Беднякът милиардер

Твърденията на прокуратурата, че Баневи са изпрали един милиард, не издържат елементарна проверка

Единственото възможно обяснение за цитираните суми в сметките на Баневи е да са дошли от някъде другаде, не от тукашните им бизнеси
Единственото възможно обяснение за цитираните суми в сметките на Баневи е да са дошли от някъде другаде, не от тукашните им бизнеси    ©  Надежда Чипева
Единственото възможно обяснение за цитираните суми в сметките на Баневи е да са дошли от някъде другаде, не от тукашните им бизнеси
Единственото възможно обяснение за цитираните суми в сметките на Баневи е да са дошли от някъде другаде, не от тукашните им бизнеси    ©  Надежда Чипева

През изминалите над 20 години от масовата приватизация насам Николай Банев е бил наричан с най-различни епитети заради бизнес практиките си. Под управлението му немалко дружества са достигнали до несъстоятелност. На фондовата борса често е отнасял критики за опити за източване, разводняване на капитала или други схеми за ощетяване на миноритарните инвеститори.

Никой досега обаче не беше го обвинявал, че е милиардер. И затова си има причина. Въпреки всички изброени прийоми на ръба на закона и отвъд него бизнесите на Банев никога не са имали капацитета да произведат такава сума.

Дори да се съберат всички декларирани приходи на най-съществените компании под неговия контрол за повече от десет години назад, не се получава сумата от над 1 млрд. лв., която по думите на прокурор Иван Гешев се намира по швейцарски сметки на семейство Баневи. А все пак през годините тези компании, докато са работели, са правили и разходи - купували са суровини, плащали са заплати...

Например за периода от 2004 до 2011 г. (когато изпада в неплатежоспособност) перлата в корпоративната империя на Банев "Полимери" декларира сумарно 280 млн. лв. приходи. Дори да приемем, че вместо да работи на загуба, както сочат отчетите в последните й години, компанията реално е била с 20 - 30% норма на печалба, а останалото е източвано, тя пак би донесла за целия период не повече от 50 - 60 млн. лв. Пословичното рязане на скрап на девненския завод след фалита му също трудно може да докара грандиозна сума.

Аналогично другият голям завод на Банев, "Елма" - Троян, не е надхвърлял 20 млн. лв. приходи дори в златните си години, а от 2004 г. до фалита си сумарно оборотът му е под 80 млн. лв.

Допреди Банев да загуби контрола над "Костенец ХХИ" хартиеният завод има по около 10 млн. лв. годишен оборот, а ваканционният комплекс "Русалка", както и морските къмпинги са далеч под това ниво. От по-отдавнашните владения на Банев като "Динамо" - Сливен, "Декотекс" - Сливен, "Изида" - Елин Пелин, също трудно може да се обясни как биха били извлечени суми, така че да се стигне до заветния милиард.

При това все пак е очевидно и че семейството не е спестявало всеки лев, добит законно или не от бизнесите си, а обвинението често натъртва на луксозния им начин на живот със скъпи жилища, автопарк и сватби.Така единственото възможно обяснение да се стигне до подобни суми, каквито прокуратурата твърди, че Баневи притежават по сметки и са прали, е те да са дошли от някъде другаде, но не и от българските бизнеси на фамилията.