Методологията
Индексът на човешката свобода (HFI) включва събиране на данни от редица организации (например МВФ, Световната банка, Световната търговска организация) и информация от други индекси (като този за правене на бизнес и за глобална конкурентоспособност), както и експертни въпросници. Индексът се формира от 83 отделни показателя, групирани в 12 категории, измерени по скалата от 0 до 10 точки.За осем години България не е отчела никакъв общ напредък по отношение на човешката свобода, а що се отнася до медиите и правосъдната система, нещата са се влошили. Това показва последното издание на Индекса на човешката свобода (HFI) на Института "Катон", който в България се представя от Института за пазарна икономика. Данните в него са за 2016 г. – последната година, за която има сравними данни за всички включени 162 държави и според тях страната ни остава в последната тройка в ЕС и на 41-во място в света (от 162 държави) по човешка свобода, като позицията й е без промяна спрямо миналата година.
Индексът отразява широкото понятие за свобода, което включва индивидуални, граждански и икономически свободи, измервани по 83 показателя в 12 категории като върховенство на закона, сигурност, свобода на движение, религиозни свободи, право на сдружаване, свобода на словото, свобода на идентичността и др.
Погледнати хронологично, данните за България показват минимални промени от 2008 г., когато тя за пръв път е включена в индекса, до 2016 г., като малкият напредък по отношение на икономическите свободи се компенсира от спад в личните свободи. Така позицията й през годините също не се променя значително - тя е била най-ниска през 2008 г. (44-о място), а най-висока - през следващата 2009 г. (40-о място). В следващите 7 години страната ни редува 41-а и 42-а позиция.
Резултатът на България в тазгодишния индекс е третият най-лош в ЕС, като единствените две държави с по-слаби оценки са Унгария и Гърция.
Оценките на България
Без изненада върховенството на закона е категорията, в която България има най-ниска оценка - 4.9 по скала от 0 до 10 (виж прикачената графика). Основният проблем тук е наказателното право, което е оценено най-лошо (4.1), но и другите индикатори в категорията - гражданското правораздаване и процесуалното право са на твърде ниско ниво за европейска държава.
Свободата на словото и информацията е друга проблемна категория с много ниски оценки заради политически натиск и контрол върху медиите (5.8), както и заради правната рамка по отношение на медиите (6). Тъй като данните са за 2016 г. и не включват някои по-нови фактори - например медийното законотворчество на депутата издател Делян Пеевски, може да се очаква единствено, че оценките за тези показатели ще паднат още през следващите години.
Свободата на религията също се оказва уязвима категория, а като основни проблеми са изтъкнати правните и регулаторните ограничения за изповядването на различните религии (5.8), както и за формирането на религиозни организации (7.5 ).
В останалите категории на гражданските и личните свободи - свободно движение, свобода на сдружаване и гражданско общество, сигурност и безопасност и свобода на идентичността и взаимоотношенията, страната ни поддържа сравнително високи оценки. В последната категория има едно слабо място и то засяга празнотите в законодателството по отношение на т.нар. социален пол (джендър).
Резултатите са по-лоши в раздела за икономическите свободи, където България се класира на 46-о място в света. Най-слабото място е съдебната система и правото на собственост (4,8), като това е и най-слабата категория за страната като цяло. За независимостта на съда страната получава едва 3,3 точки, доверието в полицията е оценено с 4,3 точки, а оценката за интегритета на правосъдната система е едва 5 точки.
България получава ниски оценки и заради високите разходи на правителството (5.7), значителните държавни трансфери и субсидии (5.8), бюрократичните ограничения, които продължават да задушават бизнеса (6.2).
Средни са оценките за регулиране на кредита, труда и бизнеса (7.6), както и свободата на международната търговия (8), докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо редом с ниските данъци и достъпа до стабилни пари например.
Ситуацията по света
Спрямо миналогодишното издание на индекса човешката свобода се е подобрила в 63 държави, намаляла е в 87 държави, а в 9 е останала непроменена.
С най-висок резултат в индекса е Нова Зеландия, следвана от Швейцария и Хонконг. С най-ниски резултати пък са раздираната от война Сирия, фалиралата Венецуела и Йемен, която е във военен конфликт със съседа си Саудитска Арабия.
Погледнато като големи региони, най-висока оценка получава Северна Америка, следвана от Западна Европа, Океания и Източна Азия. В средата на класацията е Източна Европа заедно с Латинска Америка и Централна Азия, а в долната част са Южна Азия, Субсахарска Африка, Северна Африка и Близкият изток.
Колко е важно да бъдеш свободен
Индексът ясно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са ясно свързани – където се зачита икономическата свобода, се зачита и индивидуалната и обратно (виж прикачената графика).По-високата свобода има и правопропорционална връзка с доходите на човек от населението – най-свободната ¼ от държавите имат над три пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек в сравнение с най-несвободната ¼ от държавите.
Изследването доказва и че свободата води до зачитане на правата на жените и по-висока степен на демокрация.
3 коментара
Мдаа, каква изненада. Но пък за сметка на това си имаме стабилност. И асфалт. С варовик - за по-стабилно.
До коментар [#1] от "kdo52372883":
тавариш, Корни няма да ни придвижи по-напред в класацията за свободите. виж, в много други най-вероятно ще ни прати назад.