Най обичам да мразя в интернет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най обичам да мразя в интернет

Shutterstock

Най обичам да мразя в интернет

Безразличието на властите към престъпленията от омраза намалява обществената подкрепа за наказателната политика в тази област

4735 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Кампанията срещу Истанбулската конвенция рязко удвои агресивната реч срещу хомосексуалните и ги превърна във втората най-засегната група след ромите

Речта на омразата има трайно присъствие в българската политическа и медийна среда, променя се единствено интензитетът на нейната употреба спрямо различните засегнати групи. Същевременно публични политики за противодействие в тази област или изцяло отсъстват, или са с ограничен ефект. Наблюденията през последните пет години показват, че самото явление реч на омразата се развива на отделни вълни, които са в пряка връзка с политическата конюнктура и засягат различни малцинства, но поддържат в обществото един постоянен фон на тревожност и напрежение. Употребата на реч на омразата вече не е запазен похват само на политически маргинали (трите националистически формации), покрай дебата за Истанбулската конвенция тя влезе в арсенала и на една от двете големи политически сили – БСП.

Това е част от анализа на институт "Отворено общество" – София, който се базира на данните от четири национално представителни проучвания на общественото мнение, проведени през последните пет години от 2013 г., като последното е от април 2018 г. Докладът, озаглавен "Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2018 г.", показва тенденциите в разпространението на речта на омразата, засегнатите от нея, факторите и политиките. Изследването не покрива всички възможни форми на изразяване, а само реч - "изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства".

Разпространение

51% от анкетираните през 2018 г. съобщават, че през изминалите 12 месеца са чували в публичното пространство такива изказвания. Има намаление спрямо предишното изследване през 2016 г., когато 58% от респондентите съобщават, че са чували подобни изказвания, но пък се увеличава броят на хората, които са чували термина "реч на омразата", т.е. знаят, че има такова явление.

Има и трайни разлики в различните региони на страната. Най-много хора "чуват" реч на омразата в Северен централен район и в Югозападен район с център София, а най-малко в Североизточния район, където само 27% от анкетираните съобщават, че през последната година са чували такива изказвания, т.е. почти наполовина спрямо средното за страната. Това обаче не означава непременно само, че в София и Централна България използват повече реч на омразата, отколкото в Североизтока, но е индикатор и за способността на хората да разпознаят речта на омразата и да я разграничат от общото политическо говорене.

Същото важи и за диференциацията по видове населени места, възраст и образование. Значително по-често "чуват" реч на омразата хората в София, а най-рядко – тези в селата, по-високо образованите и по-младите. Тези фактори обаче не действат само пряко, а и защото интернет става основен канал за сблъскване с речта на омразата. Това обяснява и факта, че анкетираните роми и турци съобщават по-рядко от останалите, че са срещали реч на омразата – сред тях по-малко хора ползват всекидневно интернет, може да се предположи, че те гледат и по-малко българска телевизия.

"Макар че най-голям дял от хората, които са срещали реч на омразата през годината, съобщават, че са я чували от телевизията, разрезът по демографски групи показва, че достъпът до интернет е основна предпоставка за по-често срещане на речта на омразата: обществените групи, които имат повече достъп до интернет (млади, образовани, живеещи в София), съобщават значително по-често от средното за страната, че срещат реч на омразата, и много по-често, отколкото обществените групи, които използват по-слабо интернет (по-възрастни, по-слабо образовани, живеещи в селата). Освен това в сравнителен план значението на телевизията като средство за разпространение на реч на омразата трайно намалява: ако през 2013 г. 75% от тези, които са чували реч на омразата, са я срещали по телевизията, през 2018 г. този дял пада до 56%",пише в анализа. От една страна, несъмнено по-образованите хора са по-способни да различат явлението "реч на омразата", но достъпът до интернет е ценен като много важен фактор за честотата на срещане на реч на омразата.

Автор: Капитал

Нараства разпространението на речта на омразата на обществени места (магазини, кафета, ресторанти, обществения транспорт и работното място). Несанкционирана, речта на омразата преминава от медиите към тези места, а там рисковете от ескалация на насилие са много по-високи. Тревожно е, че срещу това не се прилагат никакви публични политики нито на централно, нито на местно ниво, се казва в анализа.

Обекти на речта на омразата

Автор: Капитал

Ромите са трайно възприемани като основен обект на речта на омразата – и при четирите проведени изследвания. През 2013 г. са ре­гистрирани само три малцинства, които обществото възприема като значим обект на речта на омразата: роми, турци и хомосексуални. През 2014 г. към тях се прибавят и чужденците заради вълната от ксенофобски публични изказвания, последвала увеличения приток на бежанци и мигранти. През 2016 г. анкетираните рязко включват и мюсюлманите като обект. През 2018 г. обаче хомосексуалните стават втората най-засегната от речта на омразата малцинствена група, веднага след ромите, и този резултат съвпада с интензивните дебати около провалената ратификация на Истанбулската конвенция. Съобщаването за реч на омразата срещу хомосексуалните нараства двойно спрямо 2016 г., а намалява спрямо всички останали групи.

Говорители на речта на омразата

Автор: Капитал

Четири значими групи най-често се свързват с използването на речта на омразата. Около една трета от тези, които са се сблъскали с такава реч, са я чували най-често от роднини и приятели, журналисти, политици и свои колеги, което е един от многото симптоми на актуалното размиване на границите между публично и частно, се казва в анализа. Това размиване е свързано с възхода на социалните медии и с отслабването на някои от основните инструменти за контрол върху публичната сфера. То засяга както промяната в кръга от теми, които могат да бъдат предмет на публично (политическо) говорене, така и начина на изразяване, който се счита да публично допустим преди и сега. Тревожно е, че сред тези "говорители на омразата" все повече нараства делът на държавните служители (12%) и хора, възприемани като "експерти" (6%).

Големият процент от хората (между 65 и 72%) знаят, че речта на омразата и извършването на насилие заради етническа, расова или религиозна омраза са престъпления. Същевременно намалява делът на тези, които биха подали сигнал в полицията, ако станат свидетели на публична употреба на реч на омразата от 26% (2014 г.) до 17% (2018 г.). Намалява и одобрението за наказателно преследване на политици и журналисти, които използват публично реч на омразата (от 66% през 2013 г. до 57% през 2018 г.). Намалява и подкрепата за наказателноправното преследване на агресивен национализъм – от 73% през 2013 г. до 63% през 2018 г.

Засилването на националистическите тенденции в политиката и трайното безразличие на правоохранителните органи към престъпленията от омраза водят до отлив на обществена подкрепа за наказателната политика в тази област. В един от предишните доклади на изследването е цитиран бившият главен прокурор Борис Велчев, който през 2012 г. в книгата си за наказателната политика на България пише, че "основания за прилагането на разпоредбите на чл.162 и 164 НК има непрекъснато, но те биват подценени в полицейската и прокурорската практика". А "подценяването", което практически означава неизпълнение на закона, е, защото: "Българското общество все още не оценява значението на думите. Докато някой "само си приказва", той не изглежда истински опасен."

Автор: Капитал

Високо обаче остава общественото одобрение за финансови мерки срещу речта на омразата: 64% от анкетираните са съгласни, че трябва да бъде ограничено държавното финансиране за политически партии, чиито ръководители използват реч на омразата, а 57% - срещу предоставяне на публични средства на медии, които използват реч на омразата.

Анализът завършва с препоръката да се засили не само ролята на правоохранителните органи, но и на образователната система (чрез насър­чаване на толерантност, гражданско образование и медийна грамотност), както и да се търсят корекции в правилата за административно регулиране.

Дали я разпознават

Проведените фокус групи – с учители от югоизточния регион и сред роми, показват, че и за двете групи е много трудно да определят какво точно представлява "реч на омразата", кои форми са престъпни и кои - обществено неприемливи, и как следва да се реагира на такива изрази.

По време на фокус групата с учителите една от участващите учителки е изразила възхищение от реда и сигурността, налагани в Гърция от въоръжени паравоенни активисти на партията "Златна зора", докато "американците" подкрепяли само програми за ромите, а "българите са на изчезване". Нейните изявления са приети безкритично от останалите участници, които като цяло не различават речта на омразата от обидата, клеветата или употребата на груб и циничен език. Нещо повече - те смятат, че употребата на реч на омразата от ученици е проблем на тяхното домашно възпитание, а не на училищната среда, и като учители не могат да направят нищо за ограничаването й. Това само по себе си идентифицира проблем - не може да се очаква децата да бъдат учени на толерантност, ако учителите не я изповядват и прехвърлят отговорността на родителите.
Кампанията срещу Истанбулската конвенция рязко удвои агресивната реч срещу хомосексуалните и ги превърна във втората най-засегната група след ромите

Речта на омразата има трайно присъствие в българската политическа и медийна среда, променя се единствено интензитетът на нейната употреба спрямо различните засегнати групи. Същевременно публични политики за противодействие в тази област или изцяло отсъстват, или са с ограничен ефект. Наблюденията през последните пет години показват, че самото явление реч на омразата се развива на отделни вълни, които са в пряка връзка с политическата конюнктура и засягат различни малцинства, но поддържат в обществото един постоянен фон на тревожност и напрежение. Употребата на реч на омразата вече не е запазен похват само на политически маргинали (трите националистически формации), покрай дебата за Истанбулската конвенция тя влезе в арсенала и на една от двете големи политически сили – БСП.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    kiro1234 avatar :-|
    kiro1234

    Има една хубава песен по въпроса: "Патриот съм на маса и хейтър от класа" .

  • 2
    nxy49591978 avatar :-|
    nxy49591978

    След свободата, истината и всичко останало, либерасите си присвоиха и правото да определят "омразата". Откъдя на къдя "реч на омраза" или "престъпление от омраза" да се отнася само до ЛГБТ, трети пол и етнически/религиозни малцинства? Отдек на дек бе? Ако фенове на ФК Левски пребият фен на ЦСКА това престъпление от обич ли е? Или ако костовисти и гербаджии се псуват по форумите, това реч на какво е? То бива наглост грантаджийска, то може, ама това минава всекакви граници.

  • 3
    peter_donov avatar :-|
    peter_donov

    Такова нещо като "реч на омразата" няма! Има засилващ се натиск за потискане на свободната реч от индивиди като автора на горната "статия". И тази медия вече започва да се превзема от "борци за социална справедливост". Май няма да си подновявам абонамента. Явно вече има кой да ви плаща.

  • 4
    xamctep avatar :-P
    xamctep

    Сега ако напиша, че не трябва да се използва чуждицата "ром", защото българската дума е "циганин" това реч на омраза ли е? :)
    Поставете се на мястото на човек, израснал в циганската махала, купувал си е захарни пръчици от баба Циганка и любимото му занимание е било да прави цигански колела... Да не говорим, че циганите дори не разбират, защо някои хора ги наричат роми. :)

  • 5
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Езикът на омразата е крайно характерен за форума на "Дненик", като той еленасочено се насърчава от редакцията както чрез темите, които повдига, така и с характера на своите материали.

    Особено трогателни са постоянната русофобия и подкрепа на протестърство от всякакъв вид и качество.

    Оттук нататък неизбежна последица е самозатварянето на вестника към обществото и превръщането му в бутик на синя комплексарщина. Всъщност, "Дневник" не прави нищо друго освен да повтаря деградация на "синята идея" и отива на същото историческо бунище като нея.

    И никой, освен самите тях, не им е виновен.

  • 6
    trial_jezz avatar :-|
    trial_jezz

    Мдааа...той Рейгън предупреди, ама кой да слуша...

    https://m.youtube.com/watch?v=Y2sMoykZ-lM


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK