С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 13 дек 2018, 11:21, 10029 прочитания

Как правителствена болница ще стане детска (допълнена)

Решението лечебното заведение да бъде превърнато в педиатрия звучи добре, но има и много рискове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Решението правителствена болница да бъде превърната в детска звучи добре, но има и много рискове
  • До момента няма ясни планове за преструктурирането или как ще се финансира новото лечебно заведение.
  • Необходимостта от детска болница е крещяща, но е важно не просто да има такава, а тя да бъде добра организирана и ефективна.
В момента, ако едно дете в София има счупване или е глътнало монета, то трябва да отиде в "Пирогов", ако проблемите са сърдечни – в Националната кардиологична болница, ако има онкологично заболяване – в ИСУЛ, при диабет, артрит, проблеми с бъбреците или заболяване на нервната система – в специализираната болница по детски болести, за белодробни заболявания – в "Александровска". Още по-сложно е при пациентите в кърмаческа възраст и неонатологиите. Списъкът на местата, където би могло да бъде прието едно дете в столицата, включва 17 клиники. И нито една, в която да може едновременно да бъде следено от всички възможни специалисти в педиатричната област.

Специализирана педиатрична болница в София на практика съществува, но тя събира само няколко отделения и понеже няма място за скенер, трябва да бъде извикана линейка и малкият пациент трябва да бъде изкаран на студа и откаран до близката болница, в която да му бъде направено изследването. Случката е най-елементарното доказателство за това колко е необходима структура, в която бебетата и децата да бъдат преглеждани и да им бъдат правени изследвания във всички възможни медицински специалности.


Затова новината, че сегашната "правителствена болница" ще бъде преструктурирана в детска, звучи изключително положително. Както обикновено обаче, важни са и подробностите. Крайният резултат от това решение на правителството може да бъде добър, но може и да създаде хаос в няколко големи болници и Медицинския факултет на Софийския университет.

Историята на голямата детска болница всъщност е вече на средна възраст, защото започва преди 40 години. Тогава в двора на сегашната "Александровска" се прави първата копка и досега скелетът на клиниката е част от пейзажа.

След промените през 1989 г. дълго време се дискутираше профсъюзната школа в Горна баня да бъде превърната в педиатрия. При управлението на Симеон Сакскобургготски имаше намерение за строеж на скъпа болница, което беше спряно от парламента и разследвано за корупция няколко години.



Намерението за строеж на детска болница не фигурира в управленската програма на ГЕРБ и затова е изненадващо, че правителството набързо преди Коледа реши да превърне в такава правителствената болница (университетска болница "Лозенец"). Това породи множество въпроси за местенето на клиники от цяла София, необходимостта от строеж на нова сграда, бъдещето на работещите лекари, студентите и целия Медицински факултет, чиято база е болницата.

В крайна сметка парламентарната здравна комисия не успя да вземе решение клиниката да не е собственост на Министерския съвет. "За" гласуваха ГЕРБ и ДПС, а против - "Обединени патриоти", БСП и "Воля". Сега пленарна зала ще решава съдбата на клиниката, а здравният министър настоя първо да се преобразува сегашната собственост, за да може той да състави план.

В петък пък премиерът Бойко Борисов даде заден за съществуването на правителствената болница. Той заяви, че държи болницата да престане да бъде ведомствена на Министерския съвет и дори да остане правителствена, да се управлява от Министерството на здравеопазването, което е най-компетентно за това.
"Държат да остане такава каквато е, нека остане. Но държа тя да си отиде към Министерството на здравеопазването. Там са компетентните органи, там е контролът, там е медицински одит", подчерта премиерът. Той добави, че ще се срещне с финансовия министър, за да намерят решение за изплащане на дълговете на клиниката, които са над 30 млн. лв.
Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) обяви, че преструктурирането не се извършва с цел да бъде уволнен директорът на болницата.

Защо там и защо сега

След като написа и прие над 40 страници промени в здравните закони, които са преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на здравната каса, правителството внезапно реши да се оттегли от собствеността си в болница "Лозенец". Тя е основана като правителствена поликлиника през 1948 г., а от 1952 г. до момента е клиника, в която се лекуват политици и висши държавни служители.

Въпросът, че такава правителствена болница не е необходима и тя е реликва от времената на социализма, е бил поставян много пъти. Това обаче не спря нито едно правителство от времената на прехода да се възползва от нея и да налива бюджетни субсидии. Всяка година болницата, която в момента е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерския съвет, получава между 30 и 50 млн. лв. субсидии и е една от най-високотехнологичните клиники в България.

Проф. Любомир Спасов оглавява клиниката от 20 години и изглежда, че управляващите искат да закрият цялата болница, само за да го уволнят

Фотограф: Георги Кожухаров
Неин директор е проф. д-р Любомир Спасов, който заема този пост от 20 години. Той превърна болницата и в база на възродения преди 14 години Медицински факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Около управлението на Спасов е имало редица скандали, като например съдебните дела от родители на трансплантирани в клиниката деца или пък обществени поръчки с предварително известни победители. През последните два месеца заплатите на работещите в клиниката близо 1000 души не бяха плащани. Въпреки всички бури проф. Спасов оставаше на поста при всички правителства. Самият той отказа да коментира темата и случващото се в болницата пред "Капитал".

