С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 21 дек 2018, 11:27, 4180 прочитания

Графики на годината

Тенденциите от 2018, които ще имат ефект и през следващите 365 дни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Усещане за наближаваща криза. Това е преобладаващото настроение сред икономисти и анализатори, които традиционно поканихме да покажат графично какъв проблем или тенденция следят. За разлика от оптимистичните очаквания от предходни години сега доминират предупредителните сигнали. Накратко – благоприятните икономически условия ще траят още малко. А сега е моментът да се "поправи покривът" (по МВФ), докато все още няма бурни ветрове и силни валежи.

По-ниската ликвидност на долара увеличава рисковете за световната икономика
Кристофър Дембик, макроикономически анализи в Saxo Bank

Ако има един индикатор, който бих гледал в момента, това е глобалната ликвидност на щатския долар. Тъй като работим в предимно доларова среда, ликвидността в долари служи като основен двигател на световната икономика и на финансовите пазари. Любимият ни показател за ликвидност е паричното предлагане в големите икономики в щатски долари. То се измерва чрез паричния агрегат М2 в 25-те най-големи икономики, конвертиран в щатски долари, като от данните са извадени обемите на М3 в САЩ. Тази графика ни казва много повече от всеки останал индикатор за това, което се е случило през 2018 г. и какво трябва да очакваме през 2019 г., ако настоящата тенденция не се обърне. От март 2018 г. нашият индикатор за ликвидност рязко спадна, за да достигне най-ниското си ниво в последните две години. Това е ясен сигнал, че инерцията в глобалния растеж се забавя, което води до влошаване на финансовите условията, по-високи разходи за финансиране в щатски долари и продажба на рискови активи. Това до голяма степен обяснява сътресенията в развиващите се пазари, настъпили през пролетта и лятото на тази година. Нашият индекс на валутния риск, който съпоставя развитието на азиатските валути спрямо щатския долар, показва, че рискът на финансовите пазари през последното тримесечие на 2018 г. расте.


Наскоро темпът на спад на ликвидността в щатски долари се забави, което спомогна за стабилизирането на активите на развиващите се пазари, но това няма да продължи дълго. Очакваме доларовата ликвидност да е във фокуса на вниманието и през 2019 г. Със сигурност тя ще продължи да се свива, което означава, че глобалният растеж също ще се понижи и инвеститорите ще работят в много по-предизвикателна среда. За трейдърите и инвеститорите, които нямат опит при високи лихвени нива, ще бъде особено трудно.

Икономическо сближаване: скорост vs. устойчивост
Чиприан Даскалу, главен икономист на ING Bank в Румъния

Икономическото и институционално сближаване на страните в ЕС получава все повече внимание в контекста на преговорите на новите членки за приемане на еврото, но са необходими и повече усилия в посока оценка на оптималното ниво и устойчивост на процеса на реално сближаване, преди дадена държава да се присъедини към паричния съюз.

България изостава от гледна точка на реалната конвергенция, макар че скоростта й е средна спрямо останалите новоприсъединили се икономики, с изключение на тези, които дивергират - последните примери са Гърция и Словения в рамките на паричния съюз.



С ограничена парична политика заради режима на фиксирания обменен курс, България успя да постигне много по-добри резултати, тръгвайки от по-ниска отправна точка. Може да се приеме, че вързаният лев ограничава и фискалната политика, което води до по-слабо догонване, движено от бюджетни разходи, макар и това вероятно да го прави по-устойчиво. Свиването на разликата в доходите е трудно, без да се прекрачат номиналните заложени прагове, например тези за инфлацията.

Тук структурните реформи могат устойчиво да постигнат правилния баланс. Реалността обаче ни показва, че правенето на реформи е бавен процес, който предполага и някои краткосрочни разходи. Но определянето на целите на реформата би могло да замести номиналните цели за сближаване и да намали риска от обратимост за процеса на реална конвергенция, без да оставя твърде много място за политическо шикалкавене.

Ще забави ли германският локомотив влакът на ЦИЕ през 2019 г.
Марк Робинсън, главен анализатор за ЦИЕ на Colliers International

Индикаторът на германския IFO институт, който показва очакванията на бизнеса за развитието на износа на най-голямата икономика в Европа, се е понижил през последните няколко месеца, отразявайки забавянето в икономиките на еврозоната. Какво предвещава това за страните от Централна и Източна Европа (България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия и Унгария)? В миналото индексът за икономческите нагласи в ЕС (ESI) до голяма степен следваше този на IFO (със закъснение от 4 месеца). Това е разбираемо, тъй като голяма част от експорта на страните от ЦИЕ е предназначен за ЕС, т.е. германският локомотив тегли влака на Централна и Източна Европа.
Евтиното евро може да съживи слабия растеж на Германия през следващата година, като отново насърчи показателя на IFO. Ако това не се случи, изглежда, че икономическите нагласи в ЦИЕ (и съответно икономическият растеж) ще се смекчат. Неясният момент в този анализ е фактът, че през този икономически цикъл основният двигатели на растежа в страните от ЦИЕ бяха вътрешното потребление и инвестиции и това може да е създало известна устойчивост на тези икономики при глобално забавяне. И все пак през 2019 г. си струва си да се наблюдава IFO индексът.

В очакване на... кризата!
Божидар Нейчев, старши съдружник PwC

От известно време сме свидетели на коментари и мнения, че през следващите 12... 18... 24... месеца ще настъпи поредната криза. Основополагащ аргумент в повечето от тях е 10-годишният юбилей от колапса на Lehman Brothers и очакванията за нов цикъл в световната икономика. Симптоми има. Например графики като тази, илюстрираща динамиката в акциите на Deutsche Bank през 2018 г., отвориха широко поле за интерпретации. Една от тях може да бъде и позитивна... уникална инвестиционна възможност за покупка на най-ниско ценово равнище за последните десет години.

Откъде може да дойде нова финансова криза
Николай Стоянов, финансов редактор в "Капитал"

Помните ли CDO? Преди 10 години те бяха сочени за един от големите виновници за избухването на кризата. Съкращението идва от collaterized debt obligation и представлява инструмент, чрез който бъдещите плащания по някакъв актив (в случая онези събпрайм ипотеки, от които започна всичко) се опаковат и се продават на инвеститори. А те по различни причини не са съзнавали напълно поетият риск.

Е, сега според много анализатори подобен проблем може да дойде от CLO. Collatrized loan obligations са CDO, при които се пакетират заеми, най-често банкови синдикирани кредити, при които средствата са използвани за придобивания, дългови изкупувания (LBO), плащане на дивиденти Или накратко, за непроизводствени инвестиции на сериозно задлъжнели клиенти.

Глобалният пазар на тези т.нар leveraged loans тази година надхвърли 1.3 трлн. долара (от които 1 трлн. долара в САЩ). Това е два пъти повече от обема му в навечерието на кризата, като обемът нови такива дългове през 2017-2018 г. надхвърля тези през 2008 г. Около половината от тях са пакетирани в CLO и все по-голяма част са с неадекватно обезпечение и занижени кредитни стандарти - включително и такива специално нагласени, така че компаниите да могат да поемат допълнителен дълг. В края на 2018 г. се забелязват първите турбуленции - трудности на банките да пласират нови емисии, тегления от фондовете, инвестиращи в тях, и съответно спад на цените. При покачване на лихвите и забавяне на икономиката leveraged loans пазарът има потенциал да предизвика сериозна паника.

Строителен бум или само мечти?
Георги Ангелов, старши икономист институт "Отворено общество"

Разрешителните за строеж на жилищни сгради са се увеличили трикратно за последните шест години. Разрешенията за строеж на офис сгради се увеличават дори по-бързо, като през третото тримесечие на 2018 г. те изравняват най-високите нива отпреди кризата. В същото време обаче строителството на сгради остава приблизително на едно и също ниво за последните 7-8 години и дори отчита спад на годишна база през последното тримесечие. Строителството на сгради е точно наполовина по-малко спрямо същото тримесечие на 2008 г. Много разрешения за строеж, но малко строителство - как да се обясни това противоречие?

Едната възможност е да има забавяне във времето – издадените разрешения за строеж все още не са довели до увеличение на строителството, но това може да се случи през 2019 г. и да се реализира строителен бум, какъвто имаше и преди кризата. Ако това се случи, можем да очакваме нов строителен балон и съответно доста лоши кредити за банките след това.

Другото обяснение е, че банките не дават кредити за строителство и недвижими имоти. Предприемачи изваждат много разрешителни за строеж, очаквайки да реализират проектите изцяло с банково финансиране – но банките не отпускат кредити, защото си спомнят за лошите кредити от предишния балон. Ако банките наистина са си научили урока от предишната криза, строителен балон вероятно няма да има. Това е добре, защото означава по-малко рискове за икономиката.

Наличие на пазар не води автоматично до пазарни взаимоотношения
Калоян Стайков, старши икономист, Институт за пазарна икономика

Цената на електрическата енергия, търгувана на свободния пазар в България, продължава да следва тенденциите в региона, изразени чрез цените на борсите в Унгария и Румъния. Прави впечатление обаче, че разликата между постигнатите борсови цени в Румъния, които през 2017 г. са средно с около 24% по-високи от тези в България, намалява до около 15% над тези в България. Това означава, че конкурентоспособността на българската индустрия намалява в сравнение с тази на румънската при равни други условия.

Нещо повече – наличието на корелация между цените на електрическата енергия на свободните пазари в България, Унгария и Румъния не е доказателство за наличието на пазарни взаимоотношения. За това свидетелстват констатациите на българския регулатор, според който "пазарът е силно концентриран и слабо конкурентен", проверката на от лятото на 2017 г. за търговия на цени под пазарните, започналата в началото на ноември 2018 г. нова проверка... Към това трябва да се дoбавят и множеството сигнали от страна както на търговци, така и на потребители на свободния пазар за резки изменения в цените на пазара, липса на дългосрочни продукти, липса на стандартизирани продукти и т.н. С други думи, налице са редица сигнали, които навеждат на мисълта, че вместо организираният борсов пазар в България да допринася за повече сигурност и прозрачност при търговията с електрическа енергия, той се превръща във все по-голям източник на напрежение. В тази ситуация съществува реална опасност пазарът на електрическа енергия да заработи като пазара на горива в България – да следва международните тенденции в цените, но да гарантира свръхпечалби на ограничен брой търговски участници.

Все по-голям интерес към зелените облигации в Европа
Десислава Калчева, експерт общински финанси


Зелените облигации постепенно придобиват все по-голяма популярност в ЕС. Чрез този тип дългов инструмент могат да се финансират куп инвестиции, свързани с адаптиране към климатичните промени, като например осигуряване на енергийна ефективност и чиста енергия, устойчиво управление на отпадъците, намаляване на карбоновите емисии, възстановяване на замърсени зони, изграждане на възобновяеми източници и зелени сгради, осигуряване на биоразнообразие...

За по-малко от десетилетие сумата на издадените зелени облигации в Европа се увеличава в пъти - от 150.7 млн. долара през 2010 г. до 62.4 млрд. долара през 2018. Държавите от Централна и Източна Европа, в които има издадени зелени облигационни емисии, са Литва, Латвия, Естония, Словения и Полша. Заради нарастващия интерес към зелени инвестиции и източниците за финансирането им Европейската комисия сформира експертна група, която трябва да изготви стандарти за категоризация на зелените облигационни емисии. В края на 2019 г. трябва да бъдат представени първите унифицирани стандарти, а това ще доведе до допълнително разширяване на пазара.


Под 5% от хората плащат 1/3 от целия данък общ доход
Георги Стоев, "ТракияТех"

Хората с месечни доходи над 3600 лв. на месец са 2% и плащат 1/4 от данък общ доход. Данъкоплатците с доходи над 6200 лв. на месец са само 27 хил., а плащат близо 18% от данъка. Тези данни показват, вероятно за някои обезпокоително, неравенство между доходите на хората. Но за това не може да се търси причина в плоския данък. Ако пропорционалната ставка има ефект върху неравенството, то е по-скоро в приближаване на разполагаемите доходи (намаляване на неравенството) .
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ГЕРБ и ДПС пускат бизнеса да финансира партиите, скандален търг свали шефа на НЕК 1 Вечерни новини: ГЕРБ и ДПС пускат бизнеса да финансира партиите, скандален търг свали шефа на НЕК

И още: ЕС пак отложи преговорите с Албания и Северна Македония; Путин отговаря на въпроси на руснаците

19 юни 2019, 431 прочитания

ДПС иска да няма ДДС за книги. А работодатели и КНСБ са против различните ставки 1 ДПС иска да няма ДДС за книги. А работодатели и КНСБ са против различните ставки

Делян Пеевски предлага и фонд за безплатни детски градини и строителство на нови от спестените партийни субсидии

19 юни 2019, 512 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Измери ме, ако можеш

Няколко алтернативи на брутния вътрешен продукт (БВП) като метод за оценка на икономическото благосъстояние по света

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно