Номерата на партиите в бюлетината ще са различни от тези на кандидатите

Депутатите от правната комисия в парламента одобриха на първо четене в сряда двата законопроекта за промени в Изборния кодекс (ИК), внесени от народни представители от мнозинството от ГЕРБ и "Обединените патриоти" и от "Воля". От управляващата коалиция предлагат да се отложи за неопределено време въвеждането на дистанционното електронно гласуване, да се въведе частично машинно гласуване в най-малко 1000 секции с над 300 избиратели, както и да се премахне номерацията на партиите в интегралната бюлетина, за да не се объркват гласоподавателите при преференциалното гласуване. Законопроектът на "Воля" пък предвижда да се въведе видеонаблюдение през целия изборен ден и по време на броенето на бюлетините в секционните комисии, както и да се отнеме правото на участие в изборните комисии на партиите, които имат евродепутати, но нямат свои народни представители в българския парламент.

Предложенията на депутатите от ГЕРБ и "Обединените патриоти" бяха одобрени с 14 гласа "за", трима "против" и без нито един "въздържал се". Законопроектът на "Воля" също получи одобрението на 14 народни представители, нямаше нито един против, а депутатите от БСП се въздържаха.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От БСП и ДПС поискаха изцяло машинно гласуване

Председателят на ЦИК Ивилина Алексиева посочи няколко аргумента за отлагането на въвеждането на машиннотото гласуване, каквито са изискванията на сегашния Изборен кодекс. Тя посочи, че такъв тип гласуване ще затрудни организацията на изборния процес в секционните комисии, които се разкриват в болници, кораби и арести, както и вота извън страната. Алексиева се оплака, че сроковете за машинното гласуване са твърде кратки, защото по думите й ЦИК започва работата си след издаването на указа на президента за насрочване на дата за изборите, и поиска този срок да се удължи. Според нея машинното гласуване може да затрудни избирателите за местните избори и да ги обърка, защото има два избора - за кмет и за общински съветници. Алексиева поиска ЦИК да определя в кои от тези 1000 секции с над 300 избиратели да има машинно гласуване.

Крум Зарков от БСП й опонира, че машинното гласуване е въведено за пръв път експериментално за парламентарните избори през 2014 г. и хората, които са упражнили правото си на глас чрез негоq се е увеличил оттогаваq като на президентските избори машинно са гласували 33% от хората, в чиито секции е имало такова гласуване. Зарков упрекна ЦИК, че са имали достатъчно време да въведат машинното гласуване, но не са се справили с изискването на закона. "Всеки, който твърди, че през 2018 г. не е възможно да се създаде софтуер за машинното гласуване, лъже", заяви Зарков. Той се обяви и против предложението на ГЕРБ и "Обединените патриоти" софтуерът за машинното гласуване на се прави от държавната фирма "Информационно обслужване", защото тя преброява гласуването.



"Според нас машинното гласуване ще повиши доверието в изборния процес, защото ще намали участието на секционните избирателни комисии в него", заяви Йордан Цонев от ДПС. Той предложи в секциите, където има машинно гласуване, да няма гласуване с хартиени бюлетини. Колегата му Хамид Хамид пък директно призова да се "извадят химикалките и коректорите от изборния процес". По думите му машинното гласуване ще реши и проблема с недействителните бюлетини.

Електронното гласуване се отлага

Всички депутати от правната комисия бяха единодушни, че електронно гласуване може да се въведе едва след като има гаранции за тайната на вота и за това, че той ще се зачита правилно. Такава сигурност може да даде въвеждането на електронната идентификация чрез новите документи за самоличност, чието издаване обаче беше отложено за 2020 г. "Ние сме против дистанционното гласуване, след като самата Германия се е отказала. Няма как да знаем кой стои отсреща с паролата в Чикаго или в Истанбул", каза Цонев.

Номерата на партиите да не дублират тези на кандидатите в листата

Предложената от мнозинството поправка, с която се премахват номерата на партиите в бюлетината, най-вероятно ще бъде променена между двете четения на законопроекта. Аргументите за тази поправка бяха, че така ще се избегне феномета "15-15", при който избирателите гласуват за определена партия и със същия номер маркират и кандидата в листата й. Другият ефект, който ще да има това предложение, ако бъде прието, е, че ще бъде избегната възможността даден избирател да помни само номера, под който е партията, за която гласува, в бюлетината. При обсъждането на предложението в правната комисия обаче се оказа, че само представителят на "Обединените патриоти" стои зад това предложение. Председателят на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ, който е и един от вносителите на предложението, каза, че съществуват няколко варианта за справянето с проблема и даде да се разбере, че той би подкрепил номерацията на партиите да си остане, но тя да е различна от тази на кандидатите в листите. "Например номерацията на партиите да е от 1 до 100, а тази за кандидатите да започва от 101.", каза Кирилов. Зад това предложение застанаха и от ДПС.

Въпреки че приеха законопроекта на "Воля", към предложенията за промени имаше резерви. Срещу предложената от депутатите на Веселин Марешки поправка да има постоянно видеонаблюдение в секционните комисии по време на гласуването се изказа програмният директор на Асоциация "Прозрачност без граници" Ваня Нушева. По думите й, докато тече гласуването, видеонаблюдението е неприемливо, защото то може да се използва за контрол на вота върху избирателите. Християн Митев от "Обединените патриоти" също се изказа с резерви за предложението и заяви, че видеонаблюдение може да има само при преброяването на бюлетините в секционните комисии. От ДПС заявиха, че подкрепят и двете предложения на "Воля" за промени в Изборния кодекс - за видеонаблюдение по време на гласуването и за отнемането на правото на партиите, които имат евродепутати, но нямат депутати в българския парламент, да имат право на представители в изборните комисии.