Близките връзки на Спасов с всяка власт бяха и причината много хора от здравния сектор да са учудени от случващото се. Здравният министър и Министерският съвет изключително бързо решиха преди седмица, че правителството вече няма да е собственик на клиниката, и подготвиха проектозакон с единствен член в този смисъл. Отделно от това министърът обяви, че клиниката ще бъде превърната в национална педиатрична болница, като ще се дострои едно допълнително крило. През следващите шест месеца ще бъдат проведени преговори с работещите там лекари, тъй като 90% от пациентите в "Лозенец" са възрастни, за тяхната кариера.

Едновременно с това ще бъде търсена база за обучение на студентите и специализантите в Медицинския факултет на Софийския университет.

Без универсална педиатрия

Според специалистите в тази сфера построяването на голяма детска болница е закъсняло с десетилетия и София е единствената европейска столица без подобна структура.

"Трябва на едно място да бъдат събрани абсолютно всички специалности, които се занимават с деца. Не само педиатрията, защото имаме детска хирургия, имаме детска урология, имаме детска офталмология", казва проф. д-р Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация. За асоциацията построяването на такава болница е кауза от много години и тя е част от инициативния комитет на неправителствени организации, лекари и родители за построяването на такава клиника.

"Необходимостта от педиатрична болница е ясна още от 1979 г., когато беше направена първата й копка. Разбира се, първо трябва да се направи анализ, да има достатъчна база, отговаряща на педиатричните стандарти, да се разговаря с колегите в различните болници, със студентите", допълва проф. д-р Пенка Переновска, член на асоциацията и началник клиника "Педиатрия" на УМБАЛ "Александровска".

В инициативния комитет участват родители и пациентски организации, които също смятат, че създаването на единна структура е много закъсняло.

"Грижите за децата са пръснати в множество клиники, родителите ги развеждат от болница до болница, включително в животозастрашаващи състояния. Грижата за болното дете и подкрепата за семейството му трябва да са съсредоточени на едно място", смята Цвета Брестничка от асоциация "Родители". Според нея идеята им е всички възможности да бъдат събрани на едно място, както е в останалите европейски страни. "Създаването на нова детска болница може да се обоснове със социални, с икономически фактори – нужно е да се пести от обема, например няма нужда всяка детска клиника да си купува скъпа апаратура. Има и образователни фактори. Подготовката на младите педиатри става чрез тичане от болница в болница и така това се превръща в една от най-непривлекателните специалности. Би било чудесно и да има база, в която да гостуват лекари от чужбина, които да оперират и обучават българските лекари", допълва Брестничка.

Бягане с препятствия

Въпросителните пред превръщането на досегашната правителствена болница в педиатрия обаче са много.

Първата от тях е дали болница с прогнозни 500-550 легла може да се побере в клиника със 160-200 легла. Отговорът, който в момента дава здравният министър Кирил Ананиев, е, че ще се дострои още едно крило. За това ще бъдат необходими 35-40 млн. лв., които вероятно могат да се получат от еврофондове.

Вторият проблем е, че трябва много ясно да се разпише как ще се обучават студентите в Медицинския факултет на Софийския университет, след като основната им база се превърне в педиатрия. Без хорариум те не биха могли да получат дипломи. Университетът разполага с още две бази в столицата, като част от другите университетски болници са заявили желание да поемат студентите. Преструктурирането ще доведе до академичен миш-маш. Медицинският и Софийският университет са конкуренти за обучението на младите медици, като конкуренти са и болниците, в които това се случва, и преподавателите, които го правят. Така, ако анализът не бъде направен точно и подходящо, а лекарите бъдат оставени да си търсят сами работа, може да се окаже, че част от преподавателите вече ще престанат да работят към Софийския университет, от което ще пострадат академичната им кариера и обучението на студентите.

Съществува и трети проблем, а той е дали няма да пострада акредитацията на болниците, в които в момента има детски отделения. Например "Пирогов" е с уникален статут на спешна болница и би било странно да няма детски отделения, както и Националната кардиологична болница.

"Всичко това трябва да се обмисли внимателно предварително и едва тогава да се действа, за да има пълна яснота как ще се отрази на болниците, ако се извадят отделения от тях", смята проф. Пилософ.

"Трябва всички тези въпроси да бъдат изчистени, преди да се пристъпи към строеж на болницата. От инициативния комитет съветваме министъра, както разговаря със студентите, така да влезе в диалог с екипа на болница "Лозенец", който не се занимава с лечение на деца, и да обясни къде и как ще бъдат преместени, защото хората се тревожат какво ще се случи с тях", допълва Пенка Георгиева, председател на пациентски организации "Заедно с теб".

За бъдещето на болницата и Медицинския факултет в нея през следващите дни са насрочени заседание на академичния съвет на университета и дискусия около приемането на промяна в закона в парламентарната здравна комисия. Лошото е, че един наистина важен въпрос започва да се решава на пожар в последните дни на годината, без никаква предварителна дискусия. Да, мотивът, че няма нужда от правителствена болница и какво по-хубаво на нейно място да се лекуват децата на България, звучи чудесно. Но не той е причината за внезапния отказ на властта от привилегията й и втурването в мащабни размествания.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София

И още: Депутатите приеха туристически данък за нощувките в Airbnb; Китай затяга мерките в Хубей; Еврозоната не изключва фискални стимули за борба с икономическия спад

19 фев 2020, 337 прочитания

София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел

Оказва се, че Столичната община е кандидатствала за евросредства за изпълнението му без съгласието на общинските съветници

19 фев 2020, 516 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Папа Франциск ще посети България през май 2019 г.

Посещението е в отговор на покана от българска страна

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10