Как МОСВ "забрави" за две години за потенциално опасна мина в Сърбия

След като активисти и медии сигнализираха за замърсяване на българска територия, министерството се сети, че е питало сърбите за съоръженията край Босилеград

Министърът по околната среда и водите Нено Димов на 22 ноември е изпратил писмо до сръбските си колеги, въпреки че в министерството са получили сигнал поне месец по-рано
Министърът по околната среда и водите Нено Димов на 22 ноември е изпратил писмо до сръбските си колеги, въпреки че в министерството са получили сигнал поне месец по-рано    ©  Георги Кожухаров
Министърът по околната среда и водите Нено Димов на 22 ноември е изпратил писмо до сръбските си колеги, въпреки че в министерството са получили сигнал поне месец по-рано
Министърът по околната среда и водите Нено Димов на 22 ноември е изпратил писмо до сръбските си колеги, въпреки че в министерството са получили сигнал поне месец по-рано    ©  Георги Кожухаров

Институциите у нас често стават най-активни, когато проблемите се появят по телевизията. Тази "телевизионна политика" вече е дотолкова станала нормалният начин на действие, че сякаш нищо, станало извън екрана, не вълнува министерствата.

Такъв е случаят с притесненията за замърсяване на реки край Босилеград, близо до българско-сръбската граница, от мина на сръбска територия и съоръженията към нея. Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което знае за темата от поне две години, реагира едва след като журналистите започнаха да задават въпроси, а предаването "Господари на ефира" излъчи репортаж по темата.

Да започнем отзад напред. В петък по обед МОСВ изпрати съобщение, че България е поискала по дипломатически път от Сърбия информация за качеството на водите на река Драговищица, която се влива след това в Струма. Отделно министерството споменава, че през ноември са изпратили нотификация до сръбското екологично министерство, подписана от Нено Димов. С нея изискат информация за инвестиционно предложение за изграждане на пилотна инсталация за изпитване на флотационни процеси на извличане на мед, олово и цинк от полимерни руди в на село Караманица, община Босилеград.

Писмото обаче е, меко казано, закъсняло: въпросното съоръжение работи още от септември 2017 г. МОСВ просто е пропуснало сроковете за отговор, а две години по-късно се сеща да пита за нещо, за което е уведомено още през 2016 г.

Къде бляхме

През юли 2016 г. Министерството на земеделието и защита на околната среда в Сърбия изпраща нотификация до българското министерство, че на нейна територия ще се изпълнява пилотен проект за инсталация за флотационни процеси на извличане на мед, олово и цинк от полимерни руди. Това е един от обичайните методи за извличане на метали.

Според Конвенцията за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), в случай че има риск за околната среда в съседна страна, страната "домакин" трябва да я уведоми и да попита дали иска да се изпълни ОВОС.

От сайта на МОСВ се вижда, че писмото е с входящ номер от 22 август - вероятно тогава е получено. Имали са срок от шест седмици да отговорят, тоест на 3 октомври 2016 г., но от българското министерство изпращат писмо чак на 11 октомври - след крайния срок.

Минават две години, в които явно от МОСВ не са се поинтересували какво се случва с въпросната пилотна инсталация. Всъщност въпросната инсталация е построена и открита още през септември 2017 г. Това обясниха за "Капитал" от британската компания Mineco, която управлява мината край Босилеград. От техните отговори става ясно, че мината е получила ОВОС от сръбското министерство през 2009 г., а самото флотационно устройство не е имало нужда от такъв.

"Капитал" изпрати въпроси до сръбските институции по темата.

Има ли замърсяване

Съмненията за замърсяване обаче се появиха напоследък, тъй като живеещите в близост до реката в българската част твърдят, че водите имат млечнобял цвят, а домашните животни не желаят да пият от тях.

Активисти сигнализираха за потенциално замърсяване. Сдружение "Балканка" е изпратило отворено писмо до различни институции (премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев, омбудсмана, бившия екологичен министър и председател на комисията по околна среда в парламента Ивелина Василева, екологичния министър Нено Димов и др.) на 15 октомври 2018 г. От запис в Youtube става ясно, че дори зам.-министърът на околна среда Красимир Живков е присъствал на кръгла маса в Ниш още на 1 октомври, където темата се е разисквала.

Това изведнъж припомни на министерството, че има задължения.

МОСВ твърдят, че Драговищица ежемесечно се проверява от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за кадмий, олово, никел, калций, магнезий и свободен цианид, а на три месеца – основни физико-химични показатели. За 2017 г. "не е установен натиск и въздействие, характерни при добив на полезни изкопаеми в оловно-цинкови мини", а през 2018 г. няма превишения на концентрации на метали.

От Mineco отговориха на "Капитал", че две институции взимат проби от водата - Vranje Public Health Institute and Anahem Laborator. Концентрации на олово, цинк и мед били същите както преди отварянето на пилотното съоръжения. Техни проби през октомври 2018 г. в потока в близост сочели, че концентрацията на олово е 0.01 мг/л при позволена 0.5 мг/л, на мед - под 0.01 при допустима 0.5, и на цинк - 0.1 при допустима 1 мг/л.

От репортажа на "Господари на ефира" обаче става ясно, че пробите, които екипът взима и изследва в Националния център по обществено здраве, съдържат висока концентрация на олово - 46 пъти над допустимата норма.

Някъде по веригата очевидно има проблем и министерството тепърва ще трябва да установява какъв е той. Но фактът, че то просто е "забравило" за този проект в продължение на две години, докато медиите не му напомниха, не е особено обнадеждаващ.