Медиен щит за властта

Държавното регулиране на ресурсите в медийния сектор приравнява България към страни като Турция и Унгария по политическа намеса

Shutterstock.com
Shutterstock.com    ©  Shutterstock.com
Shutterstock.com
Shutterstock.com    ©  Shutterstock.com
През 2017 г. България има най-лошите показатели в целия ЕС по отношение на държавната намеса в медийния сектор.

Дали ще го наречете управляема демокрация като в Русия на Путин, или нелиберална демокрация като в Унгария на Орбан, един нов авторитаризъм надигна глава в бившия Източен блок, дори и в държави, които днес са пълноправни членки на ЕС. Каквито и да са нюансите му във всяка от тях, целта винаги е една - фактическо постигане на положението от прословутата реплика на френския монарх Луи ХIV "Държавата - това съм аз", без значение от типа държавно устройство. И за разлика от историческите си предшественици модерните автократи не са принудени да прибягват до класически масов терор.

Какво иска клептокрацията

Неизградените в достатъчна степен в 30-годишния преход институции на различните власти се оказаха неспособни на съществена съпротива при овладяването им от политически силните на деня. Навсякъде, където разделението и взаимният им контрол (check and balances) практически не работят, законодателната власт е превърната в придатък на изпълнителната, а двете заедно рано или късно подчиняват на интересите си съдебната. Но този процес трудно може да се увенчае с успех, без да се превземе и четвъртата власт, за каквато е призната обществената роля на медиите.

Ако извадите от нея подплатената с факти и аргументирана с принципи критика за решения на управляващите, както и разследванията за злоупотребите им с обществени средства, реалността може да се промени за големи групи от хора. В крайна сметка оценката за нещо отразява познанието за него. А социалните мрежи, където тече интензивен обмен на лични мнения без задължителните за професионалните журналисти стандарти, предоставиха и широкообхватен канал за заблуждаваща информация и таргетирана пропаганда.

От липсата на независими и авторитетни професионални медии са засегнати всички, защото именно тя подсигурява в значителна степен безконтролното разпореждане с публичните ресурси. Така и корупцията престава да бъде проблем, защото става алфата и омегата на системата. Както простичко го обясни неотдавна главният прокурор Сотир Цацаров в "Шоуто на Слави", превръща се в държавна политика. Тази форма на управление, в която държавните решения се взимат в интерес на тесен кръг хора, свързани с политическата власт, учените са нарекли клептокрация. И съветват да не ѝ се възлагат надежди за политики, които биха стимулирали общия просперитет - икономически и социален.

Случаят с България

В международната преса публикации за България рядко намират място в сравнение с други страни от региона. А когато това все пак се случи, визитната картичка на страната включва почти винаги три неща от статистиката: най-бедната, най-корумпираната и с най-несвободните медии страна в ЕС. Подредбата им няма значение, защото всяко от тези неща обуславя другите две. Фактът обаче, че за малко повече от десетилетие страната се срина от 36-о до 111-о място в глобалната класация на "Репортери без граници", започна да придобива първостепенно значение дори за настроената приятелски към управлението на ГЕРБ Европейска комисия.

За пръв път докладът й от наблюдението на съдебната система тази година включи и състоянието на медиите, с което Брюксел изрази изненадала по неприятен начин властта в София критика. Темата е сред най-чувствителните за премиера Борисов. Той дължи забележителната си кариера на политик, начело на държавата в продължение на близо 10 години, не на някаква особена управленска експертиза, а на умението си да общува с всички като "един от вас" и на благосклонността на медиите. Проблемът е, че ако тази благосклонност в началото на кариерата му беше и автентична, в последните години е почти изцяло контролирана. А това може да означава само едно: изграждане на медиен щит, зад който да се скрие истинското лице на държавата, превърнала се в клептокрация.

Въпросът с розовите очила, които властта слага на контролираните от нея медии, е, че не е ясно дали успяват да представят управлението привлекателно във вътрешен план, но със сигурност го загрозяват във външен. В началото на седмицата бяха публикувани поредните заключения на международни организации за медийния проблем на България - годишният доклад на Европейския център за медиен плурализъм и медийна свобода (неправителствена организация, която се финансира частично и от ЕС) за 2017 г. и анализът "Журналистите като мишена на организираната престъпност" на "Репортери без граници" (виж карето по-долу).

