БСП сезира Конституционния съд за здравната реформа на Ананиев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БСП сезира Конституционния съд за здравната реформа на Ананиев

Според БСП здравният министър Кирил Ананиев е трябвало да внесе за разглеждане промените в здравните закони поотделно

БСП сезира Конституционния съд за здравната реформа на Ананиев

Става въпрос за промени в 17 здравни закона, които бяха гласувани като преходни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК

Десислава Николова
1927 прочитания

Според БСП здравният министър Кирил Ананиев е трябвало да внесе за разглеждане промените в здравните закони поотделно

© Велко Ангелов


БСП внесе в Конституционния съд искане преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на здравната каса за 2019 г. да бъдат обявени за противоконституционни. Става въпрос за първата част от здравната реформа на Кирил Ананиев, която представлява параграфи, в които се променят фундаментално общо 17 здравни закона. С тях се закрива фондът за лечение на деца, структурира се мегаагенция за медицински надзор, която ще прелицензира лекарите и болниците, и много други промени.

Според социалистите измененията регулират обществени отношения, които нямат никаква връзка с бюджета на НЗОК. Според тях тези текстове противоречат на няколко текста от конституцията.

Нарушава се принципът на правовата държава

Според мотивите текстовете противоречат на заложения в конституцията принцип на правовата държава и съдържащите се в него изисквания за "правна сигурност, правна стабилност, правна предвидимост, правна предсказуемост, пропорционалност, съразмерност и "забраната за прекомерност".

Според тях този принцип трябва да намери естествено отражение и логично проявление във всички сфери на българското законодателство и правна система, включително и в областите на правно регулиране и съдържанието на бюджетните, основополагащите, структуроопределящите и широкообхватните закони. В една правова държава законовата нормативна уредба не може да създава правна несигурност, нестабилност, непредвидимост и непредсказуемост.

От БСП отбелязват, че Конституционният съд в своите решения поддържа разбирането, че измененията и допълненията на основополагащ, структуроопределящ или широкообхватен закон следва да се правят с отделен и самостоятелен закон за изменение и допълнение на съответния действащ основополагащ, структуроопределящ или широкообхватен закон, защото само тогава ще бъде спазено правилото за стабилното, сигурно, предвидимо и предсказуемо правно регулиране в действащото законодателство. От опозицията акцентират, че всички променени закони са основополагащи, структуроопределящи и широкообхватни за здравния сектор. Те припомнят като аргумент изказването на здравния министър в парламента, че с тези структурни промени се създава среда за новия здравноосигурителен модел.

Според тях е недопустимо да се правят такива промени чрез преходни разпоредби на един ограничен по своя предмет и време ежегоден бюджетен закон, какъвто е този за бюджета на НЗОК.

Бюджетът е формален закон

От БСП припомнят в жалбата си, че според решение на Конституционния съд ежегодните бюджетни закони влизат в категорията "други актове на Народното събрание" и са закони само по наименованието си, тоест закони във формален смисъл. Причината е, че те не съдържат правни норми, които уреждат обществени отношения, и са закони само защото под това наименование ги гласува парламентът.

По своята правна природа всеки бюджет (независимо дали е на държавата, на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса) е финансов план, финансова програма за реализиране на определени политики, а конкретно бюджетът на НЗОК е финансов план, финансова програма за реализиране на здравни политики. Конституционно недопустимо е чрез един формален закон, какъвто е бюджетът на касата за 2019 г. да се внасят изменения и допълнения в цели седемнадесет основополагащи, структуроопределящи и широкообхватни материални закона, уреждащи обществени отношения, се казва в мотивите.

От БСП смятат още, че текстовете противоречат на конституционните правила на законодателния процес и на фундаменталния принцип на публичност в парламентарното управление.

БСП внесе в Конституционния съд искане преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на здравната каса за 2019 г. да бъдат обявени за противоконституционни. Става въпрос за първата част от здравната реформа на Кирил Ананиев, която представлява параграфи, в които се променят фундаментално общо 17 здравни закона. С тях се закрива фондът за лечение на деца, структурира се мегаагенция за медицински надзор, която ще прелицензира лекарите и болниците, и много други промени.

Според социалистите измененията регулират обществени отношения, които нямат никаква връзка с бюджета на НЗОК. Според тях тези текстове противоречат на няколко текста от конституцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK