С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 17 дек 2018, 16:51, 3542 прочитания

"Алфа рисърч": Тенденциите, които ще повлияят на политическия живот през 2019 г.

В обществото има рекорден оптимизъм в индивидуален план, но не и за управението на държавата, а хората все повече се затварят в най-близкия си социален кръг

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"По всичко изглежда, че 2019-а ще бъде за Европа водоразделна година – с Брекзит и европейските избори, с националните турбуленции, очакванията за забавяне на икономическия ръст и ескалиращи геополитически съперничества", пишат в анализ за края на 2018 г. и прогноза за следващата година социолозите и политолозите в "Алфа рисърч". За българската среда те открояват допълнителни фактори за напрежение - пулсиращите по обхват и честота социални протести, неяснотите около управляващата коалиция, предстоящите два вида избори и витаещата във въздуха възможност за трети.

Редовното проучване на агенцията откроява три интересни тенденции, които могат да повлияят включително и на политическия живот:


- Индивидуален оптимизъм и социална тревожност
- Силата на семейството и безсилието на политиците
- Деполитизация и реполитизация

Рекордна позитивна лична оценкa, но и социална тревожност

В края на 2018 г. позитивните оценки за годината са нараснали с 10 на сто спрямо края на 2017 г. и достигат 35%. За последните 20 години единствено в далечната 1998-а е имало подобно усещане за удовлетвореност. Позитивните оценки надвишават почти два пъти негативните.



Най-голям дял от хората обаче заемат неутрална позиция, като казват, че годината била същата като предишната. Социолозите на "Алфа рисърч" определят това съотношение като "най-благоприятното за периода 1998 - 2018" и отбелязват, че вече пет години има ръст на позитивния поглед в близкото бъдеще. 57% от българите очакват по-добра 2019 г. срещу едва 12%, които са песимистично настроени.

"Парадоксално, този ярко изразен индивидуален оптимизъм контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната", твърдят от агенцията. Що се отнася до него - над една трета от запитаните смятат, че икономическото състояние на България не се подобрява, а само 14 на сто виждат положително картината.

Подобна е картината и при очакванията за бъдещото състояние на икономиката. Оптимизмът все пак преобладава над песимизма, (40:22%), но е далеч от свръхсилните лични очаквания, които продължават да растат, докато тези за социалната среда започват да се влошават.

Силата на семейството и безсилието на политиците

Според анализаторите в последните години в българското общество текат съществени трансформации и те също са сред причините за противоречието между индивидуалните равносметки и негативизма към управленските политики. При растящото недоверие към институциите, политиката, партиите и политическия елит и липса на вдъхновяващ социален проект, все по-голяма част от хората изграждат своя свят около най-близкия си социален кръг. Това е на първо място семейството, но и приятелите, колегите, работата, съмишлениците по интереси.

Така емоционалните връзки, семейството, приятелите във все по-голяма степен да определят равносметката за индивидуалния жизнен път. И не случайно именно връзките с близките, отношенията с хората и личните постижения присъстват в най-често посочваните отговори на въпроса "От какво се чувствате удовлетворен?" (виж графиката). Наред с това двама от всеки трима заявяват, че се стремят да отделят повече време за себе си и за семействата си. Така се налага изводът, че светът на българина все повече се съсредоточава в един "интимен кръг".

Според социолозите точно това "затваряне" обяснява както успеха, така и неуспеха политически да се експлоатира привързаността към традиционни идентичности и ценности. Страховете да не бъде разрушен по някакъв начин светът на семейството и децата разбуди опасенията от Истанбулската конвенция (така както тя беше поднесена на българското общество).
Същевременно именно отказът на хората да се ангажират с "големите разкази и интерпретации" обуслови неуспеха на партиите, които се опитаха да превърнат темата в кауза и на тази база да разширят обществената си подкрепа.

Деполитизация и реполитизация

Доста разколебани са обаче анкетираните относно събитията с най-голямо влияние върху следващата година. Като цяло вътрешнополитическият контекст преобладава пред международния, без обаче да формира един ясен фокус. Така малко над 1/3 посочват протестите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение и за следващата година, а почти още толкова отдават приоритет на местните избори. Почти четвърт от анкетираните отбелязват увеличението на бюджетните заплати.
Един на всеки четири откроява на преден план Брекзит, а други важни посочени събития са евроизборите, оттеглянето на Меркел от политиката, задържането на украински кораби от Русия в Керченския пролив, търговската война между САЩ и Китай.

Така, въпреки недоверието към институциите, политиците и политиката, за мнозинството от българите вътрешнополитическите събития все пак се оказват натоварени с най-голям заряд и очакване за промени. Точно този процес обаче крие и най-големите неизвестни за 2019-а, смятат от "Алфа Рисърч".
Анализаторите обаче предупреждават, че ако съществуващите в момента свръхочаквания не бъдат оправдани, това може рязко да повиши усещането за изхабяване на властта и да се превърне в богат източник на енергия за реабилитация на реални граждански протести и потенциално нови политически избори.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Софийският боклук ще се гори в ТЕЦ "Бобов дол" въпреки проверките

Столичната община ще плати на свързани с Христо Ковачки топлоцентрали 15 млн. лв. за оползотворяване на RDF през следващите три години

21 яну 2020, 197 прочитания

Какво да очакват компаниите от властта през 2020 г. Какво да очакват компаниите от властта през 2020 г.

Как България да се подготви за предстоящото забавяне на световната икономика е основната тема на годишната среща на бизнеса с правителството

21 яну 2020, 257 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Столичната община планира повече собствени инвестиции през 2019 г.

Разходите на "най-голямата икономика в страната" са основно за метрото, сметопочистване и издръжка на общински заведения

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10