Бойко Борисов и Франс Тимерманс разговаряли за гражданската конфискация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бойко Борисов и Франс Тимерманс разговаряли за гражданската конфискация

Reuters

Бойко Борисов и Франс Тимерманс разговаряли за гражданската конфискация

Разговорът бил "дружески и професионален", коментира премиерът, който е бил инициатор на срещата

3934 прочитания

Reuters

© Reuters


Премиерът Бойко Борисов е поискал специална среща с вице-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за наблюдението над правосъдните системи в България и Румъния. "Информирах го по тълкувателното решение за гражданската конфискация", каза Борисов преди да влезе на заседанието на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Според Борисов, друга тема на разговора е бил и скандалът с издадените български паспорти на чужди граждани въз основа на неверни документи, издавани от Държавната агенция за българите в чужбина.

Миналия петък Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховният касационен съд (ВКС) обяви отдавна чакано тълкувателно решение по въпроса може ли държавата, в лицето на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), да поддържа иска за отнемане на незаконно придобито имущество по предишния закон, в случаите когато наказателното дело, по повод на което е започнала проверката на имуществото е било прекратено или пък проверяваният е бил оправдан. В решението си съдът обяви, че прекратяването на наказателното дело, както и оправдателната присъда, е абсолютна пречка да се продължава с делото за конфискация на незаконно имущество и то трябва да бъде прекратено. Решението на ВКС важи само за делата за конфискация, заведени по стария, вече отменен закон, но не по всички такива дела, а само по тези от тях, по които има оправдателна присъда или наказателното производство е прекратено. По данни на самата КПКОНПИ такива дела до момента са 22, сред тях е и делото срещу бившия депутат от ДПС и бивш зам. председател на парламента Христо Бисеров. Бисеров бе обвинен за пране на пари, но бе оправдан на три съдебни инстанции, заради провала на прокуратурата да осигури каквито и да е доказателства по обвинението.

Решението на ВКС бе посрещнато много остро и с обвинителен тон от страна на управляващите, а председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев даде да се разбере, че натискът на комисията върху председателя на ВКС Лозан Панов е трябвало да го подсети да не председателства това общо събрание на гражданската колегия на ВКС. Всъщност обаче скандалът около темата за гражданската конфискация се разгоря след като в понеделник председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов внесе спешно закон, с който да се заобиколи това тълкувателно решение на ВКС. Кирилов предлага в закона да се запише изрично, че делата за конфискация могат да продължат и след като наказателното дело бъде прекратено или проверяваният - оправдан, като това важи и за висящите дела по стария закон. Освен това друго предложение е проверките, които извършва КПКОНПИ, да нямат краен срок, след който пада възможността да се внася иска за конфискация, т.е. Комисията да може да проверява един човек на практика вечно.

Дейността на КПКОНПИ беше едно от нещата, които ЕК похвали в последния си мониторингов доклад за българската правосъдна система. В него европейските чиновници отбелязаха, че България отбелязва напредък в борбата с корупцията по високите етажи.

При представянето на доклада през ноември служители на ЕК бяха доста учудени от натиска на КПКОНПИ срещу председателят на ВКС Лозан Панов. Срещу Панов започна проверка за незаконно придобито имущество, точно когато стана ясно, че председателстваният от него съд ще разгледа въпроса с гражданската конфискация.

По думите на Борисов днешният разговор с Тимерманс е бил "дружески и професионален", а вицепрезидентът на ЕК е одобрил предприетите от правителството стъпки. Очевидно се визират законовите поправки, внесени от Кирилов и спешно прокарвани през парламентарната процедура. В сряда парламентарната правна комисия, на която Данаил Кирилов е председател, гласува промените преди първо четене в пленарната зала, което пък е предвидено като първа точка от дневния ред за петък.

Премиерът Бойко Борисов е поискал специална среща с вице-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за наблюдението над правосъдните системи в България и Румъния. "Информирах го по тълкувателното решение за гражданската конфискация", каза Борисов преди да влезе на заседанието на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Според Борисов, друга тема на разговора е бил и скандалът с издадените български паспорти на чужди граждани въз основа на неверни документи, издавани от Държавната агенция за българите в чужбина.

Миналия петък Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховният касационен съд (ВКС) обяви отдавна чакано тълкувателно решение по въпроса може ли държавата, в лицето на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), да поддържа иска за отнемане на незаконно придобито имущество по предишния закон, в случаите когато наказателното дело, по повод на което е започнала проверката на имуществото е било прекратено или пък проверяваният е бил оправдан. В решението си съдът обяви, че прекратяването на наказателното дело, както и оправдателната присъда, е абсолютна пречка да се продължава с делото за конфискация на незаконно имущество и то трябва да бъде прекратено. Решението на ВКС важи само за делата за конфискация, заведени по стария, вече отменен закон, но не по всички такива дела, а само по тези от тях, по които има оправдателна присъда или наказателното производство е прекратено. По данни на самата КПКОНПИ такива дела до момента са 22, сред тях е и делото срещу бившия депутат от ДПС и бивш зам. председател на парламента Христо Бисеров. Бисеров бе обвинен за пране на пари, но бе оправдан на три съдебни инстанции, заради провала на прокуратурата да осигури каквито и да е доказателства по обвинението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK