Речта на омразата има трайно присъствие в българската политическа и медийна среда, променя се единствено интензитетът на нейната употреба спрямо различните засегнати групи. Същевременно публични политики за противодействие в тази област или изцяло отсъстват, или са с ограничен ефект. Наблюденията през последните пет години показват, че самото явление реч на омразата се развива на отделни вълни, които са в пряка връзка с политическата конюнктура и засягат различни малцинства, но поддържат в обществото един постоянен фон на тревожност и напрежение. Употребата на реч на омразата вече не е запазен похват само на политически маргинали (трите националистически формации), покрай дебата за Истанбулската конвенция тя влезе в арсенала и на една от двете големи политически сили – БСП.
Това е част от анализа на институт "Отворено общество" – София, който се базира на данните от четири национално представителни проучвания на общественото мнение, проведени през последните пет години от 2013 г., като последното е от април 2018 г. Докладът, озаглавен "Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2018 г.", показва тенденциите в разпространението на речта на омразата, засегнатите от нея, факторите и политиките. Изследването не покрива всички възможни форми на изразяване, а само реч - "изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства".
Разпространение
51% от анкетираните през 2018 г. съобщават, че през изминалите 12 месеца са чували в публичното пространство такива изказвания. Има намаление спрямо предишното изследване през 2016 г., когато 58% от респондентите съобщават, че са чували подобни изказвания, но пък се увеличава броят на хората, които са чували термина "реч на омразата", т.е. знаят, че има такова явление.
Има и трайни разлики в различните региони на страната. Най-много хора "чуват" реч на омразата в Северен централен район и в Югозападен район с център София, а най-малко в Североизточния район, където само 27% от анкетираните съобщават, че през последната година са чували такива изказвания, т.е. почти наполовина спрямо средното за страната. Това обаче не означава непременно само, че в София и Централна България използват повече реч на омразата, отколкото в Североизтока, но е индикатор и за способността на хората да разпознаят речта на омразата и да я разграничат от общото политическо говорене.
Същото важи и за диференциацията по видове населени места, възраст и образование. Значително по-често "чуват" реч на омразата хората в София, а най-рядко – тези в селата, по-високо образованите и по-младите. Тези фактори обаче не действат само пряко, а и защото интернет става основен канал за сблъскване с речта на омразата. Това обяснява и факта, че анкетираните роми и турци съобщават по-рядко от останалите, че са срещали реч на омразата – сред тях по-малко хора ползват всекидневно интернет, може да се предположи, че те гледат и по-малко българска телевизия.
"Макар че най-голям дял от хората, които са срещали реч на омразата през годината, съобщават, че са я чували от телевизията, разрезът по демографски групи показва, че достъпът до интернет е основна предпоставка за по-често срещане на речта на омразата: обществените групи, които имат повече достъп до интернет (млади, образовани, живеещи в София), съобщават значително по-често от средното за страната, че срещат реч на омразата, и много по-често, отколкото обществените групи, които използват по-слабо интернет (по-възрастни, по-слабо образовани, живеещи в селата). Освен това в сравнителен план значението на телевизията като средство за разпространение на реч на омразата трайно намалява: ако през 2013 г. 75% от тези, които са чували реч на омразата, са я срещали по телевизията, през 2018 г. този дял пада до 56%",пише в анализа. От една страна, несъмнено по-образованите хора са по-способни да различат явлението "реч на омразата", но достъпът до интернет е ценен като много важен фактор за честотата на срещане на реч на омразата.
Нараства разпространението на речта на омразата на обществени места (магазини, кафета, ресторанти, обществения транспорт и работното място). Несанкционирана, речта на омразата преминава от медиите към тези места, а там рисковете от ескалация на насилие са много по-високи. Тревожно е, че срещу това не се прилагат никакви публични политики нито на централно, нито на местно ниво, се казва в анализа.
Обекти на речта на омразата
Ромите са трайно възприемани като основен обект на речта на омразата – и при четирите проведени изследвания. През 2013 г. са регистрирани само три малцинства, които обществото възприема като значим обект на речта на омразата: роми, турци и хомосексуални. През 2014 г. към тях се прибавят и чужденците заради вълната от ксенофобски публични изказвания, последвала увеличения приток на бежанци и мигранти. През 2016 г. анкетираните рязко включват и мюсюлманите като обект. През 2018 г. обаче хомосексуалните стават втората най-засегната от речта на омразата малцинствена група, веднага след ромите, и този резултат съвпада с интензивните дебати около провалената ратификация на Истанбулската конвенция. Съобщаването за реч на омразата срещу хомосексуалните нараства двойно спрямо 2016 г., а намалява спрямо всички останали групи.
Говорители на речта на омразата
Четири значими групи най-често се свързват с използването на речта на омразата. Около една трета от тези, които са се сблъскали с такава реч, са я чували най-често от роднини и приятели, журналисти, политици и свои колеги, което е един от многото симптоми на актуалното размиване на границите между публично и частно, се казва в анализа. Това размиване е свързано с възхода на социалните медии и с отслабването на някои от основните инструменти за контрол върху публичната сфера. То засяга както промяната в кръга от теми, които могат да бъдат предмет на публично (политическо) говорене, така и начина на изразяване, който се счита да публично допустим преди и сега. Тревожно е, че сред тези "говорители на омразата" все повече нараства делът на държавните служители (12%) и хора, възприемани като "експерти" (6%).
Големият процент от хората (между 65 и 72%) знаят, че речта на омразата и извършването на насилие заради етническа, расова или религиозна омраза са престъпления. Същевременно намалява делът на тези, които биха подали сигнал в полицията, ако станат свидетели на публична употреба на реч на омразата от 26% (2014 г.) до 17% (2018 г.). Намалява и одобрението за наказателно преследване на политици и журналисти, които използват публично реч на омразата (от 66% през 2013 г. до 57% през 2018 г.). Намалява и подкрепата за наказателноправното преследване на агресивен национализъм – от 73% през 2013 г. до 63% през 2018 г.
Засилването на националистическите тенденции в политиката и трайното безразличие на правоохранителните органи към престъпленията от омраза водят до отлив на обществена подкрепа за наказателната политика в тази област. В един от предишните доклади на изследването е цитиран бившият главен прокурор Борис Велчев, който през 2012 г. в книгата си за наказателната политика на България пише, че "основания за прилагането на разпоредбите на чл.162 и 164 НК има непрекъснато, но те биват подценени в полицейската и прокурорската практика". А "подценяването", което практически означава неизпълнение на закона, е, защото: "Българското общество все още не оценява значението на думите. Докато някой "само си приказва", той не изглежда истински опасен."
Високо обаче остава общественото одобрение за финансови мерки срещу речта на омразата: 64% от анкетираните са съгласни, че трябва да бъде ограничено държавното финансиране за политически партии, чиито ръководители използват реч на омразата, а 57% - срещу предоставяне на публични средства на медии, които използват реч на омразата.
Анализът завършва с препоръката да се засили не само ролята на правоохранителните органи, но и на образователната система (чрез насърчаване на толерантност, гражданско образование и медийна грамотност), както и да се търсят корекции в правилата за административно регулиране.
Дали я разпознават
Проведените фокус групи – с учители от югоизточния регион и сред роми, показват, че и за двете групи е много трудно да определят какво точно представлява "реч на омразата", кои форми са престъпни и кои - обществено неприемливи, и как следва да се реагира на такива изрази.По време на фокус групата с учителите една от участващите учителки е изразила възхищение от реда и сигурността, налагани в Гърция от въоръжени паравоенни активисти на партията "Златна зора", докато "американците" подкрепяли само програми за ромите, а "българите са на изчезване". Нейните изявления са приети безкритично от останалите участници, които като цяло не различават речта на омразата от обидата, клеветата или употребата на груб и циничен език. Нещо повече - те смятат, че употребата на реч на омразата от ученици е проблем на тяхното домашно възпитание, а не на училищната среда, и като учители не могат да направят нищо за ограничаването й. Това само по себе си идентифицира проблем - не може да се очаква децата да бъдат учени на толерантност, ако учителите не я изповядват и прехвърлят отговорността на родителите.
Речта на омразата има трайно присъствие в българската политическа и медийна среда, променя се единствено интензитетът на нейната употреба спрямо различните засегнати групи. Същевременно публични политики за противодействие в тази област или изцяло отсъстват, или са с ограничен ефект. Наблюденията през последните пет години показват, че самото явление реч на омразата се развива на отделни вълни, които са в пряка връзка с политическата конюнктура и засягат различни малцинства, но поддържат в обществото един постоянен фон на тревожност и напрежение. Употребата на реч на омразата вече не е запазен похват само на политически маргинали (трите националистически формации), покрай дебата за Истанбулската конвенция тя влезе в арсенала и на една от двете големи политически сили – БСП.
6 коментара
Има една хубава песен по въпроса: "Патриот съм на маса и хейтър от класа" .
След свободата, истината и всичко останало, либерасите си присвоиха и правото да определят "омразата". Откъдя на къдя "реч на омраза" или "престъпление от омраза" да се отнася само до ЛГБТ, трети пол и етнически/религиозни малцинства? Отдек на дек бе? Ако фенове на ФК Левски пребият фен на ЦСКА това престъпление от обич ли е? Или ако костовисти и гербаджии се псуват по форумите, това реч на какво е? То бива наглост грантаджийска, то може, ама това минава всекакви граници.
Такова нещо като "реч на омразата" няма! Има засилващ се натиск за потискане на свободната реч от индивиди като автора на горната "статия". И тази медия вече започва да се превзема от "борци за социална справедливост". Май няма да си подновявам абонамента. Явно вече има кой да ви плаща.
Сега ако напиша, че не трябва да се използва чуждицата "ром", защото българската дума е "циганин" това реч на омраза ли е? :)
Поставете се на мястото на човек, израснал в циганската махала, купувал си е захарни пръчици от баба Циганка и любимото му занимание е било да прави цигански колела... Да не говорим, че циганите дори не разбират, защо някои хора ги наричат роми. :)
Езикът на омразата е крайно характерен за форума на "Дненик", като той еленасочено се насърчава от редакцията както чрез темите, които повдига, така и с характера на своите материали.
Особено трогателни са постоянната русофобия и подкрепа на протестърство от всякакъв вид и качество.
Оттук нататък неизбежна последица е самозатварянето на вестника към обществото и превръщането му в бутик на синя комплексарщина. Всъщност, "Дневник" не прави нищо друго освен да повтаря деградация на "синята идея" и отива на същото историческо бунище като нея.
И никой, освен самите тях, не им е виновен.
Мдааа...той Рейгън предупреди, ама кой да слуша...
https://m.youtube.com/watch?v=Y2sMoykZ-lM