Как бакшишът стана рушвет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как бакшишът стана рушвет

Как бакшишът стана рушвет

Обществената собственост върху средствата за производство като асоциална пустош: към въпроса за корупцията у нас през късния социализъм

12147 прочитания

© Lostbulgaria


Този декември излезе книгата "Орбити на социалистическото всекидневие" на проф. Иван Еленков (изд. Сиела). Той е преподавател по история на българската култура в СУ "Св. Климент Охридски", професор, доктор на науките за културата. Познаваме го от книгите "Родно и дясно" (1998), "Културният фронт" (2008), "Труд, радост, отдих и култура" (2013). Публикуваме част от главата "Обществената собственост върху средствата за производство като асоциална пустош: към въпроса за корупцията у нас през късния социализъм".

В началото на 1985 г. Информационно-социологическият център при ЦК на БКП разпраща пет писма с едно и също съдържание до водещи фигури в държавното управление. Всяко, подписано собствено от Янчо Георгиев, завеждащ специализираното звено, носи гриф "Лично, строго поверително" и разпорежда на съответния получател "...до 2 юли т.г. да се изпратят в ИСЦ на ЦК на БКП материали относно разпространението на подкупите в нашата страна за периода след 1980 г.".

На 15 юли 1985 г. Центърът представя завършеното си изследване "Бакшишите и подкупите в нашето общество – характер, разпространение, последици". То също е "Строго поверително", каквито са повечето разработки на този партийно-апаратен, закрит научен институт, възложено е лично от Тодор Живков.

Ретроспективното обозрение вижда бакшишите и подкупите дълбоко "в историята на класовоантагонистичните формации", намира ги свързани с наследени "елементи на дребнобуржоазното съзнание и поведение", неотделими от пазарната стихия, от масовата потребителска психика и манталитет. Като устойчив факт от историята на всекидневното общуване в миналото бакшишът се вижда допустим и донякъде приемлив по традиция в обществените представи у нас; той е признание и благодарност, взаимна симпатия, открит показ на щедрост и прием на засвидетелствано уважително отношение.

С дълбоките промени в обществото след социалистическата революция той поема в отклонение от наследената традиция и променя своя характер, "като смуче сокове за своето съществуване и възпроизвеждане от недостатъчната развитост на икономиката и другите сфери на обществения живот, от незрелостта на социалистическите обществени отношения..., и особено активно паразитира и избуява върху почвата, създавана в резултат на грешки, слабости и деформации в дейността на субективния фактор".

От проява преди в отделни допирни точки, всяка за себе си, през 80-те години на миналия век бакшишите стигат до "повсеместно явление в почти всички сектори на обслужването, обществения живот и всички слоеве на населението" (77,8% от анкетираните); фиктивно и изопачено подражание на добрина, зад привидната им форма на спонтанно и доброволно свръхвъзнаграждение се губи "границата между благодарност и корист, доброволност и принуда"; вече напълно анонимни и извънпублични като средство за осигуряване на настоящи изгоди и гаранция за очаквани преимущества и в бъдеще, те все повече "се израждат в насилие".

Новото, което сега дава повод за "определено безпокойство", са наблюденията и данните за неудържимото им разпростиране на нивото и на общественото обслужване. Още през 1978 г. проверка констатира, че "...за болните в тези заведения се полагат крайно незадоволителни грижи, че не се изпълняват най-елементарни задължения (ежедневният тоалет, тяхното рационално хранене, спазването на лечебно-охранителния режим и др.)... Става масова практика, особено в здравните заведения за специализирана медицинска помощ, болните (или техните близки) да заплащат на сестри или на санитарки по 5-7 лв. на денонощие, за да полагат необходимите грижи за тях. И те са буквално изнудвани да постъпват така..." и пр.

През 1985 г. се маркират още тревожните зони – образованието от всички степени, административното обслужване, адвокатските услуги и особено притеснително и непроявено досега, установяването на бакшишите като норма в отношенията сред съдийската колегия. Дори в сравнително новата област на гражданските ритуали явлението постига бързо и широко разпространение, особено грозно в системата на обредно-траурната дейност в големите градове. "За всяко погребение са нужни много пари – споделя анкетиран гражданин от София – 10 лв. бакшиш на диспечера, за да дойде навреме колата, по 10 лв. на носачите, за да пренесат ковчега в колата...".

Бакшишът в пари за различните битови и обществени услуги е различен, но общо отчитано е неотклонното му увеличение напоследък навсякъде. Това диференцира обслужваните граждани, но отношението към тях невинаги се определя от платежоспособността им, защото освен в сухо изражение бакшишът в много случаи е допустим в стойностни предмети и по системата "услуга за услуга".

Луксозни пликчета и десетки хиляди

Уиски, луксозни цигари, качествени шоколадови изделия и кафе, вносни рекламни предмети, включително много ценените найлонови рекламни торбички, скъпа козметика, сувенири и битова техника от магазините на външнотърговската организация "Кореком" очертават хоризонта на най-престижните предметни бакшиши. Освен че отбелязва всекидневното им повсеместно обръщение, което не се лови и няма как да бъде изчислено дори приблизително, изследването посочва и драстични примери как всички гореизброени на стойност 2500 долара и отделно в брой 55 000 лв. и 4000 долара били открити в кабинета и дома на доц. Петко Градинаров от катедра "Електронна техника" при ВМЕИ "В. И. Ленин" при обиск по обвинение за получаване на "подаръци" от чуждестранни студенти за "улесняване" полагането им на изпити.

От информационните материали на следствените органи подкупи най-често излизат при нарушения на реда за ведомствено раздаване, строителство и покупка на апартаменти, жилищни сгради, вили и гаражи, при снабдяване с дефицитни стоки, при строително-ремонтни, автотранспортни и други услуги, при назначения на постове с материална, финансово-валутна и административно-управленска отговорност, при изпращане на работа в чужбина, при издаване на документи за завършено образование и такива за придобиване на правоспособност в различни области – професионални категории водачи на МПС, за позиции в системата на общественото хранене (сервитьор, барман, управител на заведение, предпочитания към обекти от по-горна категория в определени курортни центрове и селища и др.), свидетелства за трудови разряди, заключения на ТЕЛК и пр.; за издаване на неверни депозитни удостоверения при покупки на леки автомобили, удостоверения за освобождаване от данъци при уреждане на наследствени имоти, при приемане във ВУЗ и специални, езикови най-вече, училища, при лечение и доставка на лекарства и т.н., общо взето, при всичко

Едно друго равнище на подкупите е специално ударение в изследването през 1985 г. То не се определя точно, свързва се неясно с наблюдението, "че те проникват нагоре в йерархията, извършвайки се от отговорни представители на властта и управлението, чието деморализиращо влияние е много по-дълбоко", представя се през отделни случаи, определения на процесите и заключаващи обобщения по него липсват. Тук сред най-впечатляващите примери излизат взетите непоказани точно колко, но "значителни подкупи" от началника на Хасковското военно окръжие и заведущия отделение "Набори" Кольо Димитров, от близки на войници и донаборници за освобождаване от редовна и уреждане на по-лека армейска служба; получените над 60 000 лв. за "неправомерно раздадени жилища" от началника на "Квартирна служба" в УБО генерал-майор Стоян Хаджипенчев и заместника му подполковник Душко Вушков; "усвоените" над 60 000 лв. от две служителки от Районен съд Пловдив и тяхна колежка във Върховния съд на НРБ, продали на 29 привлечени под отговорност съдебните им дела, не ще и дума, тия впоследствие "изчезнали безследно"; получените от чуждестранни футболни мениджъри 154 531 лв. за уреждане на мачове от председателя на Българската федерация по футбол Димитър Николов.

Решението

В разработката на Съвета за криминологични изследвания и през цитираната по-горе статия в "Социологически проблеми" се улавя бегъл мотив, изказан с актуално идеологическо слово дотолкова, че би могло и да не му се обърне внимание, ако не се съзнава, че нататък той излиза определящ в реформаторските усилия в областта на социалната и икономическата политика и води тактиките за удържане на режима до последно. "При новия икономически механизъм – пише Байчо Панев през 1982 г. – имаме по-широки възможности за преодоляване на такива доказани фактори за корупция като монополността на производството, дефицитността на ред стоки и услуги, бюрократизма и субективизма при управлението на разпределителните процеси. Колкото повече се повишава икономическата самостоятелност на отделните стопански единици, толкова повече се нормализират стоково-паричните отношения, ограничават се условията за подкупи, ходатайства, семейственост, бюрократизъм." Вероятно тия думи са идеологически трафарет или най-много отражение на някое присъщо на времето прекомерно очакване от либерализацията в икономическо отношение, защото през 1982 г., като пише това, социологът няма идея, както през 1985 г. и ИСЦ, да бъдат подозирани, свързвани, изучавани и показвани "корупционни явления" в много важната, разгръщаща се от началото на десетилетието все по-широко и по-широко, "сфера" на вече споменатата "колективна и лична трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги". Началото ѝ иде с концепцията за самозадоволяване, със системата "Направи си сам" и отпускането на определени видове обслужване и търговия на дребно на частни лица по граждански договор. Още от първите дни на влизането в сила на документите изникват обаче "сериозни проблеми", които неизменно съпътстват горепосочените дейности и се задълбочават непоправимо и неотклонно в една-единствена посока. Още през февруари 1979 г. наред с първите успехи в "самозадоволяването" се отчита и "...неудържимо засилване на частнособственическите интереси и психика, стремеж към лесно забогатяване, влошаване на трудовата дисциплина и отклонение от общественото производство, особено на трудещи се, поели повече бройки животни и обработваема земя; засилване кражбите от общественото стопанство, намаляване времето за почивка и културни мероприятия и понижение на обществената активност като цяло..." и т.н.

Този декември излезе книгата "Орбити на социалистическото всекидневие" на проф. Иван Еленков (изд. Сиела). Той е преподавател по история на българската култура в СУ "Св. Климент Охридски", професор, доктор на науките за културата. Познаваме го от книгите "Родно и дясно" (1998), "Културният фронт" (2008), "Труд, радост, отдих и култура" (2013). Публикуваме част от главата "Обществената собственост върху средствата за производство като асоциална пустош: към въпроса за корупцията у нас през късния социализъм".

В началото на 1985 г. Информационно-социологическият център при ЦК на БКП разпраща пет писма с едно и също съдържание до водещи фигури в държавното управление. Всяко, подписано собствено от Янчо Георгиев, завеждащ специализираното звено, носи гриф "Лично, строго поверително" и разпорежда на съответния получател "...до 2 юли т.г. да се изпратят в ИСЦ на ЦК на БКП материали относно разпространението на подкупите в нашата страна за периода след 1980 г.".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK