Парламентът одобри 3 млрд. лв. газови разходи с новата енергийна стратегия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парламентът одобри 3 млрд. лв. газови разходи с новата енергийна стратегия

Парламентът одобри 3 млрд. лв. газови разходи с новата енергийна стратегия

Веднага след това "Газпром" обяви официално, че ще доставя газ към България от "Турски поток"

Ивайло Станчев
6908 прочитания

© Георги Кожухаров


Предложените по спешност от министър Теменужка Петкова промени в Енергийната стратегия на България до 2020 г. бяха одобрени от Народното събрание със 162 гласа "за", 10 "въздържал се" и нито един против. Измененията са свързани с изграждането на нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница за 2.8 млрд. лв., създаването на газов хъб "Балкан" и участието на "Булгартрансгаз" в терминала за втечнен газ в Александруполис.

С решението също така България на практика се отказва доброволно да иска от "Газпром" предвидените до дългосрочния договор до 2030 г. такси за пренос на газ в размер на 160 млн. лв. годишно.

Макар по предложенията на енергийното министерство да имаше бурни дебати, народните представители от управляващото мнозинство и опозицията с обединиха около становището, че те ще са от полза за страната.

Новата газова тръба

Споровете между депутатите бяха най-вече около проекта за изграждане на нова транзитна инфраструктура, която да поеме руския газ от "Турски поток" и да го пренесе към Сърбия, а оттам и към Централна Европа. По предварителни оценки тя ще струва 2.8 млрд. лв., но е спорно доколко печелившо би било това начинание. Иначе руският концерн "Газпром" обяви официално, че планира да участва в процедурата за резервиране на капацитет за тази тръба. "Газпром" следи внимателно развитието на проекта по разширяване на националната газотранспортна мрежа на България в участъка от българско-турската до българско-сръбската граница. Крайното решение за участие ще бъде взето предвид условията за резервиране, които ще станат известни при обявяването на началото на фаза 3 от процедурата в началото на декември", се посочва в съобщение на газовия холдинг, цитирано от ТАСС.

Според Валентин Николов от ГЕРБ с приемането на това решение се прави така, че газът да не заобиколи България. "Подкрепяме тези промени в стратегията, но с ясното съзнание, че сме в ситуация, в която се намира пътникът, който дълго време е чакал влака и изведнъж е разбрал, че той не минава оттам и трябва да го гони", обясни метафорично на свой ред Таско Ерменков от БСП. По думите му това е най-доброто от лошите решения, които има сега, и най-лошото от тези, които били възможни преди няколко години.

Рамадан Аталай от ДПС пък се изказа против записването на конкретни числа в стратегията (разходите за новата газова тръба от 2.8 млрд. лв.), без да има технически проект и количествено-стойностни сметки. Най-остро беше изказването на Валери Симеонов от "Обединени патриоти", който поиска гаранции, че тези разходи ще могат да се възстановят и проектът ще бъде печеливш.

Участие в гръцкия LNG терминал

Друга важна промяна в стратегията задължава държавната компания "Булгартрансгаз" да предприеме необходимите действия за започване на процедура по придобиването на акционерно участие в проекта за изграждане на нов терминал за втечнен газ (LNG) край гръцкия град Александруполис. Идеята е акционерното участие да бъде в рамките на 20%, което ще даде възможност за диверсификация не само на източниците, но и на маршрутите за доставка на природен газ, както и за осъществяване на конкуренция на газовия пазар у нас.

Колко обаче ще струва това участие не е ясно. Прогнозните сметки на гръцката енергийна компания Gastrade, която разработва проекта, сочат минимум 370 млн. евро. Което означава, че "Булгартрансгаз" трябва да се ангажира поне със 74 млн. евро, или около 150 млн. лева. Сумата не е непосилна за държавната компания предвид факта, че по сметките й има налични около 500 млн. лева. Но предвид очертаващите се разходи от 2.8 млрд. лв. за изграждането на нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница и свързаната с това невъзможност за реализиране на печалби за поне 15 г. след 2020-а, ситуацията се променя.

Ако българската страна иска да участва в проекта обаче, ще трябва да заяви не само конкретен дял от проектната компания и съответно във финансирането, но и да поеме ангажимент за дългосрочно договаряне на определено количество природен газ, което да гарантира жизнеспособността на проекта в бъдеще.

Основен източник на газ в този терминал се очаква да бъдат САЩ, Катар и други големи производители на втечнен природен газ.

Хъб и борса

По принцип осигуряването на допълнителни източници е важно условие за създаването на газовия хъб "Балкан", който също е включен в променената енергийна стратегия. Записано е, че хъбът трябва да бъде място за организиране на краткосрочна търговия на значителни обеми природен газ, което не трябва да бъде доминирано от един или няколко доставчика.

За да се случи това, е предвидено създаването на поне една лицензирана газова борса в страната, на която да се осъществяват физическите и финансови сделки. Такава платформа за търговия трябва да заработи най-късно до 15 април 2019 г.

Статията е актуализирана към 15 часа.

Предложените по спешност от министър Теменужка Петкова промени в Енергийната стратегия на България до 2020 г. бяха одобрени от Народното събрание със 162 гласа "за", 10 "въздържал се" и нито един против. Измененията са свързани с изграждането на нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница за 2.8 млрд. лв., създаването на газов хъб "Балкан" и участието на "Булгартрансгаз" в терминала за втечнен газ в Александруполис.

С решението също така България на практика се отказва доброволно да иска от "Газпром" предвидените до дългосрочния договор до 2030 г. такси за пренос на газ в размер на 160 млн. лв. годишно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    grgrggrgrgr avatar :-|
    grgrggrgrgr

    "Рамадан Аталай от ДПС пък се изказа против записването на конкретни числа в стратегията"

    Пеевски изпада в изблик на бурни ръкопляскания, намалявайки дневния си калориен излишък на 1000 килокалории.

    Дали не е време Доган да си откупи Водстрой?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.