Новият пазар на ток през 2019-а

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

За пръв път на свободния пазар на електроенергия в България държавата няма да е единственият продавач, а ще има истинска конкуренция. Това е възможно, след като от 1 януари започна да се прилага одобрената още миналата пролет реформа в енергетиката. Накратко всички производители с мощност 4 и повече мегавата, които имат преференциални цени за електроенергията, вече трябва сами да продават тока си чрез енергийната борса. Става дума за общо 147 компании - топлофикации, заводски централи, както и ВЕИ, които до края на 2018 г. продаваха произведения от тях ток на НЕК, която на свой ред го търгуваше през борсата. Така, ако досега държавата беше монополист в предлагането на борсата, вече около 40% от тока ще се търгува от частни производители, които ще направят пазара реален.

На пръв поглед промяната не е гигантска, но засяга пряко цялата индустрия (без битовите потребители, които се снабдяват по регулирани цени). Очакванията са, че конкуренцията ще спре изкуствено ограничаването на предлагането от държавното трио - НЕК, "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй". А ефектът ще е понижаване или поне задържане на ръста на цените за бизнеса, който се случи през последните месеци.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Втората ключова промяна ще е от 1 юли: тогава ще бъдат намалени административните такси в крайната цена на тока, но пък ще се вдигне себестойността на самата електроенергия. Ще отпадне и таксата върху изнасяните количества.

Краят на държавния монопол

Логиката на свободния пазар предполага цените да се определят според търсенето и предлагането. До края на 2018 г. обаче на Българската независима енергийна борса основният продавач бе само един - държавата чрез дружествата си от Българския енергиен холдинг АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК дирижираше цените.



Затова през последните месеци имаше съмнения, че държавните централи умишлено ограничават предлагането на ток, за да се повишат цените, а оттам да имат основание да искат по-високи суми за дългосрочните договори, които предлагат. Показателно в случая е, че средната стойност на сделките на пазарния сегмент "Ден напред" за ноември бе 89 лв./МВтч, а през декември се повиши до над 130 лв./МВтч. Така търговете на ТЕЦ "Марица-изток 2" за базова мощност през зимните месеци на цени от 110 и 115 лв./МВтч изведнъж станаха приемливи и дружеството успя да подпише договори за близо 50 млн. лева, след като преди това нямаше нито един купувач за тока му на тези нива.

Излизането на пазара на множество макар и малки производители неминуемо ще коригира цените, вероятно надолу. Общите количества електроенергия, които ВЕИ, топлофикациите и другите централи ще предложат на борсата, е 4.4 ГВтч, което е около две трети от търгуваните досега обеми.

Първата промяна

Как точно новите продавачи на електроенергия се вписват в пазара стана ясно още през декември, когато бяха проведени няколко търга за доставки през 2019 г. На 18 декември например търговецът на ток "Ел бонус" (собственост на "Малекс Мениджмънт" на Стефан Гугушев), който дотогава не бе правил борсови сделки, обяви търг за продажбата на 23 мегавата мощност от ВЕИ (с отклонения от -100% до +400%) за цялата 2019 г. Продажната цена бе 89 лв./МВтч, което е значително под стойностите от подобни сделки на ТЕЦ "Марица-изток 2" (120 лв./МВтч) и АЕЦ "Козлодуй" (97 лв./МВтч), случили се на 17 и 18 декември.

На още по-ниски цени пък сключи сделки "Алпик енергия България" - дружеството продаде два пакета нестандартизирана мощност за първите 6 месеца на годината срещу 68-70 лв. за мегаватчас.

Причината за значителната разлика в офертите на държавните производители и тези, които сега излизат на борсата, са т.нар. договори за премии. Топлофикации, заводски централи и ВЕИ имат споразумения с фонда "Сигурност на електроенергийната система" за изплащане на премия, чиято цел е да компенсира разликата между постигната от тях пазарна цена на тока и преференциалната, която са имали, когато токът им се е изкупувал директно от НЕК. Ако тези производители не продадат енергията си, няма да получат премията си.

Миналото лято КЕВР определи различна прогнозна пазарна цена за отделните централи. Тя се ползва като база, която се изважда от фиксираните преференциални цени, за да се получи размерът на премията. Откъдето пък идва и пазарният риск - при по-ниски борсови цени ще има по-малки приходи и обратното.

В случая за соларните централи фиксираната прогнозна пазарна цена е 78.98 лв./мВтч. Което означава, че ако даден фотоволтаичен парк сега има преференциална тарифа от 400 лв./мВтч, ще получи договор за премия от 321.02 лв./мВтч. Ако борсовата цена е по-ниска от прогнозната, производителят ще търпи загуби, но ако е по-висока, ще има допълнителен приход.

За централи на вятър определената от КЕВР фиксирана компонента е 67.06 лв./мВтч, за ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 мегавата – 68.98 лв./мВтч, за производителите на електрическа енергия от биомаса - 69.87 лв./мВтч, а за т.нар. когенерации размерът е 70.65 лв. за мегаватчас.

Новите рискове

Разбира се, новите продавачи водят след себе си и нови проблеми. Мартин Георгиев от Асоциацията на търговците на електроенергия например очаква да има много по-голяма променливост на цените не само в рамките на отделните дни, но и по часове. "Производството от ВЕИ е непланирано и зависи от метеорологичните условия. Затова, когато има вятър и слънце цените ще са ниски, а когато няма - ще се повишават екстремно", казва той и посочва, че зелените мощности са достатъчно много, за да влияят на пазара - около 1800 мегавата.

Това може да се види и в Румъния, където токът от ВЕИ отдавна се продава на борсата. В един ден например цената е 20 евро/МВтч, а на следващия - 70 евро. Подобни аномалии правят планирането на разходите много трудно и пречат на търговците да предлагат фиксирани договори за доставка към крайните клиенти.

Важният 1 юли Съществена промяна на електроенергийния пазар почти сигурно ще настъпи през новия регулаторен период, който започва на 1 юли. Заради поскъпването на квотите CO2 във фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) се натрупва огромен излишък - при планирани 332 млн. лв. за цялата 2018 г. към средата на декември постъпленията за България от продажбата на емисии бяха около 660 млн. лв. В проекта на държавния бюджет за 2019 г. пък очакваните приходи от продажба на квоти са увеличени с 530 милиона спрямо прогнозите за тази година, или общо над 860 млн. лева. Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев смята, че част от тези средства могат да се използват за намаляване на цената "Задължение към обществото", която сега е малко под 38 лв./МВтч. Това обаче няма да намали крайната цена на тока, а ще промени компонентите в него - административните такси ще се понижат, а самата стойност на електроенергията, която получават производителите, ще се повиши. Това, от една страна, ще помогне на ТЕЦ "Марица-изток 2" да намали загубата си и ще осигури по-големи печалби за АЕЦ "Козлодуй". От друга обаче, ще е предпоставка КЕВР да определи значително по-висока прогнозна борсова цена за производителите с преференциални тарифи, а оттам и да намали размера на премиите, които същият този фонд изплаща. Идеята е по този начин да се получи цикъл, при който по-малкото разходи на фонда ще осигурят излишък за ново намаляване на таксата "Задължение към обществото", което пък от своя страна ще позволи допълнително повишаване на стойността на енергията, без да има промяна в крайната цена за потребителите. Отделно от 1 юли се очаква да отпадат и таксите за пренос и достъп при износ на електроенергия, след като Съдът на ЕС постанови, че са несъвместими с правилото за свободно движение на стоки. Така в един момент трябва да се стигне до пазар с минимални административни такси и реална цена на произвежданата електроенергия. Прогнозите са, че при средни дългосрочни нива от 120 лв./МВтч инвестициите в сектора ще се отпушат и ВЕЦ ще могат да работят без субсидии. А при достигане на границата от 150 лв./МВтч това ще важи и за новите ВЕИ.