Защо никой не прави нищо за мръсния въздух

Замърсяването продължава да е провал за властите, които стрелят напосоки с решенията

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Нищо. Това е краткият отговор на въпроса какво е направено за чистотата на въздуха в големите градове през последните поне три години, откакто този проблем започна да възмущава все повече хора.

Първото по-сериозно замърсяване за тази зима направи темата отново важна, но реакцията на властите - на общинско и централно ниво, не дава много надежда, че въздухът може да се изчисти в близките години.

Ако сега има някаква разлика от предишните години, то е, че Столичната община и държавата като цяло са започнали да подготвят проект за план, който да реши проблема. Ще повторим - след няколко години масово възмущение властите са започнали да подготвят проект. За да има някакъв ефект от действията им, първо трябва да завърши подготовката на проекта, после проектът да бъде приет, а след това планът да бъде осъществен. Със скоростта, с която се движи този процес (и ако не спре съвсем), това спокойно може да отнеме и десетилетие.

Част от обяснението за бавния прогрес е, че мръсният въздух събужда недоволство само когато го има - по няколко седмици всяка зима. Историята от последните дни е добър пример за това какво се случва всеки път. Голямото замърсяване предизвиква масово недоволство, което избива в социалните мрежи и медиите, след което общината и държавата обещават да вземат мерки и припомнят, че подготвят план. После въздухът се изчиства, недоволството на хората се утаява и властите силно намаляват ритъма. До следващия път.

Ако вземем конкретния пример със София, проличава липсата на адекватен отговор, като взетите мерки са по-скоро опит да се потуши недоволството, отколкото да се реши проблемът. Във Facebook страницата си кметът на София Йорданка Фандъкова обяви, че "КАТ-Пътна полиция ще спира за проверка автомобили, които видимо замърсяват въздуха" и че буферните паркинги на метрото ще са безплатни.

Първата грешка в ситуацията е, че

решенията не са насочени към същината на мръсния въздух, а именно - битовото отопление на твърди горива и горенето на отпадъци. В собствената си програма за действие обаче Столичната община се фокусира повече върху автомобилите, отколкото от твърдите или некачествени горива за отопление, които са причината за ужасно високото замърсяване през зимата. Данните в Националната програма за подобряване на качеството на въздуха 2018 - 2024 г., която Световната банка изготви по поръчка на Министерството на околната среда и водите, показват, че емисиите на ФПЧ10 (фини прахови частици) в София са поне 10 пъти повече, отколкото тези от транспорта.

Второ, тези мерки са недостатъчни и от тях си проличава колко неподготвени са на този етап властите да предприемат истински стъпки в посока подобряване качеството на въздуха. В програмата, предложена от Световната банка, която предстои да бъде приета от правителството, се предлагат по-нови и ефективни печки, по-сериозен контрол на качеството на твърдите горива и потребата на повече пелети вместо дърва и въглища.

Само по оперативна програма "Околна среда" се планират да се отпуснат над 100 млн.лв. за подмяна на отоплението в домакинства, но парите ще са насочени основно към филтри на комини и нови печки. Отделно се отпуска сумата от 474 лв. на еднократни енергийни помощи за 210 хил. бенефициенти - което са още над 99.5 млн. лв. Парите на енергийно бедните обаче в момента отиват основно за твърди горива.

Предложенията за пелети и по-чисти печки ще намали замърсяването до някаква степен, но ще струва много усилия и време. Докато всяко домакинство бъде оборудвано, ще минат години, а намаляването на замърсяването няма да е толкова категорично, колкото ни се иска.

Вместо това обаче можеше да се направи нещо доста по-бързо, макар и не особено евтино - да се наложи по-масово отоплението на ток. Някои изчисления показват, че хиперинвенторните климатици може да са далеч по-ефективен избор, но и не по-скъп от пелетните печки. Ежегодната сума от 100 млн. лв. плюс парите по оперативната програма плюс допълнителни държавни инвестиции биха могли да решат проблема, но е необходима воля и стратегическо мислене.

Второ, данните продължават да са проблем. От страна на властта липсва честен разговор по темата, а измерването на проблема е на изключително ниско ниво.

Например замърсяването в централните части се игнорира сериозно. В София станцията, която се намираше на кръстовището при Орлов мост, беше преместена през 2014 г. заради строителството на метрото. В Пловдив беше преместен измервателен пункт от централните части при "Баня старинна" в жилищен квартал.

И трето, за политиците проблемът е чувствителен, защото трябва да се наложат ограничения на хората с най-ниски доходи. В момента политиката на държавата е да насърчава замърсяването, като дава помощи за покупката на дърва и въглища и налага изключително ниски данъци за старите автомобили.

Добрата новина е, че все пак се прави някаква стъпка напред. В момента тече поръчка за нови 22 измервателни станции в София, които вероятно ще обогатят картината. И все пак гражданите се чувстват не особено информирани от общината, след като системата за ранно известяване далеч не дава подробно описание на проблема и трябва да разчитат на гражданската система за измерване на въздуха airbg.info.Така изглежда, че и община, и държава заговориха по темата, но по-скоро хвърлят прах в очите без наистина да информират или правят каквото и да е, за да предпазват обществото. От говоренето до действията крачката е голяма и, изглежда, още никой няма смелост да я направи.

А докато разговорите прераснат в конкретни мерки и по-свеж въздух, "Капитал" преди време събра някои мерки, които всеки може да предприеме сам, за да диша една идея по-спокойно.