С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 дек 2018, 12:13, 6956 прочитания

Даниел Кадик: Тези, които искат да запазят статуквото, са много силни

Директорът за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
В началото на 2019 г. свършва мандатът на директора на българския клон на германската фондация "Фридрих Науман" Даниел Кадик. От януари той поема поста директор на Европейския либерален форум в Брюксел. Даниел Кадик е работил за фондация "Фридрих Науман" в Германия, Индия и Русия, преди да дойде в България преди близо шест години. Това е една от трите фондации, през които германската държава осъществява част от своята външна политика. Кадик има образование по "Държавно управление" от университета в Ерфурт, Германия, завършил е "Европеистика" в университета в Хамбург и "Международни отношения" в Бирмингам, Великобритания.
Как се промени България за тези шест години, които прекарахте тук?

Моето най-голямо разочарование е, че ситуацията, в която се намира България, запази своята стабилност в негативния смисъл на думата. Щях да се радвам, ако страната беше напреднала много повече от това, което е в момента. Част от разочарованието ми е, че стана много трудно да се мобилизират хората, тъй като има много голяма стагнация и тя се усеща в цялата атмосфера в държавата. Хората вече не вярват в промени и затова не могат да се правят промени. Това е моето най-голямо разочарование. Но в същото време успях да видя зад българската маска нещо изключително положително. Когато дойдох тук, поздравявах моите съседи, с които живеех в един вход, и те ме гледаха, като че ли съм луд. Чувствах се все едно съм лудият германец, дошъл да се подиграва с българите. Но после разбрах защо това е така, защо те са свикнали да се отдръпват назад и да се затварят в своето лично пространство. В момента, в който успях да счупя няколко от маските на българите, разбрах колко силни, умни и топли хора са те. Колко силно се вълнуват за своето семейство и приятели, колко е силна междуличностната връзка и започнах да виждам България с напълно различни очи. Видях всъщност колко хубава може да бъде тя и колко привлекателни са българите зад маските.

Защо според вас България не се променя?


Мисля, че това има много общо с остатъците от социалистическото наследство и с това колко добри са били социалистите в това да унищожат тъканта на обществото. Но също така има общо и с разочарованията, които настъпиха през 90-те, когато хората си мислеха "Ето, най-накрая сме свободни", и след това бяха ударени с хиперинфлация. После на власт дойде царят и всички си помислиха ето, сега нещата ще се променят и те се промениха, но не толкова добре и бързо, колкото се очакваше. След това страната влезе в Европейския съюз, Бойко Борисов пое нещата и всички си помислиха, че това е стабилният човек, който ни вкарва в ЕС, при него нещата ще се променят, но отново дойде стагнация. Отново България е най-бедната страна в ЕС. С най-високото ниво на корупция и отново, и отново се вижда колко е трагична ситуацията при пенсионерите, учителите или пък в системата за здравно обслужване. И е напълно разбираемо това да създаде разочарование, защото не може да бъде намерено смислено решение на основните въпроси. И аз си мисля, че всичко това, заедно с унищожаването на социалната тъкан, създава голямо недоверие в обществото.

След падането на Берлинската стена усещането в цяла Европа беше, че Източна Европа ще стане като Западна. Следващата година ще са минали вече 30 години оттогава, но поне за България това усещане сега изглежда доста наивно. Възможно ли е според вас това въобще да се случи, или има дълбока културна разлика в разбирането за демокрация и пазарна икономика, която ще остане завинаги?

Не, не смятам така. Ако се огледате в София, около София и други места в България, можете да откриете много предприемачески настроени хора. Българите са много предприемачески народ, въпросът е доколко този предприемачески дух и неговите носители се възприемат и насърчават. Правени са много изследвания, които показват, че съществува голямо недоверие към предприемачите, но това не е въпрос на мислене на хората за предприемачите, а е по-скоро комбинация от различни фактори. Номер едно е институционалната рамка и колко радикални бяха промените след падането на Берлинската стена. На места като Естония например реформите в администрацията бяха много силни и дълбоки. В България случаят не е такъв. Все още има хора, които са били в ДС и които и в момента имат позиции в самата държава. Преходът в публичната администрация от стария модел към новия въобще не е толкова дълбок и значителен, какъвто е бил на други места. Това корумпирано наследство, което е преминало от социалистическото минало и е успяло да влезе и в настоящето, е много силен фактор, който допринася за сегашното положение. България може да догони другите страни, но за това има нужда да се направят реформи и ако все пак погледнете колко предприемчиви са българите, това не би трябвало да бъде голям проблем. Просто трябва да се промени рамката на предприемаческата и социалната среда и да се даде върховенство на закона. И си мисля, че в крайна сметка, ако тези негативни влияния бъдат преодолени, България би могла да бъде истински балкански тигър. И особено като се има предвид, че тя не е толкова голяма страна и че българите са доста умни. Освен това имате голяма диаспора от много успешни българи, които живеят в чужбина.



