Президентът наложи вето върху 48-часовите тайни арести

Президентът Румен Радев

Президентът наложи вето върху 48-часовите тайни арести

Принципно такава възможност е допустима, но в случая тя е формулирана неясно и създава възможност за произвол

5858 прочитания

Президентът Румен Радев

© Цветелина Белутова


Президентът Румен Радев наложи вето и върна за ново обсъждане в Народното събрание законопроекта за промени в Наказателния кодекс и по-специално два текста от преходните разпоредби, с които се правят промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Става въпрос за силно оспорваната възможност, която за пръв път се въвежда в нашето право, за отлагане до 48 часа на уведомяването на близките на задържано от властите лице. Според президента още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа.

Новата уредба допуска уведомяването за едно задържане да може да се отложи за срок до 48 часа, "когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство". Когато става въпрос за непълнолетен, уведомяването може да се отложи до 24 часа.

За сравнение - досегашната уредба изисква незабавно уведомяване на семейството на обвиняемия за задържането му и - ако обвиняемият желае – на работодателя (чл. 63, ал. 7 НПК), а по отношение на непълнолетните незабавно се съобщава на техните родители или попечители, както и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик (чл. 386, ал. 4 НПК).

Държавният глава не оспорва по принцип въвеждането на една такава възможност за отлагане на съобщаването за задържане, но смята, че в случая това е направено твърде общо и създава условия за произвол. Въведените с промените изключения от правилото за задължително уведомяване са неясни, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена свобода на органите на досъдебното производство по своя преценка да дерогират европейските и международните стандарти, пише в мотивите на президента.

"Те ще могат да се тълкуват широко, след като законодателят не дефинира прецизно лицата и не конкретизира престъпленията (например тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност). Открива се възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило. Това не съответства на конституционната повеля да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4), и не изпълнява изискванията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми "конкретно лице" за задържането може да засегне и други конституционни права, като например правото на труд в случай на неуведомяване на работодателя за задържането", се казва още там.

В мотивите на президента към ветото се подчертава, че той подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя. Подчертава се колко са важни минималните гаранции за правата на задържаните, установени в правото на ЕС и в практиката на Съда по правата на човека в Страсбург, сред които и правото на уведомяване, което също е част от гаранциите за спазване на основните им права.

Правото на уведомяване на трети лица за задържането е уредено и в Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане, се отбелязва в мотивите. Директивата дава възможност да се въвежда временна дерогация от правата, които тя гарантира, но изисква от държавите "да определят в националното си право основанията и критериите за всяка временна дерогация" и "следва да използват тези временни дерогации в ограничен брой случаи". В законокопроекта обаче тези гаранции не се съдържат, въпреки че той въвежда в българското законодателство тази директива.

Законът дава възможност задържането на едно пълнолетно лице да бъде пазено в тайна от близките му в продължение на 48 часа, като решението за това се взема от наблюдаващия прокурор. Проблемът е, че законът не очертава кръга на престъпленията, за които може да се прилага това ограничение, а така то "става приложимо в нелимитиран брой случаи" пише в мотивите на президента. Освен това липсва задължение компетентните органи, когато отлагат уведомяването на конкретно лице, "първо да преценят дали друго трето лице, посочено от заподозрения или обвиняемия, би могло да бъде уведомено за задържането му", каквото изискване е формулирано в съображение 35 от Директива 2013/48/ЕС - като гаранция, че няма да има случаи, в които никой от близките не е уведомен за задържането.

"Европейският съд по правата на човека е имал повод да отбележи, че с оглед дълбоката тревога, която може да предизвика внезапното изчезване на член на семейството дори и за кратък период от време, на задържаното лице следва да се осигури възможност да се свърже бързо с близките си и това произтича както от редица международни актове, така и от релевантните норми на националното законодателство (Lebois v . Bulgariа, § 53)", се казва в мотивите.

Президентът Румен Радев наложи вето и върна за ново обсъждане в Народното събрание законопроекта за промени в Наказателния кодекс и по-специално два текста от преходните разпоредби, с които се правят промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Става въпрос за силно оспорваната възможност, която за пръв път се въвежда в нашето право, за отлагане до 48 часа на уведомяването на близките на задържано от властите лице. Според президента още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа.

Новата уредба допуска уведомяването за едно задържане да може да се отложи за срок до 48 часа, "когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство". Когато става въпрос за непълнолетен, уведомяването може да се отложи до 24 часа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход