"Алфа рисърч": Тенденциите, които ще повлияят на политическия живот през 2019 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Алфа рисърч": Тенденциите, които ще повлияят на политическия живот през 2019 г.

Различните протести в края на годината бяха дефрагментирани и не придобиха силата на реална заплаха, но същевременно над 1/3 от анкетираните ги посочват като събития, които ще имат голямо значение и за следващата година

"Алфа рисърч": Тенденциите, които ще повлияят на политическия живот през 2019 г.

В обществото има рекорден оптимизъм в индивидуален план, но не и за управението на държавата, а хората все повече се затварят в най-близкия си социален кръг

Елена Старидолска, Ани Коджаиванова
3879 прочитания

Различните протести в края на годината бяха дефрагментирани и не придобиха силата на реална заплаха, но същевременно над 1/3 от анкетираните ги посочват като събития, които ще имат голямо значение и за следващата година

© Георги Кожухаров


"По всичко изглежда, че 2019-а ще бъде за Европа водоразделна година – с Брекзит и европейските избори, с националните турбуленции, очакванията за забавяне на икономическия ръст и ескалиращи геополитически съперничества", пишат в анализ за края на 2018 г. и прогноза за следващата година социолозите и политолозите в "Алфа рисърч". За българската среда те открояват допълнителни фактори за напрежение - пулсиращите по обхват и честота социални протести, неяснотите около управляващата коалиция, предстоящите два вида избори и витаещата във въздуха възможност за трети.

Редовното проучване на агенцията откроява три интересни тенденции, които могат да повлияят включително и на политическия живот:

- Индивидуален оптимизъм и социална тревожност

- Силата на семейството и безсилието на политиците

- Деполитизация и реполитизация

Рекордна позитивна лична оценкa, но и социална тревожност

В края на 2018 г. позитивните оценки за годината са нараснали с 10 на сто спрямо края на 2017 г. и достигат 35%. За последните 20 години единствено в далечната 1998-а е имало подобно усещане за удовлетвореност. Позитивните оценки надвишават почти два пъти негативните.

Най-голям дял от хората обаче заемат неутрална позиция, като казват, че годината била същата като предишната. Социолозите на "Алфа рисърч" определят това съотношение като "най-благоприятното за периода 1998 - 2018" и отбелязват, че вече пет години има ръст на позитивния поглед в близкото бъдеще. 57% от българите очакват по-добра 2019 г. срещу едва 12%, които са песимистично настроени.

"Парадоксално, този ярко изразен индивидуален оптимизъм контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната", твърдят от агенцията. Що се отнася до него - над една трета от запитаните смятат, че икономическото състояние на България не се подобрява, а само 14 на сто виждат положително картината.

Подобна е картината и при очакванията за бъдещото състояние на икономиката. Оптимизмът все пак преобладава над песимизма, (40:22%), но е далеч от свръхсилните лични очаквания, които продължават да растат, докато тези за социалната среда започват да се влошават.

Силата на семейството и безсилието на политиците

Според анализаторите в последните години в българското общество текат съществени трансформации и те също са сред причините за противоречието между индивидуалните равносметки и негативизма към управленските политики. При растящото недоверие към институциите, политиката, партиите и политическия елит и липса на вдъхновяващ социален проект, все по-голяма част от хората изграждат своя свят около най-близкия си социален кръг. Това е на първо място семейството, но и приятелите, колегите, работата, съмишлениците по интереси.

Така емоционалните връзки, семейството, приятелите във все по-голяма степен да определят равносметката за индивидуалния жизнен път. И не случайно именно връзките с близките, отношенията с хората и личните постижения присъстват в най-често посочваните отговори на въпроса "От какво се чувствате удовлетворен?" (виж графиката). Наред с това двама от всеки трима заявяват, че се стремят да отделят повече време за себе си и за семействата си. Така се налага изводът, че светът на българина все повече се съсредоточава в един "интимен кръг".

Според социолозите точно това "затваряне" обяснява както успеха, така и неуспеха политически да се експлоатира привързаността към традиционни идентичности и ценности. Страховете да не бъде разрушен по някакъв начин светът на семейството и децата разбуди опасенията от Истанбулската конвенция (така както тя беше поднесена на българското общество).

Същевременно именно отказът на хората да се ангажират с "големите разкази и интерпретации" обуслови неуспеха на партиите, които се опитаха да превърнат темата в кауза и на тази база да разширят обществената си подкрепа.

Деполитизация и реполитизация

Доста разколебани са обаче анкетираните относно събитията с най-голямо влияние върху следващата година. Като цяло вътрешнополитическият контекст преобладава пред международния, без обаче да формира един ясен фокус. Така малко над 1/3 посочват протестите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение и за следващата година, а почти още толкова отдават приоритет на местните избори. Почти четвърт от анкетираните отбелязват увеличението на бюджетните заплати.

Един на всеки четири откроява на преден план Брекзит, а други важни посочени събития са евроизборите, оттеглянето на Меркел от политиката, задържането на украински кораби от Русия в Керченския пролив, търговската война между САЩ и Китай.

Така, въпреки недоверието към институциите, политиците и политиката, за мнозинството от българите вътрешнополитическите събития все пак се оказват натоварени с най-голям заряд и очакване за промени. Точно този процес обаче крие и най-големите неизвестни за 2019-а, смятат от "Алфа Рисърч".

Анализаторите обаче предупреждават, че ако съществуващите в момента свръхочаквания не бъдат оправдани, това може рязко да повиши усещането за изхабяване на властта и да се превърне в богат източник на енергия за реабилитация на реални граждански протести и потенциално нови политически избори.

"По всичко изглежда, че 2019-а ще бъде за Европа водоразделна година – с Брекзит и европейските избори, с националните турбуленции, очакванията за забавяне на икономическия ръст и ескалиращи геополитически съперничества", пишат в анализ за края на 2018 г. и прогноза за следващата година социолозите и политолозите в "Алфа рисърч". За българската среда те открояват допълнителни фактори за напрежение - пулсиращите по обхват и честота социални протести, неяснотите около управляващата коалиция, предстоящите два вида избори и витаещата във въздуха възможност за трети.

Редовното проучване на агенцията откроява три интересни тенденции, които могат да повлияят включително и на политическия живот:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    goshoeeeee avatar :-|
    goshoeeeee

    Как по-точно може да поднасеш една ЛГБТ конвенция, така че да се харесва на обществото?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK