Председателят на КФН Карина Караиванова напуска регулатора, отива в ЕБВР

Тя заменя Калин Митрев от март догодина, търси се кой да оглави комисията

Преди да поеме поста председател на Комисията за финансов надзор, Карина Караиванова беше заместник на Владислав Горанов в Министерството на финансите
Преди да поеме поста председател на Комисията за финансов надзор, Карина Караиванова беше заместник на Владислав Горанов в Министерството на финансите    ©  Анелия Николова
Преди да поеме поста председател на Комисията за финансов надзор, Карина Караиванова беше заместник на Владислав Горанов в Министерството на финансите
Преди да поеме поста председател на Комисията за финансов надзор, Карина Караиванова беше заместник на Владислав Горанов в Министерството на финансите    ©  Анелия Николова

Близо две години и половина след като избра Карина Караиванова за председател на КФН, властта отново ще търси кой да оглави финансовия регулатор. На днешното си заседание правителството реши тя да замени съпруга на Ирина Бокова - Калин Митрев, като представител на България в съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Решението влиза в сила от 1 март 2019 г.

"Заявявам, че ще продължа да изпълнявам принципно и енергично задълженията си като председател на КФН до окончателното решение по издигнатата кандидатура", каза Караиванова официално изявление, разпространено от пресцентъра на КФН.

Търси се наследник

Това означава, че спешно ще трябва да се намери нов председател на КФН. И в момента по закон петчленната комисия е в непълен състав. След скандалите около фалита на "Олимпик" зам.-председателят, отговарящ за застрахователния сектор Ралица Агайн, подаде оставка, а за изпълняващ длъжността беше посочен членът на КФН Владимир Савов. Решенията на регулатора се взимат с минимум три гласа, което означава, че ако тя остане само с трима членове, това ще затрудни изключително дейността й. Още повече че по закон КФН има нормативни срокове за произнасяне, а и задължение да провежда по поне четири заседания месечно.

Който и да наследи Караиванова на поста председател на КФН, той ще доизкара нейния 6-годишен мандат, който приключва през юли 2022 г. Към момента властта все още няма номинации, като най-приемлива към момента според източници от правителството и от сектора изглежда тази на бившия директор на НАП Бойко Атанасов, който в момента е зам.-председател, отговарящ за инвестиционния надзор. Ако изборът се спре на него обаче, това ще осначава търсене на човек за освободения от него пост.

Топката е в парламента

По закон председателят се избира от парламента, като при назначаването на Караиванова беше проведена процедура с изслушване. Тя се случи през лятото на 2016 г. и беше форсирана от остро писмо от EIOPA с критичен тон към работата по подготвяните съвместни проверки в пенсионните фондове и застрахователитена комисията, ръководена тогава от Стоян Мавродиев, чийто мандат изтичаше.

Заместник-председателите също се избират от парламента, но по предложени номинации на председателя. Така при първия опит на Караиванова през 2017 г. да предложи свои експертни кандидатури тя беше бламирана и като крайно се стигна до втори опит, където бяха наложени политически - Бойко Атанасов и депутатът от ГЕРБ Дияна Йорданова, която отговаря за осигурителния надзор.

Оттеглянето на Караиванова идва насред важни законови и регулаторни промени, което може да внесе сътресения. В момента КФН е част от подготовката за влизане на България в Банковия съюз и на лева в ERM II. Регулаторът трябва да въведе риск базиран надзор и нови правила за оценки на активите за пенсионните фондове и застрахователите. Комисията в последните месеци беше в светлината на прожекторите и около дебатите за поскъпващата полица "Гражданска отговорност" за автомобилите, както и с неуредиците около дългоочакваното въвеждане на системата бонус-малус по нея.

Кой е Калин Митрев

Калин Митрев, който е съпруг на бившия генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, е бил няколко пъти представител на България в съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последното му назначение на поста е от управлението на ГЕРБ от април 2016 г. Същевременно в момента той е и алтернативен директор в съвместния офис на Полша, България и Албания в международната институция.

През 2017 г. имената на Бокова и на нейния съпруг бяха замесени в скандала около т.нар. азербайджанска перачница. В разследване на 17 медии и организации от различни държави (сред които и българският сайт "Биволъ") се доказва как от 2012 до 2014 г., представители на азербайджанския елит са превели 2.9 милиарда долара към европейски политици, купували са луксозни стоки и имоти и са прали пари. До Митрев през осем превода са стигнали 425 хил. евро. Последващи разследвания на "Биволъ" показаха, че парите за Митрев са превеждани от най-вероятно кухи фирми, свързани със скандални обществени поръчки в Азербайджан. Тогава българското правителство отказа да вземе решение по казуса с Митрев, като прехвърли топката към ЕБВР.

Митрев беше представител на България в ЕБВР и до 2009 г., когато беше заменен от Стефка Славова. През април 2014 г. кабинетът Орешарски го върна на поста с решение "на подпис". През ноември 2014 г. кабинетът Борисов отново определи Славова за представител на България в ЕБВР, но решението така и не беше изпълнено. По време на социалистическото правителство на Жан Виденов (1994-1997) Митрев е шеф на Центъра за масова приватизация. Първото му назначение в ЕБВР е в края на 1996 г., за около година.