Дефектите на българската система, констатирани от Съда в Страсбург

Националното бюро за контрол върху СРС беше създадено след серия осъдителни решения на ЕСПЧ, първото от което е по делото "Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България" от 2007 г. По това дело за първи път Съдът по правата на човека в Страсбург констатира, че нашето право не дава необходимите гаранции срещу злоупотреби и произвол при използването на СРС, който по принцип е присъщ на всяка система за тайно наблюдение. Липсва и ефективно средство за защита, чрез което да се търси обезщетение за нарушения на правото на личен живот.

Основните недостатъци на българския закон са в липсата на независим контрол върху прилагането на СРС по принцип, както и върху проследяване, което излиза извън обхвата на даденото разрешение. Липсват гаранции и срещу нарушаване на права и произвол при наблюдение, извършвано на основание национална сигурност, липсват правила относно събирането, използването, запазването и унищожаването на събраната информация, липсват и правила за уведомяване на лицата, които са били обект на специално наблюдение извън наказателния процес. Българските власти трябва да гарантират независим контрол върху прилагането на СРС, осъществяван от външен за системата орган, като създадат достатъчно гаранции за неговата независимост и експертност, както и възможност за гражданите да търсят обезщетение за нарушаване на основни човешки права с неправомерно прилагане на СРС, беше заключението на ЕСПЧ. Общо седем решения на ЕСПЧ има постановени по тази тема и тяхното изпълнение се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа под общото наименование на групата решения "Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България".

Трудният път на създаването на бюрото за контрол върху СРС

Именно тези констатации на Съда в Страсбург доведоха до създаване на първото бюро през лятото на 2009 г., на което председател беше също Бойко Рашков, зам.-председател - бившият министър на правосъдието в кабинета на НДСВ Антон Станков, а членове – съдийката от Добрич Калиптен Алид, прокурорът Нестор Несторов и депутатът от РЗС Борислав Българинов. Всички членове на тази комисия бяха юристи със стаж като магистрати.

Само няколко месеца по-късно ГЕРБ дойде на власт и едно от първите неща, които направи, бе да разтури бюрото и на негово място да създаде една изцяло безлична парламентарна комисия за контрол върху прилагането на СРС, която практически нищо не направи, нямаше и реални правомощия и членовете й нямаха нито експертен потенциал, нито желание да разтурват комфорта на спецслужбите и прокуратурата.

Едно от обясненията за това стана известно, след като през 2013 г. гръмнаха скандалите за безконтролното нерегламентирано подслушване в МВР, тогава под патронажа на Цветан Цветанов като вътрешен министър. Прокуратурата започна мащабно разследване, а главният прокурор Сотир Цацаров, тогава още в началото на мандата си, но със същите пиар похвати както сега, дори посочи точния брой на подслушаните телефони – 875. Срещу Цветанов бяха повдигнати три обвинения – за неупражнен контрол над звеното за подслушване, заради шестте му отказа да разпореди прилагането на СРС, разрешено от съда, и заради чадъра върху директора на регионалното звено за борба с организираната престъпност във Велико Търново Орлин Тодоров. Както всички политически заигравки на Цацаров, и тези дела завършиха с фиаско, защото това бе заложено от прокуратурата.

Но междувременно това стана повод през 2014 г. парламентът, тогава управляван от коалицията БСП-ДПС, да създаде сегашното бюро за СРС с председател Бойко Рашков, номинация на БСП, зам.-председател Георги Гатев, номинация на ДПС, Огнян Стоичков ("Атака"), Огнян Атанасов (ГЕРБ) и Илия Ганев (БСП). От петимата в първия мандат на бюрото единствено Бойко Рашков и Георги Гатев започнаха политика на реален и ефективен контрол върху действията на прокуратурата и ДАНС по искане на подслушванията и разрешенията на съда, което за кратко време промени редица практики, намали съществено броя на исканията и увеличи броя на отказите на съда да издаде разрешение. В резултат на това прокуратурата и ДАНС започнаха координирана атака срещу Гатев, а чрез него и срещу Рашков. Гатев бе отстранен, след като бе отнет допускът му до класифицирана информация по измислени обвинения, а Рашков ще бъде отстранен при настоящия избор.

Четиримата настоящи членове на бюрото без Гатев са кандидати и в настоящата процедура по избор за нов мандат в Бюрото. БСП не случайно предложи Илия Ганев като втори кандидат, за да легитимира отстраняването на Рашков. Още при първия му избор за член на бюрото беше ясно, че Ганев, който има образование и кариера на лесничей, е очевиден партиен парашутист и номенклатурчик предвид липсата на всякакъв професионален и образователен ценз за контрол върху СРС.

Изслушването като алиби

Всичко това логично обяснява защо парламентарната комисия за контрол върху службите за сигурност и използването на СРС насрочи изслушането на кандидатите за новия мандат в бюрото точно в петък, когато има важно събитие, свързано именно с дейността на бюрото и контрола на СРС. Изслушването е удобен предлог никой от състава на комисията, както и никой от кандидатите за нов мандат в бюрото да не отиде на дискусията за изпълнението на решенията на Страсбург и за проваления контрол върху СРС.

Защото основната тема, която би трябвало да бъде обсъждана утре на кръглата маса, организирана от Съвета на Европа, е дейността на бюрото за СРС, атаките срещу него през последната година и половина, които доведоха да отстраняването на зам.-председателя Гатев, заявките на Бойко Рашков, че след това дейността по контрол върху СРС е практически блокирана, а парламентът се дезинтересира от това.

Председателят на парламентарната спецкомисия Димитър Лазаров отрече пред "Капитал" насрочването за изслушването да е нарочно определено за петък. Според него между двете събития няма никаква връзка и всякакви предположения, че управляващите си създават алиби за неучастие в дискусията, организирана от Съвета на Европа, са просто спекулации.