Магистрала "Европа" ще е готова най-рано през 2022 г. срещу 235 млн. лв.

Пътят от София до Сърбия, който преди дни получи името магистрала "Европа", ще бъде завършен след 910 дни, или в края на юни 2022 г. Това поне е записано в договора, който Агенция "Пътна инфраструктура" подписа на 28 декември с "ГБС - Инфраструктурно строителство" за проектиране и строителство на 17-километровия участък между Драгоман и Сливница. Стойността е 97.8 млн. лв. без ДДС, които са осигурени изцяло от републиканския бюджет.

Преди малко повече от месец - на 15 ноември, беше подписан и договорът за проектиране и строителство на останалите 14.5 км от бъдещата магистрала между ГКПП Калотина и пътния възел при Драгоман. Тази отсечка ще се изгражда от консорциума "Страбаг Бпа" ДЗЗД, в което участват "Щрабаг", "Страбаг Сп. з.о.о.", Полша, и "Битумина Гмбх - България", собственост на австрийско дружество. Макар и по-къса, тази отсечка ще струва повече - 137.5 млн. лв. без ДДС, заради допълнителните пътни съоръжения. Част от средствата тук (20 млн. евро) обаче са осигурени от механизма "Свързана Европа".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какво се променя

Проектът за близо 17-те км между Драгоман и Сливница, които ще се изграждат от "ГБС - Инфраструктурно строителство", предвижда да бъде направено разширение на съществуващия път до магистрален габарит 27 м (по две ленти за движение в посока и една аварийна). Заложената проектна скорост в този участък обаче е - 110 км/ч поради геометрията на завоите.

Другата отсечка - от ГКПП Калотина до пътния възел на Драгоман, пак ще бъде с по две ленти за движение в посока и една за аварийно спиране, но габаритът и ще е 25.5 м. Оттук и проектната скорост спада на 100 км в час. Иначе се предвижда да бъдат изградени 10 големи съоръжения, две от които са при пътните възли Калотина и Драгоман. Срокът за изпълнение е 852 дни, т.е. 2 години и четири месеца, които изтичат през март 2022-а.



Как един път става магистрала... за Индия

Доскоро правителството не наричаше този проект магистрала. Години наред се твърдеше, че 50-те километра между сръбската граница и София няма да бъдат магистрала, защото няма пари, а ще бъдат с габаритите на магистрален път.

В края на миналата година АПИ официално започна поръчките за пътя от Калотина до Сливница именно с горепосочените критерии за магистрален път, като само на места ще има аварийна лента, а проектната скорост беше намалена заради завоите. От Сливница до София пътят няма да бъде пипан, защото е достатъчно широк.

Единственото, което сега се променя, е, че всичко това плюс Северната скоростна тангента се наименува магистрала. Така според съобщението на АПИ "Европа" ще свързва Лондон - Будапеща - Белград - София - Пловдив - Истанбул и... Калкута. Причината индийският град да бъде добавен в тази поредица е азиатската супермагистрала AH1, която би трябвало да свързва Токио с Истанбул, минавайки през цяла Югоизточна Азия. Големи части от нея обаче - в Индия, Афганистан и на други места, все още не са построени или довършени. Когато е завършен, този път трябва да свърже Япония със Западна Европа.

С това си решение кабинетът на Бойко Борисов се опитва да догони Сърбия. Въпреки че обещанието на самия Борисов за пътя до Калотина е още от 2009 г., Сърбия успя без евросредства да изгради почти изцяло магистралата от Ниш до българската граница. От 1 януари 2018 г. са въведени и тол-такси за използването на шосето. Цената за лек автомобил е 190 сръбски динара на посока (3.13 лева по днешния курс). Микробусите плащат 280 динара (4.61 лв.), автобусите – 500 динара (8.23 лв.), а товарните автомобили – по 1120 динара (18.43 лв.). Таксите могат да се плащат в брой в левове и в евро, както и с банкова карта.

Кой участваше Търговете за двата участъка от магистралата между София и Калотина бяха обявени още през септември 2017 г. В тях участваха всички големи местни строителни компании и няколко чуждестранни. Но въпреки богатия опит в подготвянето на тръжна документация повечето бяха отстранени и до отварянето на ценовите предложения стигнаха само пет кандидата. Единствено "ГБС - Инфраструктурно строителство" успя да се класира и за двата участъка. Конкуренция за този от Драгоман до Сливница бе само обединението, в което влизат "Геострой" и "Пътстрой 92". Неговата цена обаче е значително по-висока - 113.8 лв. без ДДС при 97.8 млн. лв. за ГБС. За пътя от сръбската граница до Драгоман освен офертите на ГБС и на консорциума "Страбаг БПА" бяха допуснати още "Хидро-водстрой" и обединението на "Джи Пи груп" с испанската "Контратас Иглесиас" - "Калотина - София". Но техните оферти бяха по-високи - съответно 139.6 млн. лв. и 141.1 млн. лева. Отпадналите кандидати пък са "Трейс груп холд", "Инжстройинженеринг", "ИСА 2000", "ПСТ груп", "Хидрострой" и дъщерната му ВДХ ("Водстрой 98"), "Автомагистрали Черно море" и "Автомагистрали Хемус", джойнт венчърите от "Пътища Пловдив", "Агромах" и "Водно строителство – Благоевград", както и италианската "Гранди Лавори Финкосит".