С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 21 дек 2018, 8:00, 4392 прочитания

Защо Брюксел вярва повече на "Газпром", отколкото на България

Глобата, която енергийният холдинг отнесе за блокиране на конкуренцията на газ в страната, можеше да бъде избегната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изглежда абсурдно, но докато Българският енергиен холдинг (БЕХ) тази седмица беше глобен със 77 млн. евро заради злоупотреба с монополно положение, руската "Газпром" и румънската "Трансгаз" излязоха сухи от разследванията на Европейската комисия. За руската компания е повече от доказано, че ограничаваше конкуренцията в Източна Европа в своя полза, а румънската е обвинявана за почти идентични на БЕХ прегрешения.

Поредица от български правителства твърдяха, че дори и да има проблеми, те не са умишлени, а заради натиска на руския газов монополист, което трябва да бъде отчетено от Брюксел. И въпреки това големият злодей се измъкна, а малката БЕХ беше шамаросана. При условие че самата ЕК признава, че нарушенията на българските компании са били прекратени в началото на 2015 г.


Как е възможно това?

Отговорът накратко е недоверие от страна на ЕК и грандомански амбиции от страна на българските власти.

Къде е заровено кучето?



Това, че държавният газов търговец "Булгаргаз" и държавната газопреносна компания "Булгартрангаз" не допускаха конкуренти на пазара, е обществена тайна в България. Доста български политици се хвалеха, че по този начин не допускат българският пазар да бъде завладян от "Газпром", който щял да диктува цените и правилата на пазара.

Всъщност през цялото време ставаше дума само за "Овергаз", която допреде две години беше наполовина собственост на руския газов монополист. Компанията наследи прословутата "Топенерджи" в странен договор, при който купуваше газ от "Газпром" и след това го препродаваше на "Булгаргаз".

Въпросът на българските власти винаги е бил защо руската компания има нужда от посредници, като атаката беше и политически мотивирана. Сашо Дончев, изпълнителният директор (и реално собственик) на "Овергаз инк", финансира вестник "Сега", който традиционно дразни различни управляващи – от Георги Първанов до Бойко Борисов. Българско-руската компания пък редовно отговаряше, "а защо ни е излишният посредник "Булгаргаз"?

Така се стигна до абсурдната ситуация, при която "Овегаз" купуваше газ на украинско-румънската граница от "Газпром" и след това на същото място го продаваше на "Булгаргаз". Поне официално, надценката беше по един долар за всеки 1000 куб. метра. Причината е, че частната компания не можеше да ползва румънската инфраструктура, която е резервирана от "Булгаргаз" и "Газпром". Държавната компания пренасяше газа до България, където след това "Овергаз" си го купуваше обратно за своите клиенти, често на по-ниски цени, отколкото преди това го е продал на "Булгаргаз".

След 2010 г. "Овергаз" започна по-агресивно да влезе на българския пазар самостоятелно. В резултат на неуспеха си да получи достъп до газопреносната мрежа и газовото хранилище в България, компанията се оплака на Европейската комисия. Малко по-късно Брюксел започна разследването си срещу БЕХ, макар че според самата Маргарете Вестегер, ЕК се е самосезирала за монополните практики на българския пазар.

На практика заради тази т.нар. политика по национална сигурност страдаха потребителите в България, а "Овергаз" печелеше. Схемата се промени едва през 2013 г., когато след договорка между "Газпром" и българските власти (провъзгласена от премиера Бойко Борисов за края на посредниците) на "Овергаз" беше позволено да си внася самостоятелно по 400 млн. куб. метра газ за своите клиенти.

"Ей ся си..."

Тази оплетена ситуация вероятно е известна на Европейската комисия. На въпрос на "Капитал" за наложената глоба комисарят по конкуренцията Маргарете Вестагер се пошегува, че е очаквала да я критикуват защо толкова се е забавило решението. Проверката започна през 2011 г., през 2013 ЕК официално стартира разследването си, а обвиненията (т.нар. изложение на възраженията) бяха формулирани през 2015 г. "Всъщност ние три години се опитвахме да намерим решение с поемане на задължения (т.е. без глоба – бел. ред)", каза тя във вторник.

Към края на 2015 г. такова решение беше на хоризонта. ЕК одобри споразумение с БЕХ за електроенергийния пазар, при което държавният холдинг пое определени ангажименти. Обвиненията бяха много близки на тези при пазара на газ - ограничаване на конкуренцията, заради съгласувана политика на дружествата под шапката на БЕХ. В общи линии тогава БЕХ се съгласи да изгради енергийна борса, където прозрачно да се търгуват нарастващи количества от производството на електроенергия и да не ограничава износа на електроенергия.

До подобно споразумение можеше да се стигне и за газовия пазар. Например, аналогично на създаването на енергийната борса, подобно предложение беше направено от "Булгартрансгаз", което предвижда да създаде платформа за търговия с газ, като инфраструктурното дружество обещаваше да допусне и повече търговци на пазара (прословутият хъб "Балкан").

В този момент обаче отново се появи "Овергаз". През 2015 "Овергаз" най-сетне беше успяла да осъществи плана си и започна да продава газ не само на потребители в нейната мрежа, но и на индустриални консуматори. От държавните компании твърдяха, че дружеството е получавало газа си от "Газпром" с 11 долара по-евтино от "Булгаргаз", което му дава явно предимство.

Договорката от 2012 г. с "Овергаз" обаче беше, че за да получи достъп до широкия пазар, частната компания няма да краде клиенти от държавния търговец. Последното беше и в полза на самата "Газпром", която продаваше по-скъп газ на "Булгаргаз". Подобно споразумение естествено е незаконно, тъй като ограничава конкуренцията, и от "Овергаз" бяха спокойни, че никой няма да се оплаче. Пък и нали именно това е смисълът на конкуренцията - някой да предложи по-ниски цени.

"Булгаргаз" можеше да атакува действията на частния си конкурент пред Комисията за защита на конкуренцията (или пред Европейската комисия) като опит на монополния доставчик да завладее пазара с дъмпинг и да поиска и той да получава по-изгодни условия от "Газпром". Вместо това решението е било руската компания просто да спре доставките за "Овергаз". От държавното дружество твърдят, че не са се намесвали, за да подтикнат руския газов гигант да направи подобна стъпка, но това изобщо не е изключено.

В резултат на прекъсването на доставките за "Овергаз" в навечерието на 2016 г. се разрази грандиозен скандал. Последваха хаотични действия на властите. "Те ни поставиха до стената, можеха да излязат 200 хил. на улицата и да кажат: при минус 15 децата измряха от студ", каза тогава Бойко Борисов, въпреки че доставките на газ никога не бяха заплашени. Въпреки взаимните претенции и обвинения като цяло "Булгаргаз" и "Овергаз" се справиха със ситуацията прилично.

Вместо кабинетът да се похвали колко добре е овладял ситуацията, безсмисленият хаос рязко промени отношението на ЕК. Тогава висш служител на БЕХ охарактеризира пред "Капитал" положението с "ей ся си...". Причината е, че каквито и доказателства да представеше София за липсата на сговор между БЕХ и "Газпром", лошият вкус в устата нямаше как да бъде премахнат.

Какво иска и какво не получи ЕК?

Малко по-късно, по време на работно посещение в София, на Маргарете Вестагер, стана ясно, че ЕК иска България да приватизира контролния пакет в "Булгартрансгаз". Самата Вестагер не коментира публично, пояснението дойде от Бойко Борисов. По неговите думи той се опитал да обясни на комисаря "колко е важно запазването на собствеността върху газопреносната система, което е стратегическа за България задача".

Всъщност ситуацията с България не е необичайна. И преди ЕК е налагала решения за продажба на активи на множество вертикално интегрирани компании в Европа. На практика при почти идентични на БЕХ обвинения за нарушения на достъпа на трети търговци германската RWE беше принудена през 2009 г. да продаде мажоритарния пакет на газопреносната си мрежа, а година по-късно италианската ENI се освободи от участието си в газопроводите TAG, TENP и Transitgas.

Интересното е, че, поне в началото на проверката на ЕК, никога не е имало изискване за приватизация на "Булгартрансгаз". Както и в случаят с НЕК, считаше се, че е достатъчно инфраструктурният оператор да се раздели от търговеца и да има независим регулатор - КЕВР, който да следи за действията им.

Натискът за оттегляне на държавата от инфраструктурата се появява по-късно и вероятно е комбинация от няколко фактора. Въпреки прокламираното желание за "пазене на местния пазар" България не само не успя да си намери алтернативни доставки на газ, но и активно си сътрудничеше с "Газпром", който не искаше да вижда конкуренти. Стигна се дотам БЕХ да даде съгласието си подписване на договора за строежа на газопровода "Южен поток" на 27 май 2014 г. - в същия ден, в който премиерът Пламен Орешарски обясняваше на тогавашния председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, че България спира проекта.

Удари под и над кръста

Затова едва ли министрите и мениджърите на държавните газови дружества трябва да се учудват, че към България е имало завишени изисквания. "Българската страна предложи десетки варианти за реорганизация на газовите дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на заседание на кабинета във връзка с наложената от Брюксел глоба на БЕХ.

Българската страна е предлагала да се продаде миноритарен дял от "Булгартарансгаз", като евентуалният нов акционер да има право на вето за важни решения. В допълнение, предложено е било "Булгаргаз" да бъде прехвърлен под шапката на Държавната консолидационна компания, така че не само да бъде извън БЕХ, но дори и извън Министерството на енергетиката. Друга предлагана схема, за която стана ясно през 2016 г., е разделянето на "Булгатрансгаз" на инфраструктурно предприятие, което да остане в БЕХ и системен оператор, като последният бъде приватизиран. На практика кабинета е оферирал няколко комбинации, но нито една от тях не е включвала продажба на 51% от газопроводната мрежа.

Подобни действия не са без прецедент. Например ENI продаде делът си в TAG на държавна фирма, а в България, за да отговори на претенциите не ЕК, БЕХ прехвърли енергийната борса първоначално на Министерството на финансите.

Според източници от БЕХ обаче ЕК е настоявала изрично за чуждестранен инвеститор, който да вземе мажоритарния дял на "Булгартрансгаз".

По време на пресконференцията си тази седмица обаче Вестагер остави друго впечатление. "Не е наша работа да казваме на кого да продавате", отговори тя на директен въпрос на "Капитал". Според нея ЕК е искала да получи достатъчно уверение, че функционалното разделение между "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" е реално. "Имаше риск, че незаконното поведение ще се повтори", обясни комисарят по конкуренцията.

Без да е ясно какво точно е имала предвид Вестагер, нищо чудно опитът от кризата в края на 2015 г. да е надделял.

Иначе българските държавни дружества имат известно основание за недоволство. Например не е ясно защо "Булгаргаз" бива обвиняван от ЕК (публичният вариант на решението по казуса БЕХ-газ все още не е публикувано) за това, че не допуснал "Овергаз" до резервирания от компанията капацитет в румънските газопроводи. Това е въпрос, който само собственикът, т.е. румънската "Трансгаз" и румънският енергиен регулатор, са могли да решат.

От държавните компании се оплакват, че "Овергаз" е играла нечестно само и само да докаже нарушение. Например частната компания е поискала да нагнетява газ в хранилището "Чирен" през декември, когато това е технически невъзможно. (Ако това е било така, "Булгатрансгаз" и "Булгаргаз" са можели да извършат виртуална сделка - да черпят по-малко от хранилището, а да ползва газа на "Овергаз" за доставките си.)

Защо България отказа да мине метър?

Ако правителството се беше съгласило на приватизация на "Булгартрансгаз", за нуждата от която се говори вече десет години, БЕХ не само щеше да си спести глобата, но и да получи допълнителни средства от продажбата. Тоест щеше да има двойна печалба. Въпросът е защо не го направи.

Представители на ГЕРБ твърдяха през 2016 г., че сега не е моментът за продажба, тъй като при финансовата криза в енергетиката държавата щеше да загуби пари. Това е така, но споразумението с ЕК нямаше да изисква продажба на пожар. RWE продаде мажоритарния дял от газопроводния си бизнес две години след като се съгласи на сделка с ЕК.

Другата изтъквана причина – националната сигурност, е толкова валидна, колко и преди десет години, когато БЕХ спираше конкуренти с подобен аргумент. Както подчерта Вестагер, българското правителство винаги може да откаже да продаде компанията на някого, когото не одобрява. Например, ако евентуален купувач застрашава развитието на газопреносната мрежа. С подобни аргументи преди време ЕК блокира продажбата на гръцкия аналог на "Булгатрансгаз" – DESFA.

А намеците в България, че ЕК е промотирала конкретни европейски компании, са по-скоро лош прочит на намеренията на европейската бюрокрация, която може просто да се е опитала да помогне на София да намери читав купувач за стратегически важна инфраструктура.

Единственото обяснение за нежеланието на кабинета да се освободи от собствеността си в "Булгартрансгаз" е опитът да се запази контролът върху инвестиционните решения. Тоест как да се харчат парите на дружеството (то например сега иска да похарчи 2.8 млрд. лв. за нов газопровод, който е по-изгоден за "Газпром", отколкото за газопреносното дружество).

Заради отказа да поеме ангажименти, които да удовлетворят ЕК, от Генерална дирекция "Конкуренция" са предложили БЕХ да поеме и вина за действията си, с което да се намали глобата. Този подход обаче беше отхвърлен и миналата година парламентът даже гласува решение, с което задължава кабинета да не се съгласява с този вариант.

Причината е, че по този начин всяка компания, най-вече "Овергаз", която е претърпяла щети от злоупотребата с монополно положение от БЕХ, можеше да съди и почти автоматично да получи компенсации. С решението да не се признава вина българската страна си оставя възможността да обжалва както глобата, така и размера й пред Европейския съд. Обжалването обаче не блокира частни искове. Принципно, националните съдилища няма нужда да чакат решението за глобата да стане окончателно, за да присъдят компенсации на пострадалите страни. Ако съда в Люксембург потвърди решението на ЕК, тогава съдилищата трябва да съобразят налаганите присъди с него.

Според източници от БЕХ холдингът има шансове. Например, като посочи, че ЕК приписва несъществуваща вина на "Булгаргаз" за блокирането на транзита през Румъния. Преди няколко години "Булгатрансгаз" беше спечелил дело срещу ЕК заради отказа си да разреши виртуална търговия на газ (т.е. без физически пренос). Изходът на евентуалното дело обаче е неясен. В доклада си пред парламента в края на 2017 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова предупреди, че според процесуалния представител на БЕХ изходът от подобен процес не е сигурен. А когато адвокати предупреждават за трудности, т.е. отказват работа, това означава наистина малки шансове за успех.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1116 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 977 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Графики на годината

Тенденциите от 2018, които ще имат ефект и през следващите 365 дни

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10