С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 14 дек 2018, 12:41, 4062 прочитания

Краят на митата върху износа на ток

Съдът на ЕС реши, че е незаконно държавите членки да налагат такси при износа на електроенерегия. Бълагрия единствена все още прави това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • От почти десетилетие държавата събира такса от износителите на ток. Но Съдът на ЕС реши, че това е незаконно.
  • 75 млн. лв. е събрала държавната ЕСО от такси при износа на ток през тази година.
  • Отмяната може да повиши леко цените на тока, но ще отпуши инвестициите в енергетиката.
България е единствената страна в ЕС, която налага такси върху износа на електроенергията, произведена на нейна територия. Те са маскирани като цени за пренос и достъп до електропреносната мрежа, но по същество са мито върху тока, тъй като се плащат от износителя, а не от крайния клиент. Финансовата тежест обаче е нарушение на европейското правило за свободно движение на стоки.

Размерът на таксата е малко над 5 евро без ДДС за всеки пренесен мегаватчас, или около 10% от настоящата борсова цена на електроенергията. Което през тази година ще осигури приходи за държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО) от около 75 млн. лева. Сума, от която управляващите упорито не искат да се откажат.


Новото развитие идва от решение на Съда на ЕС в Люксембург от 6 декември. То е по конкретен казус в Словакия, но по същество категорично забранява държавите членки да налагат такса, с която се облага износът на електроенергия, произведена на тяхна територия. Засега българският регулатор и законодател не реагират, но прилагането на европейските разпоредби е неизбежно. Промяната вероятно ще стане най-късно от 1 юли догодина, когато регулаторът изчислява новите тарифи. А това съществено ще промени свободния пазар на електроенергия.

Любимата таксичка

"Такса износ", която в сегашния си вариант е оформена преди над осем години и постоянно е била увеличавана, оказва огромен ефект върху цялата енергетика на страната. Например, за да бъде продаден в чужбина, българският ток трябва да е достатъчно евтин, така че след добавката от 5 евро/МВтч да е продаваем. Ограниченият износ е изгоден за местните индустриални потребители, които могат да купуват от местната борса електричество на по-ниска цена. От изключителна полза е и за ЕСО, който събира плащанията.



Вредата е за производителите на ток, например губещата държавна ТЕЦ "Марица-изток 2" може да опита малко по-висока цена в региона, ако не беше възпиращата такса. И макар цените тук като цяло да са по-ниски от тези в региона, сега за Гърция понякога е по-изгодно да купува електричество от Румъния или дори Унгария и Полша вместо от България. Въпросните 5 евро/МВтч са и една от причините новите инвестиции в енергетиката, основно ВЕИ, да се насочват изцяло към съседните държави.

"Премахването на тези такси ще отстрани една деформация на пазара, която неясно защо съществува от години", казва Мартин Георгиев от Асоциацията на търговците на електроенергия в България. По думите му с това ще отпадне и една от бариерите за износ.

Огледалната Словакия

Историята на решението на Съда на ЕС в Люксембург е дълга, но показателна. През 2008 г., за да се гарантира стабилността на енергийната мрежа в Словакия след спирането на два блока от АЕЦ "Бохунице", е наложена специална такса за използването на преносната мрежа, с която се облага износът на произведена на територията на страната електроенергия, включително за държави - членки на ЕС. В резултат словашкия търговец на ток Korlea Invest е трябвало да плати допълнително около 6.8 млн. евро. Дружеството обаче оспорва таксата, тъй като има равностоен на мито ефект, който нарушава принципа на свободно движение на стоките. И след години протакане в началото на 2017 г. Окръжният съд на Братислава, пред който е заведено делото, решава да пита Съда на ЕС дали разглежданата такса противоречи на този принцип или не.

Така се стига до решението от 6 декември, в което магистратите посочват най-напред, че електроенергията представлява стока по смисъла на правото на съюза и че такса, която се събира не върху стоката в това ѝ качество, а върху използването на мрежата за преноса ѝ, трябва да се счита за налагана върху самата стока. По тази причина спорната такса попада в обхвата на разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоките.

В България в момента принципът е абсолютно същият - цената за пренос и достъп, която се плаща на ЕСО, е дължима както при потребление в страната, така и при износ. Според съдиите в Люксембург обаче това е проблем, защото в единия случай таксата се плаща от износителя, а в другия - от крайния потребител. "Така електроенергията не се облага на един и същи търговски етап, а спорната такса действително обременява стоката поради преминаването на граница", пише още в решението им.

Оттук следва изводът, че въпросната такса има равностоен на мито ефект, при това както при износа за друга държава членка, така и извън територията на ЕС. В първия случай се отбелязва, че принципът на свободно движение на стоките не допуска налагането на подобна такса. А при износа за държави, които не са в ЕС, се припомня, че държавите членки са длъжни да водят обща търговска политика, чието функциониране би било застрашено, ако те имаха право да налагат едностранно такси с равностоен на мито ефект върху износа.

Накрая съдът припомня, че забраната държавите членки да налагат мита и такси с равностоен ефект не предвижда никакво изключение, нито обосновка. Заключението е, че в случая спорната такса не е съвместима с принципа на свободно движение на стоките. Откъдето пък следва и задължението на България да я премахне, макар да няма заведено дело срещу страната ни в тази връзка.

Как това ни засяга

"От 10 години настояваме за премахването на тези такси при износа", казва Мартин Георгиев. Държавата обаче не иска да направи това, тъй като те осигуряват добри приходи за ЕСО и потискат цените за вътрешния пазар, което е добре дошло за бизнеса.

От КЕВР обясниха, че са запознати с решението на Съда на ЕС, но въпросните такси са уредени в техните Правила за търговия с електрическа енергия, тъй като Законът за енергетиката изисква това. Конкретно посочват чл. 104, който казва, че ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на тази мрежа.

Според Делян Добрев, който е председател на енергийната комисия в парламента, законът не е пречка за премахването на таксите при износ на ток. "Не виждам защо КЕВР да не си промени правилата и да премахне тези цени за пренос и достъп при износ на електроенергия. Ако пък се окаже, че проблемът наистина е в Закона за енергетиката, сме готови да направим съответните промени", каза той.

От Министерството на енергетиката не отговориха на поставените от "Капитал" въпроси, но министър Теменужка Петкова неведнъж е заявявала, че премахването на таксите за износ в един момент трябва да се случи. Това може да стане факт най-рано от началото на февруари, ако КЕВР реши да промени правилата за търговия с електроенергия. По-вероятно е обаче да се изчака новият регулаторен период от 1 юли. Причината е, че тарифите на ЕСО се определят от КЕВР по разходоориентирана методика и няма как премахването на таксите върху износа да не бъде калкулирано в тарифите, които операторът събира на вътрешния пазар. За да се компенсират тези 5 евро на мегаватчас, ще е необходимо повишаване на крайната цена на тока с около 2%. Според Делян Добрев поскъпването може да бъде избегнато, ако се намали със същата сума компонентата "Задължение към обществото", която сега е 19 евро/МВтч. Това може да стане за сметка на огромния излишък във фонда "Сигурност на електроенергийната система", който се натрупва от продажбата на скъпите квоти CO2.

Мартин Георгиев обаче смята, че по-скоро ще се повишат цените за трансграничен капацитет, които износителите и вносителите на ток така или иначе заплащат на преносните оператори. Но и в двата случая резултатът ще е по-висока продажна цена на самата енергия и по-малко административни такси върху нея, което пък ще помогне на производителите, без да се отразява на потребителите, тъй като крайните разходи ще останат същите.

Ако средната цена на произвежданата в България електроенергия се повиши, това може да стимулира частните инвестиции в енергийния сектор, които през последните години клонят към нула. Става дума основно за ВЕИ, които в следващото десетилетие трябва да удвоят инсталираните мощности, за да постигне страната заложените цели от ЕС - 32% дял на зелената енергия. Разходите за слънчеви панели намаляват постоянно и при пазарни цени на тока от около 60 евро/МВтч може да не е необходимо да се предоставят субсидии, а да се работи на пазарен принцип.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

И още: България ще преговаря за F-16; Путин ще обсъди енергийни проекти на посещение в Сърбия

16 яну 2019, 1047 прочитания

Гарата в Стара Загора ще бъде ремонтирана за над 13 млн. лв. Гарата в Стара Загора ще бъде ремонтирана за над 13 млн. лв.

Финансирането е осигурено по европейска програма "Транспорт" и е част от реконструкция на шест гари

16 яну 2019, 1062 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Поръчката за нов газопровод за 2.8 млрд. лева ще тръгне до седмица

"Булгартрансгаз" ще обяви търга още преди да е станало ясно дали за тръбата ще има достатъчно газ и дали той ще е само руски

Новият бизнес квартал "Младост 5"

Зад комплекса на БАН на "Цариградско шосе" може да се появи нов офис и технологичен парк

Данъци, доходи и осигуровки - какво ново

Собствениците на автомобили, на имоти в курорти и тези с високи доходи ще плащат повече

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Елена Розберг

Заедно с Ива Дойчинова и Евелина Павлова тя започна новия медиен проект Triple Eye

Кино: "Ралф разбива интернета"

Смислена анимация за приятелството и "живота" в Мрежата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

Емисия

DAILY @7PM // 16.01.2019 Прочетете