира кандидатстването.

Илюстрация


Проектите по програмата целят да намерят устойчива заетост за региони с голяма тежест на въглищния сектор, като се финансират индустриални зони, центрове за данни или алтернативна енергетика. Например част от старата инфраструктура около ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, който има добра енергийна свързаност, би трябвало да е подходящ кандидат за такива начинания.

България няма и участие по настоящия иновационен фонд на ЕС, от който се финансират високи технологии в енергийния сектор. Въпреки че голяма част от проектите изискват сериозен технологичен и научен потенциал, български научни центрове (защо не и БАН) биха могли да се включат в програмите като участници в по-големи колективи.

Засега не изглежда кабинетът да се е забързал да навакса. До средата на следващата година правителството трябва да е готово да участва в новите програми на ЕС. В бъдещия иновационен фонд на ЕС ще има около 10 млрд. евро за финансиране на иновативни енергийни проекти (например за оползотворяване на CO2 емисиите), но за да се участва в него, се изисква сериозна подготовка.

След 2021 г. България отново ще може да задели 40% от квотите си, за да ги дава безплатно за предприятията, които емитират въглеродни диоксиди. Само че ЕК ще следи много повече как се използват спестените от централите пари. Те трябва да отиват за проекти за декарбонизация или екологизация. Това е един от малкото възможни източници за финансиране на модернизацията на ТЕЦ. С тях например може да се изпълнят изискванията на ЕС за емисиите на вредни газове, вместо да се ползва изключението от правилата. По този начин въглищните централи биха имали шанс да оцелеят и след 2030 г. (когато ще могат да искат дерогация от бъдещите еко-стандарти)

Има ли изход за миньорите?

За България след 2021 г. са заделени и около 350 млн. евро (сумата зависи от цената на правата за емисии) в модернизационния фонд, от който се финансират енергийния сектор на страни с БВП под 60% от средното за ЕС. Средствата от него могат да се използват за подобряване на енергийната система на страната (без обаче от това да могат да се възползват въглищните централи), но много важно - и за помощи за преструктуриране на заетостта във въглищните региони.

Илюстрация


От последното България има спешна нужда. Заетите в "Мини Марица-изток" са един и същ брой в последните години, въпреки че още през 2011 г. в анализ за тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката се твърдеше, че поне една трета от тях трябва да бъдат съкратени, за да се подобри икономическата ефективност на мините. В първото правителство на ГЕРБ (2009 - 2013 г.) бяха извършени скромни съкращения, но след това бройката се възстанови. Излишният персонал не само създава финансови проблеми за "Мини Марица-изток", но и увеличава предстоящите социални трусове.

Възможността за безболезнено преструктуриране, използвайки средства от модернизационния фонд и държавна помощ (ЕК разрешава отпускането за такива цели), е не само начин голяма част от миньорите да намерят нов живот още отсега, но и да се динамизира икономиката на региона. В момент, в който пазарът на труда плаче за нови кадри, е много по-лесно да направиш това, отколкото в криза.

Спешна промяна на пазара

Настоящите проблеми на ТЕЦ "Марица-изток 2" не са временни, а се очертават като хронични. За да се преодолеят, трябва да се случи цялостна реорганизация на електроенергийния пазар.

Въглищните ТЕЦ могат да оцелеят, поне докато се намери технология, която да ги замести напълно, само по два начина – или да получават помощ, за да не затворят, или да изискват астрономически високи цени, когато електроенергията им е необходима. Второ, създава хаос на пазара и не е за предпочитане. Затова в повечето страни в ЕС започнаха да се въвеждат пазарите за разполагаемост, в които се дава помощ на централите да стоят в готовност. Първа беше Великобритания, майката на свободните енергийни пазари, още през 2014 г.

Министерството на енергетиката вече загатна, че се търси възможност ТЕЦ "Марица-изток 2" да може да получава средства за поддръжката на "стратегически капацитет". Брюксел обаче едва ли ще позволи схема, в която участва само един производител. За да се приложи, тя трябва да обхваща всеки производител или потребител, които може да предложи електроенергия в необходимия момент. Но плащания ме могат да се правят към икономически нежизнеспособни субекти. Например централи ТЕЦ "Варна", която след рестарта си не е продала и мегаватчас на свободния пазар, едва ли би могла да бъде включена.

Въвеждането на такъв механизъм е и шанс да се променят и договорите на "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", които също биха участвали в подобна схема.

Самото преминаване към подобен механизъм няма да е толкова скъпо. В момента, при резкия скок на цените на правата за емисии на въглероден диоксид, държавата може да използва приходите от тях, за да заплаща преференциалните цени на източниците на възобновяема енергия (в момента така се покриват голяма част от плащанията към фотоволтачините централи). Това ще освободи необходимите средства за подкрепа на ТЕЦ, без да се повишават цените.


С две думи, бъдещето на въглищния сектор е черно, но ако отсега започне преструктурирането му, болката ще е по-малка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Строители ще протестират срещу БСП, обещанията на Макрон няма да спрат "жълтите жилетки" Вечерни новини: Строители ще протестират срещу БСП, обещанията на Макрон няма да спрат "жълтите жилетки"

И още: Тереза Мей опитва да спаси сделката за Brexit с отстъпки от лидерите на Европа, Джамал Хашоги и други журналисти са "Човек на годината" на 2018 на Time

11 дек 2018, 1397 прочитания

Строителната камара ще протестира. Срещу критиците си и срещу БСП 4 Строителната камара ще протестира. Срещу критиците си и срещу БСП

В сряда компаниите ще изкарат 1000 машини на "Цариградско шосе", като искането е да се спрат обвиненията в корупция и "нашествието" на чужди фирми

11 дек 2018, 2033 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Живот на ръба на въглищното царство

Огромният басейн на мини "Марица-изток" продължава да се разширява и трябва да изяде още две села до 2035 г.

Космическите пощальони

Частните полети в околоземна орбита навлизат в ерата на миниатюризацията

Как България не победи Макрон

Въпреки съпротивата на София, ЕС ще приеме въведе ограничения за товарния пътен транспорт

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Курск"

Трогващ авторски трилър по действителен случай

Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Износът расте през октомври, ТЕЦ "Марица-изток 2" пак продаде само част от скъпия си ток, печалбата на "Аурубис" се свива

Емисия

DAILY @7AM // 12.12.2018 Прочетете
Капитал
СЪДЪРЖАНИЕ
  • К1Средата
  • К2Бизнесът
  • К3Моят Капитал
ПРОДУКТИ
МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