Хранителният бранш е против превозът на храни да се декларира в аванс пред НАП

Идеята на Министерството на финансите всеки търговец или производител, който превозва малко по-големи количества от т.нар. чувствителни стоки, каквито са храните и горивата, да уведомява данъчните поне седмица по-рано срещна недоволството на хранителната индустрия. Това се вижда от коментарите и становищата към проектопромените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които са публикувани в Портала за обществени консултации към Министерския съвет.

Според браншовите организации предложените текстове ще имат негативен ефект за производителите, вносителите и дистрибуторите на хранителни продукти в България, като основните притеснения са свързани с налаганата допълнителна административна тежест. Със свое становище се включи и Българската стопанска камара (БСК), като подкрепи позицията на представителите на хранителнo-вкусовата промишленост.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От коментарите на компаниите става ясно и че има известно объркване сред бизнеса за заложения срок на деклариране в проекта на финансовото ведомство. Една част фирмите тълкуват текста в посока, че поне 7 дни преди да започне превозът, той подлежи на деклариране, докато според други задължението възниква в рамите на 7 дни преди старта на превоза на стоките.

Притесненията на бизнеса

Девет браншови организации, сред които Асоциацията на месопреработвателите, Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци и Съюзът на птицевъдите, се обявиха срещу предлаганите промени в ДОПК. Според представителите на бизнеса самото задължение за предварително деклариране в сектора на бързооборотни стоки ще увеличи административната тежест и разходите на бизнеса. Те обръщат внимание и на предвидения срок, който ще затрудни значително фирмите да реагират при нужда от доставка на критични за производството на храни суровини.



Промените предвиждат също така санкции в случай на технически грешки при предварителното деклариране. "С предлаганите промени ще се декларира намерение, а не резултат от извършена сделка. Така всички продавачи/купувачи ще са потенциални нарушители, защото натоварването на стоките системно се отклонява от заявката поради недостиг на стока (асортимент и опаковки); грешки при товарене; промени в заявките и др.", посочват представителите на бизнеса. Промените ще наложат и увеличение на персонала, за да може компаниите да могат да въвеждат данни и декларират превоз на стоки и през нощта, когато се експедират голяма част от пресните продукти. "Малките предприятия, освен че трябва да инвестират в електронен обмен на информация, те трябва да инвестират и в дигитализация на собственото си производство и експедиции, откъдето се подават данни за електронен обмен", посочват браншовите организации от хранителния сектор.

От Българската стопанска камара (БСК) допълват, че предложените промени създават допълнително ограничения за привличане на чуждестранни инвеститори, както и че създават стимули за фирмите за заобикаляне на закона и преминаване към сивия сектор.

Бизнесът критикува и друга порция промени, а именно затягането на контрола по отношение на задължително доказване на пазарните условия и цени при сделки между свързани лица. Досега това беше по-скоро доброволно, като основно се спазваше от чуждите компании в страната. Сега документация за т.нар. трансферно ценообразуване ще трябва да изготвят 6000 компании, което е скъпо и времеемко занимание. Според експертите на БСК обхватът на задължените лица трябва да бъде стеснен. Това може да се постигне чрез промяна на заложените прагове, които в проекта са активи над 8 млн. лв. и нетни приходи от продажби над 16 млн. лв. в страната.

Какво предвиждат промените

Контролът върху стоките с висок фискален риск, като плодове, зеленчуци и горива, се затяга с нови изисквания за търговците. Превозът на подобни продукти да се декларира електронно пред НАП "не по-рано от 7 дни преди деня на започването на превоза". Ако превозът започва от друга държава и завършва в България, задължението се пада на получателя на стоката. Ако става дума за доставка вътре в страната или от България към друга държава в ЕС, задължението е на доставчика или продавача. Новите правила ще се прилагат само при транспортни средства над 3.5 тона, ако теглото на стоките е над 300 кг и над 3 хил. лв. като стойност без ДДС.

Създава се изцяло нова глава в ДОПК, в която се уточнява кой и каква документация трябва да изготвя за трансферно ценообразуване, т.е. как да се докаже, че условията при сделки между свързани лица съответстват на тези между независими, както и че сделки се правят по пазарни цени. Предлага се документацията да включва местно и обобщено досие. Местно досие ще се съставя за контролирани сделки от над 400 хил. лв. за продажба на стоки и над 200 хил. лв. за услуги. Ако компаниите са част от международна група, те ще трябва да представят и обобщено досие, изготвено от крайното предприятие майка или друго дружество от групата. Крайният срок за местното досие е 31 март 2019 г,, а обобщеното досие, ако е нужно, трябва да се представи максимум година по-късно.