Истории като тези са важни по няколко причини. Първо, разделението между София и останалите вече е толкова забележимо статистически, че тя де факто представлява друга област, с друга логика на развитие и други проблеми. Това значи, че Варна например има повече общо с Янина или Риека, отколкото със София. И решенията, които се взимат в няколко сгради в центъра на столицата, невинаги са добри и работещи за останалата част от страната.

Второ, добрите практики и идеи от едно място могат да бъдат от полза другаде. Всички български градове например (без София) са изправени пред проблема със загубата на хора и талант. Това е живата болка за по-малки места като Габрово и Плевен и сериозна пречка за развитието на Бургас и Стара Загора. Решението на този проблем не може да е едно и също навсякъде, но примерът на Пловдив може да е от полза. Опитът на един предприемач в Шумен за изграждането на индустриален парк пък може да подскаже на други как това трябва да се случва и за какво да се внимава (например колко е важно да не подценяваш отводняването).

И трето, но не по важност - на локално ниво има конфликти, бизнес възможности и социални инициативи, които все още трудно намират общи платформи. Общините управляват много пари и имат нужда да се допитват все повече до хората и бизнеса, а липсата на опит (и понякога желание) пречи и на двете страни. Затова например кметът на Плевен може да се скара с местен представител на бизнеса заради недостатъчно спортни площадки и велоалеи, а директорът на гиганта "Солвей Соди" да скастри кмета на Варна, че транспортът до Девня и обратно е кошмарен.

Всичко това беше част от изживяването "Капитал Градове", което тази година отбеляза началото си - платформата за информация и диалог на местно ниво, която да разказва историите, да задава въпросите и да намира отговорите на хората, които живеят и се развиват извън София.

Ето няколко от идеите, хората и проблемите, които открихме тази година.

1. Пловдив успя да излезе от сянката на София.

В града вече има не само стотици фабрики, но и активен социален живот. Вторият по големина град се устреми към собствен модел, който повтаря доста от успешните модели на Изток - първо струпване на индустрия, която търси нископлатена работна ръка, а после постепенното надграждане и минаване на следващото ниво на развитие. Междувременно в Пловдив се появиха много неща за правене извън работа, което пък привлича както чужди туристи, така и софиянци - за ден, два или дори повече. 2019 г. обещава да е неговата година, не само защото ще е културна столица на Европа.

2. Варна (а след това и други) ще опита да копира този модел.

Морската столица има индустрия - в Девня, както и много млади хора заради наплива на студенти. Проблемът й е, че остава сезонен град - буди се лятото и заспива зимата. Вдъхновени от Пловдив, сега там няколко млади хора се борят за обособяването на зона за социален и културен живот. Таляна е в сърцето на някогашния търговски квартал и вече е домакин на проекти като "Иноватор" и "Социалната чайна".

3. Българските градове не играят заедно.

Идеята за общи действия, които да помогнат за развитието на няколко града и различните им силни страни, все още е много чужда на повечето кметове и общини. Въпреки че страдат демографски, те все още си мислят, че се състезават със съседите си, докато истината е, че конкуренцията отдавна е чуждестранна. Затова Севлиево и Габрово или Плевен и Ловеч продължават да съществуват като отделни вселени, без да осъзнават, че това дългосрочно ги обрича на все повече проблеми с работната ръка. Сливен и Ямбол са доброто изключение, като поне са започнали да мислят по въпроса, въпреки че проектите им засега са повече виртуални, отколкото реални.

4. Нискобюджетните полети са новите магистрали.

Ryanair откри база в Бургас и пусна 11 нови маршрута. 22% от всички полети на летище Варна са на нискотарифни компании. Norwegian Air Shuttle откри българското Черноморие за скандинавците. Тук дори не споменаваме София и нейния собствен туристически бум (виж стр. 22). При липсата на адекватна инфраструктура, която да позволява лесен достъп до повече места из страната, напливът на нискобюджетните компании прави повече за местния бизнес и имидж, отколкото две трети от еврофондовете, и доказва старата максима, че частният интерес е доста по-ефективен от всяка държавна субсидия. Това обаче значи, че все повече градове ще трябва да се борят да са свързани с активно летище.

5. Има устойчив и развиващ се български бизнес.

В Казанлък се намират две компании за производство на хидравлични мотори -"М+С хидравлик" и "Капрони" - които формират неочакван, но растящ клъстър, с общи приходи от над 150 млн. лв. В Габрово тихият шивашки гигант "Дзалли" захранва италианския бранд Calzedonia, а в Плевен "Димитров" шие за Armani, Hugo Boss, Zegna. "Паралел" е мебелна компания от Габрово, която прави инвестиция за разрастване на бизнеса си от 20 млн. лв. "Оптикс" са семейна панагюрска компания, която беше частично придобита от северноамерикански фонд и планира глобално разрастване.

Всички тези истории се случват тук и днес, но остават извън новините. Има и малки, но интересни компании. Например фирма за лазерни услуги, основана от четирима доктори на науките в Пловдив, или "Арсийт" в Габрово, която продава в 90 държави по света шасита и седалки за Формула 1 симулатори.

6. Добрите идеи искат просто някой да ги започне.

Тихомир Кръстев е сред първите завършили "Враца софтуер общество", а днес вече е програмист и лектор

Във Враца работи вече трета година софтуерното общество, което обучава програмисти, за да създаде малък хъб в града. Идеята е на трима младежи, които започват безплатно, успяват да привлекат и общината, и финансиране от фондации и вече са обучили 180 души. В Плевен един човек успява да запали над 100, за да започнат абсолютно доброволно да почистват и поддържат огромния парк "Кайлъка" - без нито лев по еврофондове. Доброволчеството и желанието просто да правиш неща, които подобряват средата на живот в градовете, ще бъдат важна тенденция навсякъде.