С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 дек 2018, 11:12, 3314 прочитания

Медиен щит за властта

Държавното регулиране на ресурсите в медийния сектор приравнява България към страни като Турция и Унгария по политическа намеса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През 2017 г. България има най-лошите показатели в целия ЕС по отношение на държавната намеса в медийния сектор.

Част от темата

Kакво се случва на медийния пазар в България

ГЕРБ иска да пренасочи пари към послушни телевизии

Според временно оттеглен законопроект операторите ще ги излъчват задължително и ще им плащат и по специални цени

Новият медиен свят на Орбан

В Унгария разнообразието на мнения постепенно изчезва. Цели медийни компании се променят под контрола на фондация, близка до управляващите


Дали ще го наречете управляема демокрация като в Русия на Путин, или нелиберална демокрация като в Унгария на Орбан, един нов авторитаризъм надигна глава в бившия Източен блок, дори и в държави, които днес са пълноправни членки на ЕС. Каквито и да са нюансите му във всяка от тях, целта винаги е една - фактическо постигане на положението от прословутата реплика на френския монарх Луи ХIV "Държавата - това съм аз", без значение от типа държавно устройство. И за разлика от историческите си предшественици модерните автократи не са принудени да прибягват до класически масов терор.

Какво иска клептокрацията


Неизградените в достатъчна степен в 30-годишния преход институции на различните власти се оказаха неспособни на съществена съпротива при овладяването им от политически силните на деня. Навсякъде, където разделението и взаимният им контрол (check and balances) практически не работят, законодателната власт е превърната в придатък на изпълнителната, а двете заедно рано или късно подчиняват на интересите си съдебната. Но този процес трудно може да се увенчае с успех, без да се превземе и четвъртата власт, за каквато е призната обществената роля на медиите.

Ако извадите от нея подплатената с факти и аргументирана с принципи критика за решения на управляващите, както и разследванията за злоупотребите им с обществени средства, реалността може да се промени за големи групи от хора. В крайна сметка оценката за нещо отразява познанието за него. А социалните мрежи, където тече интензивен обмен на лични мнения без задължителните за професионалните журналисти стандарти, предоставиха и широкообхватен канал за заблуждаваща информация и таргетирана пропаганда.

От липсата на независими и авторитетни професионални медии са засегнати всички, защото именно тя подсигурява в значителна степен безконтролното разпореждане с публичните ресурси. Така и корупцията престава да бъде проблем, защото става алфата и омегата на системата. Както простичко го обясни неотдавна главният прокурор Сотир Цацаров в "Шоуто на Слави", превръща се в държавна политика. Тази форма на управление, в която държавните решения се взимат в интерес на тесен кръг хора, свързани с политическата власт, учените са нарекли клептокрация. И съветват да не ѝ се възлагат надежди за политики, които биха стимулирали общия просперитет - икономически и социален.



Случаят с България

В международната преса публикации за България рядко намират място в сравнение с други страни от региона. А когато това все пак се случи, визитната картичка на страната включва почти винаги три неща от статистиката: най-бедната, най-корумпираната и с най-несвободните медии страна в ЕС. Подредбата им няма значение, защото всяко от тези неща обуславя другите две. Фактът обаче, че за малко повече от десетилетие страната се срина от 36-о до 111-о място в глобалната класация на "Репортери без граници", започна да придобива първостепенно значение дори за настроената приятелски към управлението на ГЕРБ Европейска комисия.

За пръв път докладът й от наблюдението на съдебната система тази година включи и състоянието на медиите, с което Брюксел изрази изненадала по неприятен начин властта в София критика. Темата е сред най-чувствителните за премиера Борисов. Той дължи забележителната си кариера на политик, начело на държавата в продължение на близо 10 години, не на някаква особена управленска експертиза, а на умението си да общува с всички като "един от вас" и на благосклонността на медиите. Проблемът е, че ако тази благосклонност в началото на кариерата му беше и автентична, в последните години е почти изцяло контролирана. А това може да означава само едно: изграждане на медиен щит, зад който да се скрие истинското лице на държавата, превърнала се в клептокрация.
Проблемът на розовите медийни очила е, че не е ясно дали успяват да представят управлението като привлекателно във вътрешен план, но със сигурност го загрозяват във външен

[Shutterstock]

Въпросът с розовите очила, които властта слага на контролираните от нея медии, е, че не е ясно дали успяват да представят управлението привлекателно във вътрешен план, но със сигурност го загрозяват във външен. В началото на седмицата бяха публикувани поредните заключения на международни организации за медийния проблем на България - годишният доклад на Европейския център за медиен плурализъм и медийна свобода (неправителствена организация, която се финансира частично и от ЕС) за 2017 г. и анализът "Журналистите като мишена на организираната престъпност" на "Репортери без граници" (виж карето по-долу).

"България има най-лошите показатели в целия ЕС по отношение на държавното регулиране на финансови и други ресурси и подкрепа за медийния сектор. Те я приравняват към страни като Турция и Унгария, които са сочени като възможно най-лошия пример за намеса и влияние на управляващите политици върху медийния пазар", се казва в доклада на европейския център. Според него рискът за медийния плурализъм в България, Турция и Унгария през 2017 г. е оценен с равнище от 97% заради непрозрачното регулиране и разпределение на държавната реклама, която се предоставя без регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение. "Дистрибуцията на държавната реклама на практика не се основава на ясни и прозрачни критерии. Заради действащите практики при разпределението ѝ проучванията вече сочат негативни ефекти: мека цензура и автоцензура, манипулиране на редакционното съдържание, деформация на медийния пазар, използване на фондовете на ЕС за закупуване на медийно спокойствие и за заплащане на кампании срещу политически опоненти", посочват авторите.