Мислите ли, че нежеланието за промени и липсата на борба с корупцията са свързани само с някои политически партии, или е характерно за всичките?

Мисля, че има определен консерватизъм по отношение на това как се правят нещата в абсолютно всички партии и има огромно желание просто да се влезе във властта.

И това по някакъв начин пречи на желанието да се направят реформи ли?

Да, това със сигурност пречи на абсолютно всякакви реформаторски желания. Нека да бъдем честни - много хора живеят много добре в сегашната ситуация и те са свързани с политиката. Никога не съм виждал толкова много майбаси, поршета и ламборгинита на толкова малко пространство, каквото е София. Тук има представителство на "Майбах", което за мен е неразбираемо. Това ни казва доста. Ако се огледате около себе си и видите всички тези продажби на луксозни коли, ви става ясно, че има хора, които живеят много добре. Но тези хора много често имат силна връзка с политиката и понеже те самите живеят добре, нямат абсолютно никаква мотивация да променят рамката, защото това ще постави под съмнение начина им на живот. И смятам, че те са един от сериозните фактори нещата да не вървят напред и да се променят просто защото имат интерес да се запази статуквото.

Добре, след като повечето политически партии и хората около тях нямат каквото и да било желание да се правят политически промени, откъде тогава може да дойде решението?

Вижте, имаше някакъв прозорец от възможности през 2014, също и през 2013 г. И този прозорец от възможности да се промени нещо сериозно беше пропуснат. Причината за това са проблемите в социалната тъкан, за която говорих в началото на разговора ни. Когато говорим например за "Протестна мрежа", там има толкова много доверие сред хората, но те не искаха да участват в политиката, защото за тях това беше мръсна дума, не искаха да се цапат. Тази голяма възможност беше пропусната. След това имаше сериозен шанс за промени с Реформаторския блок, преди самият той да стане просто един сурогат на ГЕРБ. След това имаше още една възможност, когато Христо Иванов създаде неговата партия, но тя се провали на изборите. Но това, което виждаме, е, че амплитудата на влияние става все по-ниска и по-ниска. Помислете си колко хора бяха на улицата 2013/2014 г. След това си припомнете как Реформаторският блок пропадна на изборите. След това се сетете как Христо Иванов и "Да, България" се провалиха на изборите и се замислете как нещата пропадат все по надолу и по-надолу. Моето разбиране по въпроса е, че хората излизаха на улицата, пробваха и се разочароваха, защото нищо не се случи. Това унищожи доверието в промените още повече. През последните години няма почти никаква адекватна реакция на големите проблеми и скандали. Това показва, че става все по-трудно и по-трудно да се изкарат хората на улицата, тъй като те загубиха своята чувствителност и започнаха да свикват с това, което се случва. Всички просто свикнаха на много лоши неща. Да, те се ядосват, но прагът им да реагират става все по-висок и по-висок. Затова си мисля, че единственото, което би могло да промени нещата, е някое от този тип събития, които се наричат "черен лебед", т.е. извънредни и редки по характер и честота на възникване, за да изкара хората на улиците. Но заедно с това, ако те излязат да протестират, е необходимо много бързо да направят смислена организация, защото в противен случай пак ще бъде загуба на социална енергия. Силите, които искат да запазят статуквото, са много силни.

Много хора тук смятат, че решенията на проблемите ще дойдат от Брюксел, но не мислите ли, че европейските фондове, поне в България, всъщност захранват корупцията и по този начин правят проблемите много по-сериозни?

