Депутатите размиха отговорността на кметовете за мръсния въздух

С промените в законопроекта за въздуха вече РИОСВ ще преценяват дали кметовете трябва да бъдат глобени заради несправяне със замърсяването

Изглед към София
Изглед към София    ©  Николай Дойчинов
Изглед към София
Изглед към София    ©  Николай Дойчинов

Столичният кмет Йорданка Фандъкова можеше да бъде глобена лично с поне хиляда лева тези дни. Ако предложенията за промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) бяха в сила, Фандъкова щеше да носи отговорност например заради това, че мерки като "зелен билет", които зависят от общината, не са били въведени още в неделя или понеделник, когато замърсяването в София беше в пъти над законовите норми.

В проекта на ЗЧАВ, внесен в парламента от Министерския съвет през октомври, се предвижда именно такава лична отговорност на кметовете за превишенията на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха. Той беше гласуван на първо четене в средата на ноември. Между двете четения обаче тази отговорност беше размита от депутатите.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предложи кметовете да плащат глоби между 5 и 10 хил. лв., ако "няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите" спрямо предходната година. От Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), както и в Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (където също беше разгледан законопроектът) обаче се противопоставиха и поискаха прецизиране на текстовете.

Затова с предложенията, внесени между първо и второ четене, се добавят и другите институции, отговорни за качеството на въздуха, сред които МВР и Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ). От една страна, това изглежда разумно (кметовете не носят отговорност за всички), но е много вероятно практическият ефект от тези предложения да е размиване на отговорностите.

Кой ще наказва кмета?

Едната част от новите текстове са внесени от депутати от ГЕРБ, сред които и бившият екологичен министър и председател на комисията по екология в парламента Ивелина Василева. Според тях не само кметовете, но и директорът на местното РИОСВ, органи на МВР и транспортното министерство имат определени отговорности.

Правилата за глобите остават същите, както и при първоначалното предложение, но е вкарана допълнителна стъпка - "извършен анализ" от страна на РИОСВ за причините, довели до липса на намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите. Така според вносителите ще се предотврати възможността за налагане на санкции на кмета в случаите, когато не е виновен - когато има трансгранично замърсяване или вината носи конкретен промишлен източник.

Има два проблема с това предложение. Първо, предвид и сегашната ниска ефективност на РИОСВ и техните проверки може да сме почти сигурни, че глоби на кметове няма да има. И второ, субективният елемент ще позволи глобите да бъдат използвани като инструмент за институционален контрол върху местната власт.

В предложенията не е уточнено кой точно ще налага глобата. Използвана е пасивна форма на глаголите: кметът на общината "се наказва", а глобата "се налага".

МВР и МТ - все така (без)отговорни

Кметовете ще трябва да внасят отчети за изпълнение на програмите за въздуха и да впрегнат всички усилия на общинските дейности и инфраструктура, за да осигурят чист въздух. Депутатите са добавили уточнения, че МВР и транспортното министерство осъществяват контрола върху моторните превозни средства. Това е така и по настоящото законодателство, но то по никакъв начин не помага за намаляване на замърсяването заради формалните технически прегледи.

Аргументите за тези допълнения в законопроекта са, че чрез вкарване и на другите отговорни институции се прави опит за ясно разграничаване на отговорността на местната власт, тъй като емисии от промишлеността се контролират от РИОСВ, а емисии от автомобили - от МВР. Една от критиките към законопроекта беше, че кметът еднолично невинаги може да се пребори с мръсния въздух.

Повече пари и контрол над горенето

Кметовете ще получат разширени правомощия: например да могат да глобяват при замърсяване от строителство. Предлага се размерът на глобата да бъде между 100 и 1000 лв. за физически лица, а имуществената санкция за юридически лица да е между 500 и 2000 лв. Парите от глоби ще отиват в общината, независимо дали глобата е наложена от нея или от РИОСВ.

Държавната агенция по технологичен и метрологичен надзор (ДАТМН) пък ще може да изтегля от пазара твърди горива, които не отговарят на изискванията.

Трима депутати от БСП също са внесли предложения между първо и второ четене. Те предлагат допълнение на дефиницията за твърди горива и дърва, брикети от дърва, пелети и брикети от биомаса, тъй като до момента в закона са посочени само въглищата. Вносителите цитират Националната програма за въздуха, дело на Световната банка, според която горенето на дърва с ниско качество (високо ниво на влажност) също е проблем.