"България има най-лошите показатели в целия ЕС по отношение на държавното регулиране на финансови и други ресурси и подкрепа за медийния сектор. Те я приравняват към страни като Турция и Унгария, които са сочени като възможно най-лошия пример за намеса и влияние на управляващите политици върху медийния пазар", се казва в доклада на европейския център. Според него рискът за медийния плурализъм в България, Турция и Унгария през 2017 г. е оценен с равнище от 97% заради непрозрачното регулиране и разпределение на държавната реклама, която се предоставя без регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение. "Дистрибуцията на държавната реклама на практика не се основава на ясни и прозрачни критерии. Заради действащите практики при разпределението ѝ проучванията вече сочат негативни ефекти: мека цензура и автоцензура, манипулиране на редакционното съдържание, деформация на медийния пазар, използване на фондовете на ЕС за закупуване на медийно спокойствие и за заплащане на кампании срещу политически опоненти", посочват авторите.

Като потвърждение на тези изводи наскоро депутати от ГЕРБ и Обединените патриоти внесоха в парламента законови промени, без да са съпроводени с обичайните мотиви, които описват целта. Те предвиждат увеличаване на броя на телевизиите, които телекомите и кабелните оператори да разпространяват задължително подобно на обществената БНТ1, като за разлика от нея ще трябва и да заплащат на избраните тв канали по специални цени. Подборът ще направи Съветът за електронни медии, който с процедурата си за генерален директор на БНТ показа, че следва волята на властта (повече по темата - в "ГЕРБ иска да пренасочи пари към послушни телевизии").

Случаят с Унгария

"Сходните умове мислят еднакво", коментира законодателната инициатива проф. Нели Огнянова в блога си за медийно право, предвид факта, че това е една от стъпките, с които България следва модела на овладяване на медиите в Унгария. Там пред 2015 г. правителството на Виктор Орбан прави задължително излъчването на шест телевизии, изключени от платените от потребителите пакети.

Миналата седмица Унгария зашемети демократичния свят с нова стратегия за медиите. Собствениците на и без това преобладаващите проправителствени медии в страната заявиха, че ги даряват на създадената по идея на управляващите структура "Централноевропейска преса и медийна фондация". Под ръководството на приближена до премиера Орбан фигура тя ще контролира близо 500 централни и регионални електронни и печатни медии (повече по тази тема - в "Новият медиен свят на Орбан").

"Време е да се помисли каква реформа да направим. Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници?", каза по същото време в парламента председателят на комисията по култура и медии Вежди Рашидов от ГЕРБ, с което даде да се разбере, че управляващите може би ще върнат на дневен ред идеята за обединението на БНТ, БНР и БТА под една шапка.

Може би е случаен и фактът, че преди повече от месец депутатът Делян Пеевски обяви, че ще се откаже от собствеността на вестниците си и ще я прехвърли на фондация, която да ги управлява.

Очакваме продължение.

Своеобразен крал на България

От българската част в анализа "Журналистите като мишена на организираната престъпност" на "Репортери без граници"

Вместо да принуждаваш неудобните журналисти един по един за да замълчат, много по-добро решение е да превземеш медиите, за които работят, или да се опиташ да повлияеш на собствениците им. В страни, в които организираната престъпност се стреми да се слее с държавата, медийните организации са изложени на опасност, която е най-голяма за вестниците заради влошеното финансово състояние на сектора. Опасността е под формата на мръсни пари, осигурявани от сламени хора, които прикриват самоличността на реалните инвеститори.

Олигархът Делян Пеевски, производител на цигари в България и представител на Движението за права и свободи в парламента, е създал своя сенчеста медийна империя заедно с майка си, за да сплашва и най-вече да атакува опонентите си. И се е превърнал в своеобразен крал в България.

През последното десетилетие собствеността на медиите в страната все повече се концентрира в кръга около Пеевски. В публикация от януари 2016 г. под заглавие "Българският политик Пеевски: Айсбергът на корупцията", немското издание Der Spiegel описва депутата като една от най-противоречивите фигури на публичната сцена.

Бързото му издигане във властта и в политическия живот в България е свързано главно с корупция и връзките му с престъпни мрежи, пише "Шпигел". Медиите му изпълняват ролята основно на инструменти за влияние и натиск, за поощряване на удобните и преследване на опоненти, както и за контролирана информация, накратко - за неприкрит политически рекет.