Като потвърждение на тези изводи наскоро депутати от ГЕРБ и Обединените патриоти внесоха в парламента законови промени, без да са съпроводени с обичайните мотиви, които описват целта. Те предвиждат увеличаване на броя на телевизиите, които телекомите и кабелните оператори да разпространяват задължително подобно на обществената БНТ1, като за разлика от нея ще трябва и да заплащат на избраните тв канали по специални цени. Подборът ще направи Съветът за електронни медии, който с процедурата си за генерален директор на БНТ показа, че следва волята на властта (повече по темата - в "ГЕРБ иска да пренасочи пари към послушни телевизии").

Случаят с Унгария

"Сходните умове мислят еднакво", коментира законодателната инициатива проф. Нели Огнянова в блога си за медийно право, предвид факта, че това е една от стъпките, с които България следва модела на овладяване на медиите в Унгария. Там пред 2015 г. правителството на Виктор Орбан прави задължително излъчването на шест телевизии, изключени от платените от потребителите пакети.

Миналата седмица Унгария зашемети демократичния свят с нова стратегия за медиите. Собствениците на и без това преобладаващите проправителствени медии в страната заявиха, че ги даряват на създадената по идея на управляващите структура "Централноевропейска преса и медийна фондация". Под ръководството на приближена до премиера Орбан фигура тя ще контролира близо 500 централни и регионални електронни и печатни медии (повече по тази тема - в "Новият медиен свят на Орбан").

"Време е да се помисли каква реформа да направим. Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници?", каза по същото време в парламента председателят на комисията по култура и медии Вежди Рашидов от ГЕРБ, с което даде да се разбере, че управляващите може би ще върнат на дневен ред идеята за обединението на БНТ, БНР и БТА под една шапка.

Може би е случаен и фактът, че преди повече от месец депутатът Делян Пеевски обяви, че ще се откаже от собствеността на вестниците си и ще я прехвърли на фондация, която да ги управлява.
Очакваме продължение.
Своеобразен крал на България

От българската част в анализа "Журналистите като мишена на организираната престъпност" на "Репортери без граници"

Вместо да принуждаваш неудобните журналисти един по един за да замълчат, много по-добро решение е да превземеш медиите, за които работят, или да се опиташ да повлияеш на собствениците им. В страни, в които организираната престъпност се стреми да се слее с държавата, медийните организации са изложени на опасност, която е най-голяма за вестниците заради влошеното финансово състояние на сектора. Опасността е под формата на мръсни пари, осигурявани от сламени хора, които прикриват самоличността на реалните инвеститори.

Олигархът Делян Пеевски, производител на цигари в България и представител на Движението за права и свободи в парламента, е създал своя сенчеста медийна империя заедно с майка си, за да сплашва и най-вече да атакува опонентите си. И се е превърнал в своеобразен крал в България.

През последното десетилетие собствеността на медиите в страната все повече се концентрира в кръга около Пеевски. В публикация от януари 2016 г. под заглавие "Българският политик Пеевски: Айсбергът на корупцията", немското издание Der Spiegel описва депутата като една от най-противоречивите фигури на публичната сцена.

Бързото му издигане във властта и в политическия живот в България е свързано главно с корупция и връзките му с престъпни мрежи, пише "Шпигел". Медиите му изпълняват ролята основно на инструменти за влияние и натиск, за поощряване на удобните и преследване на опоненти, както и за контролирана информация, накратко - за неприкрит политически рекет.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Мей оцеля, но драмата Brexit продължава, ЕЦБ спира да печата пари 1 Вечерни новини: Мей оцеля, но драмата Brexit продължава, ЕЦБ спира да печата пари

И още: Папа Франциск ще посети България през май месец догодина; Рим свива бюджетния дефицит за 2019 г. до 2%, както поиска Брюксел

13 дек 2018, 1346 прочитания

Бойко Борисов и Франс Тимерманс разговаряли за гражданската конфискация Бойко Борисов и Франс Тимерманс разговаряли за гражданската конфискация

Разговорът бил "дружески и професионален", коментира премиерът, който е бил инициатор на срещата

13 дек 2018, 997 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Прокуратурата проверява гражданин - искал информация от община Дряново

Кметът иска обвинението да разбере защо се подават заявления за достъп до обществена информация

ГЕРБ иска да пренасочи пари към послушни телевизии

Според временно оттеглен законопроект операторите ще ги излъчват задължително и ще им плащат и по специални цени

Кандидатите за нов мандат в Бюрото за СРС са прикривали закононарушения

Илия Ганев, Огнян Атанасов и Огнян Стоичков гласували да се изпрати невярно уведомление до гражданин, че не е подслушван незаконно

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Глас от новия свят

Писателката Тайе Селаси за сложната африканска идентичност и борбата със собствените страхове

20 въпроса: Мила Михова

На 15 декември в "Люмиер" тя ще изпълни песни и арии на Росини, Белини и Доницети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Мей оцеля, но драмата Brexit продължава, ЕЦБ спира да печата пари

Емисия

DAILY @7PM // 13.12.2018 Прочетете