Коледният подарък на ГЕРБ - по-тежка бухалка за КПКОНПИ
Конфискацията на имущество вече ще зависи само от сметките на комисията
Три крачки назад към мракобесието и - след бурна съпротива - една обратно. Това е равносметката от пируетите на ГЕРБ около ремонта на закона за борба срещу корупцията. Бяха гласувани текстове, които дават на антикорупционната комисия допълнителни възможности да атакува бизнеса и противниците на властта. Съпротивата на правната общност и гражданското общество, които писаха писма и декларации, и даваха аргументи защо тези предложения взривяват основите на правото, беше победена. Въпреки едно тактическо отстъпление тази седмица ГЕРБ и ДПС дадоха нова сила на контролиран от тях репресивен орган, който вече ще има повече и по-безконтролна власт.
Крайният резултат от бързата "реформа" на ДРС и ГЕРБ е следният: антикорупционната комисия на Пламен Георгиев - КПКОНПИ, ще може да иска конфискация на имущество като "незаконно придобито" дори когато наказателното производство, по повод на което е образувана проверката, е било прекратено или проверяваният е бил обявен за невинен с оправдателна присъда.
Това ще бъде изрично записано в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество като окончателен резултат от "спешния" ремонт, предложен от председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) само преди десет дни. Имущество ще може да се отнема, без да има доказано престъпление. Достатъчно е прокуратурата да повдигне обвинение, за да започне проверка на имуществото в КПКОНПИ, а после това производство заживява самостоятелен живот, без значение какво се случва по наказателното дело. Проблемът е, че в това отделно производство по конфискацията няма да се обсъжда дали въобще има някакви данни за каквото и да е нарушение на проверявания, което да може да генерира каквито и да е доходи, още по-малко - за връзка между тях. Всичко зависи от сметките на КПКОНПИ, които ще сверяват приходи и разходи по своя методика. Така се подменят основни правни принципи за правна сигурност, законоустановеност на санкциите и техните основания, защита и неприкосновеност на частната собственост и се връща България към практиките от соца, когато се санкционираха "спекулантите" със средствата на наказателната репресия само защото са богати.
В добавка в преходните разпоредби на закона беше записано, че това важи и за висящите проверки и съдебни дела, образувани по реда на предишния закон за отнемане на незаконно имущество.
Това всъщност остана единствената гласувана промяна по същество в законопроекта, след като още в сряда в правната комисия вносителят Данаил Кирилов оттегли предложението за т.нар вечни проверки, а Хамид Хамид (ДПС) се отказа от своето предложение да се увеличат сроковете за проверките за незаконно имущество, извършвани от КПКОНПИ. Кирилов оттегли и преходната разпоредба, според която промените влизат в сила със задна дата от 23 януари - датата на действие на настоящия закон.
До голяма степен тази законодателна инициатива на Данаил Кирилов (който е само фасадата на кликата около главния прокурор и председателя на КПКОНПИ) беше акт на изпробване на степента на търпимост на обществото и експертната общност към засилване на репресивния характер на антикорупционната комисия и капацитета ѝ да рекетира бизнеса и политическите опоненти. Това става особено ясно и от следващия законопроект, внесен три дни след първия от Данаил Кирилов и Хамид Хамид. С него се дават нови полицейски функции на комисията, които са неприсъщи на един орган, осъществяващ административно производство, като например да призовава и да глобява при неявяване, а даже и да налага големи глоби на държавни служители, които не съобщават за нарушения. Този законопроект ще се развива след ваканцията, а наблюдатели вече предсказват, че скандалът около него може да се развие много по-далеч.
Основният практически ефект от гласувания днес законопроект е, че той засилва усещането за правна несигурност за частната собственост, а това е ключово за привличане или отблъскване на инвестиции. Това не е единственият такъв закон от последните години, но в случая посланието за целенасочена репресия срещу бизнеса и опонентите е особено силна. При дебата в правната комисия в сряда Данаил Кирилов се впусна да коментира конкретни казуси на "олигарси" и конкретни имена, чиито проверки не трябвало да се прекратяват.
Данаил Кирилов притеснен, че проверките срещу Огнян Донев и Гриша Ганчев може да бъдат прекратени
Атакуван с въпроса защо законът се прокарва толкова спешно с усещане за извънредност, Кирилов обясни: "Волята ми е била проверки срещу олигарси да не бъдат прекратявани. Доколкото ми е известно, вече има прекратени дела срещу български олигарси." После продължи темата: "Миналата седмица едно производство е било прекратено, сега неофициално се говори, че и производствата срещу Огнян Донев и Гриша Ганчев ще бъдат прекратени." Изказването му предизвика учудване, защото наказателните дела срещу Ганчев и Донев все още не са приключили в съда (т.е. нито са прекратени, нито има оправдателни присъди), а искове за конфискация срещу тях няма внесени от КПКОНПИ. На практика с това си изявление Кирилов издаде, че, първо, срещу двамата бизнесмени има висящи проверки в КПКОНПИ, и, второ, че следи развитието на тези проверки, за които не би следвало да знае въобще, че съществуват. Всъщност по този начин Кирилов даде отлично потвърждение, че законите се пишат за конкретни хора. А един от споменатите от него - Огнян Донев, е издател, който е подложен този вид репресия от покупката на някогашната "Пресгрупа 168 часа" (и последвалата остра конфронтация с Делян Пеевски) насам.
По-късно в кулоарите шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев отказа да отговори на журналисти дали има проверки срещу Донев и Ганчев, тъй като не било редно да коментира производства срещу конкретни лица, но потвърди, че комисията не е внасяла в съда искове за отнемане срещу двамата.
При липсата на обратна сила на закона (която очевидно би била противоконституционна) конкретният ефект се състои в прекратените дела за конфискация в периода между обявяването на тълкувателното решение на 7 декември т.г. и датата на влизане в сила на промените, което още стане три дни след обнародването им в Държавен вестник. А това ще е аргументът, с който ще бъде притискан президентът да не наложи вето.
Прекратяването на делото за конфискация срещу Христо Бисеров, за което намеква Данаил Кирилов, бе извършено с определение на Софийския градски съд (СГС) почти веднага след обявяване на тълкувателното решение, тъй като Бисеров отдавна бе окончателно оправдан на три съдебни инстанции по обвиненията, които му бяха повдигнати. Това определение на СГС обаче не е окончателно, защото КПКОНПИ го е обжалвала пред втората инстанция – Софийския апелативен съд, заяви Пламен Георгиев в сряда. И направи прогноза – ако апелативният съд се произнесе до влизане в сила на закона, значи Бисеров "е извадил късмет".
От президента зависи дали законът ще бъде обнародван веднага
Въпросът кога ще бъде обнародван законът сега вече зависи от президента Румен Радев. Технически той може да излезе в Държавен вестник още следващата седмица, освен ако президентът не реши да му наложи вето. Държавният глава има предостатъчно основания и за вето, и за сезиране на КС, и тези основания бяха ясно изразени от правната общност през изминалите десет дни. Това, което може да му подейства като спирачка, са опасенията да бъде публично заклеймен, че не иска борба с корупцията - маниерът, с който ГЕРБ и ДПС подменят дебата по същество. С тези аргументи в медиите, които пишат под диктовката на главния прокурор, опонентите на засилване на репресивния характер на КПКОНПИ се отстрелват индивидуално и поименно.
В десетдневната кампания около "спешния" законопроект на Кирилов обаче, въпреки стремежа да се избегне обществено обсъждане, се получи много остра реакция срещу налагането на тезата, че производството по конфискация на "незаконно имущество" може да се развива дори когато няма никакви данни за незаконно поведение на лицето, срещу което е насочено. Лайтмотивът на всички апологети на законопроекта е, че той всъщност затвърждава автентичната "воля на законодателя" – конфискацията да може да се иска независимо от изхода на наказателното производство, дори и когато подсъдимият да е бил оправдан, без значение дали има каквото и да е доказателство за негово неправомерно поведение. Това от своя страна означава, че КПКОНПИ не е длъжна да доказва в съда, макар и при други стандарти в рамките на гражданския процес, наличието на данни за нарушения и връзката им с придобитото имущество. Никой обаче по време на дебата в парламента не постави въпроса дали "автентичната воля на законодателя" е в съзвучие с правото на ЕС, още повече че по този въпрос има отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС. Тази теза обаче срещна силна съпротива от гражданския сектор и експертната общност в няколко насоки.
Общо 167 народни представители са участвали в днешното гласуване на спорния текст в законопоректа на Кирилов. От тях 97 души са подкрепили със "за" (ГЕРБ, ДПС и по-голямата част от "Обединени патриоти"), 64 са били против и 8 са се въздържали.
За разлика от гласуването на първото четене този път нито един от БСП не е подкрепил законопроекта, 59 са гласували "против", а двама са се въздържали – Драгомир Стойнев и Тодор Байчев. При първото четене Стойнев гласува "за" законопроекта като цяло, а Байчев не е участвал в гласуването.
Нито един депутат от "Воля" не е подкрепил този текст, петима са били против, а двама - въздържали се - Кръстина Таскова и Дора Христова.
Трима са се въздържали от "Обединени патриоти" - Красимир Богданов (ВМРО), Георги Колев (НФСБ) и Йордан Апостолов (НФСБ), но нито един не е гласувал против.
Любопитно е, че има и един депутат от ГЕРБ, който е гласувал "въздържал се" – Христо Гаджев.
Адвокатурата: Съдът тълкува и прилага закона, а не "волята на законодателя"
На сайта на Висшия адвокатски съвет е публикувано унищожително становище на адвокатурата и по двата законопроекта за промени в антикорупционния закон - "спешния" и разширения. То е адресирано до председателя на правната комисия и вносител Данаил Кирилов, но нищо от него не бе цитирано нито при дискусията в правната комисия, нито в пленарната зала.
Волята на законодателя може да има правно значение само когато едновременно са налице две неща – тя е облечена в правни норми и те съответстват на конституцията и на правото на ЕС, т.е. не нарушават правата и основните свободи на гражданите и техните организации, пише в мотивите на адвокатурата. Точно обратен е конкретният проект, който противоречи и на двете. Ролята на съда в континенталното право е да тълкува и прилага закона, а не волята на законодателя, се казва още там. Законопроектът на Кирилов противоречи на конституцията, защото отнема правото на съда да определя приложимите правни норми и принципи. Същевременно този закон създава допълнителна правна несигурност, като обърква до пароксизъм няколко различни режима в различни техни фази по съществувалите досега три конфискационни закона.
Отделно от това в сряда и 70 адвокати от различни градове изпратиха остро писмо до Данаил Кирилов по повод на "извънредното законодателство, придружено от обиди и намеци срещу Върховния касационен съд", приемането на закони без обществено обсъждане и др. В него се казва, че антикорупционният закон "се явява бухалка срещу неудобните за властта личности или освобождава от отговорност удобните". В някои случаи този закон се ползва "като репресия срещу неудобни на властимащите хора, опитвайки се да внуши на обществото виновността на проверявания", а това не кореспондира с основни правни норми.
"Тълкувателните решения на върховните съдилища са подчинени на правото, а не на интереса на управляващите! Настояваме да се съблюдават демократичните принципи и разделението на властите, както и да се спазват правилата при приемане на закони, в противен случай ще изпратим копия от дипломите си в Народното събрание в знак на протест, тъй като те не биха ни вършили работа в държавата, която нарушава граждански права и основни принципи на правото", се казва в становището на 70-те адвокати.
При тези остри позиции логично е адвокатурата да сезира КС за закона, след като той бъде публикуван.
БХК: Парламентът избърза, преди Съдът на ЕС да се произнесе по същия въпрос, но кой ще плаща обезщетения
В позиция до народните представители от сряда Българският хелзинкски комитет (БХК) посочи, че в момента има висящо дело пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на СГС (по иска за конфискация срещу Цветан Василев), а част от зададените по това дело въпроси практически засягат същата тема – дали е достатъчно образуването на едно наказателно производство, за да се инициира и проведе докрай конфискация. (Доколкото запитването е по повод на наказателното дело срещу Цветан Василев, което е все още в началото, в него не се съдържа въпрос може ли при оправдателна присъда или прекратено наказателно производство да се търси конфискация, без да се търси връзка с някакви данни за престъпна дейност или нарушение, което е годно да генерира незаконни приходи.) "При наличието на висящо производство логично би било законодателят да изчака произнасянето на Съда на Европейския съюз и тогава да направи промени в законодателството", пише в становището на БХК. В него се припомня, че ако СЕС констатира противоречие на българското право с правото на ЕС, това ще означава дела срещу държавата и съответно обезщетения за засегнатите – "отговорност, която няма да поемат подкрепилите законопроекта народни представители".
"Скорострелният и непрозрачно постигнат консенсус по промените между законодателната и изпълнителната власт, а така също и с прокуратурата и самата КПКОНПИ, хвърля сянка на тежко съмнение в съблюдаване на принципа за разделение на властите и добрите практики в демократичния законодателен процес", заяви адв. Адела Качаунова, директорка на Правната програма на БХК.
Пенчо Милков (БСП): За едно и също нещо данъчните само облагат с данък, а КПКОНПИ иска конфискация. Питах защо, но отговор нямам
Интересна аналогия направи депутатът от БСП Пенчо Милков, но отговор не получи нито в правната комисия, нито в пленарната зала. В момента в Данъчно-процесуалния кодекс има същата хипотеза – когато един гражданин придобие имущество, направи разходи, купува вещи, пътува, а приходите му са в много по-малък размер, тогава данъчните органи извършват проверка и облагат онази част от имуществото, което е повече от доказаното. "Налагат му данък, но не конфискуват", обясни той. За същото нещо, но след като има и оправдателна присъда, при която човекът е обявен за невинен, КПКОНПИ ще иска отнемане на цялото имущество. "Защо? Поставях този въпрос многократно, но отговор все още нямам", заяви депутатът.
Дискусията в пленарната зала на парламента по второто четене на закона мина точно за 20 минути. Залата, който беше пълна по време на първата точка – закриването на министерството на Лиляна Павлова, след това значително се опразни.
По темата работиха и Елена Старидолска, Велина Господинова