Да. Въпросът не е ЕС да решава българските проблеми. Европейският съюз е една рамка, в която вие можете да преуспявате и в която управлението посредством върховенството на закона трябва да надделее. Но както виждаме през последните години, откакто България е член на ЕС и е включена в механизмите за контрол и проверка, тя винаги е била критикувана за това, че не се променя. Коментирал се е и фактът, че не се използват адекватно морковът и тоягата, за да се предизвика промяна. И това през последните години става още по-видимо. Особено в администрацията на Юнкер нещата бяха сериозно замазани и неглижирани, независимо че всички знаят проблемите. Комисията знае за проблемите, но г-н Юнкер ги игнорира. Мисля, че би могло да се отвори възможност Европейският съюз да повлияе, особено след засилената критика по отношение на Унгария и мерките срещу Унгария и Полша. Надявам се най-накрая ЕС да разбере, че просто не може да се продължава по този начин. Вече има разговори по въпроса да се обвържат структурните фондове с изпълнението на ангажименти в някои области, където България определено изостава. И ако кажем, че структурните фондове могат да бъдат обвързани с антикорупцията, така че да сме сигурни, че парите от ЕС не тръгват по тъмни канали, тогава България ще бъде принудена да се реформира в определени области. Аз мисля, че това е единственият път напред, но за съжаление той е доста екстремен. Моето основно послание тук е, че ЕС не съществува, за да решава българските проблеми. България е в ЕС, за да помогне за решаването на европейските проблеми.

Не смятате ли, че все пак съществува проблем и на европейско ниво заради начина, по който функционират европейските партии? Ако вземем например вашето - либералното политическо семейство, в него мирно съжителстват партии като Естонската реформистка партия, осъществила промените, за които говорихте по-рано, но и ДПС на Ахмед Доган и Делян Пеевски. Това спира ли по някакъв начин ЕС да бъде по-твърд към България по отношение на корупцията?

Вижте, имаме проблеми от подобен вид и в Румъния, но така или иначе съществуват определени европейски реалности, които трябва да бъдат взети предвид. Не ме разбирайте погрешно. Ако някоя партия в България направи нещо лошо, аз съм сигурен, че тя ще получи критика на европейско ниво. Въпросът обаче винаги е бил по какъв начин и кога ще бъде критикувана. Защото всъщност влиянието на тази критика е съвсем различно в различните случаи. Освен това има промяна в мисленето в Европа и особено в партиите, които са в европейските семейства. Например моята собствена партия - Европейските либерали, изхвърли една партия заради корупция, така че мисленето в тази посока става все по-силно и по-силно и аз се надявам, че това ще стане обща политика и начин на работа за всички държави. Освен това фактът, че тези партии от различни държави имат европейско представителство, по някакъв начин може да засили промените вътре в самите тях. Защото например българските либерали са доста силни на европейско ниво и ако те имат проблеми вкъщи, аз винаги бих се опитвал да ги подтикна да започнат да си изчистват собствения си вътрешен двор. И освен това аз винаги съм бил критичен по отношение на присъствието на г-н Пеевски в групата на ДПС в българския парламент.

Какво според вас трябва да се направи, за да може след още шест години България да е помръднала? Къде бихте я видели?

Аз лично много бих искал България да се измести от периферията към сърцето на Европа, т.е. тя да стане една от основните сили за промяна. България има възможност да покаже страшно много. Тя има спокойно и хубаво мултиетническо общество. Тя е естественият мост към Турция и може да играе много важна роля в интеграцията на държавите от Западните Балкани. Може да бъде един от хъбовете на ЕС, когато става дума за търговия, по отношение на сигурността, енергийната политика и също така и за новите технологии, което особено се вижда в София. Надявам се богатството, което виждам концентрирано в София, да започне да нараства и в останалите по-малки населени места в страната. Нужни са сериозни инвестиции в електронното управление и да се направи администрация, която работи за хората, а не срещу тях. Трябва да се запази независимостта на съдиите и да се засилят процесите в областта на реформиране на правосъдната система. Необходим е по-добър надзор и реформиране на главната прокуратура, която поне по неформални обвинения има доста пропуски. Трябва да има истински институции, които се борят с корупцията, и в крайна сметка висши политици да бъдат изпратени на съд. Трябва да се премахнат хроничните вредни връзки между политика и бизнес. Необходими са реформи в образованието, културата. Да се затворят някои университети и да се дадат по-добри възможности на младите хора. Не трябва да се акцентира непрестанно върху ученето в университети, а да има възможност за професионално образование. Има много неща за правене. Но това не е едно огромно хапче, което България трябва да глътне, става дума за процес, за множество малки хапки, които трябва да бъдат преглътнати, за да може да се реформира страната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите 1 Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 2015 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 1487 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кой обича София

Столицата се радва на вълни от чужди туристи, които през тази година са ѝ донесли стотици милиони приходи

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията

Банките са готови за Brexit, смята главният изпълнителен директор на европейското звено на Citibank

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността