Потреблението на ток през 2018 г. намалява с близо 3% въпреки ръста на икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Потреблението на ток през 2018 г. намалява с близо 3% въпреки ръста на икономиката

Reuters

Потреблението на ток през 2018 г. намалява с близо 3% въпреки ръста на икономиката

Производството на електроенергия обаче расте заради ВЕЦ, а ниските цени са стимулирали износа

Ивайло Станчев
10730 прочитания

Reuters

© Reuters


Противно на очакванията икономическото оживление през 2018 г. не успя да доведе до по-голямо потребление на електрическа енергия. Данните на Електроенергийния системен оператор дори сочат, че има спад в консумацията вътре в страната, което е важен сигнал за бъдещото планиране и развитие на електроенергийната система на страната. Защото ако тенденцията се запази, изграждането на нови мощности ще бъде неоправдано.

По-ниските пазарни цени на електроенергията в България спрямо региона обаче са стимулирали износа, който се увеличава с повече от 40%. Именно възможността за сделки зад граница е и причината да има лек ръст в производството на ток през 2018 г. Допълнителната енергия обаче е генерирана от водноелектрическите централи, докато дейността на АЕЦ "Козлодуй’, ТЕЦ и ВЕИ намалява.

Обратна зависимост

Общоприетата теория от близкото минало твърдеше, че ръстът на БВП неминуемо води след себе си и по-голямо потребление на електроенергия. Това впрочем е и една от основните тези в доклада на БАН от 2017 г., с който управляващите мотивираха рестартирането на проекта АЕЦ "Белене" - колкото повече се развива България, толкова повече мощности ще й трябват.

Практиката обаче показва съвсем друго нещо. Консумацията на ток в страната през миналата година, когато БВП се очаква да расте с над 3%, намалява с 2.84% - от 39 701 776 до 38 574 877 мегаватчаса. На пръв поглед това може и да не изглежда значително, но реално става дума за почти 1.2 млн. МВтч, или точно половината от цялото количество зелена енергия за 2018-а. Измерено по друг начин, за производството на тези 1.2 млн. МВтч е необходима мощност от 140 МВт, която трябва да работи без прекъсване през цялата година. За сравнение, малките блокове на ТЕЦ "Марица изток 2" са с мощност 185 Мвт.

Какви обаче са причините за по-ниската консумация на ток? На първо място това е климатът - по-меките зими изискват по-малко отопление, а по-хладните лета - по-малко охлаждане. През 2018-а бяха изпълнени и двете условия. Друг важен фактор са енергоефективните технологии в индустрията и енергоспестяващите уреди. Термопомпите например могат да отдават 4-5 пъти повече топлинна мощност от използваното електричество. В бита пък печки, хладилници, перални, осветление и др. също стават по-ефективни, като влиянието им през следващите години ще се засилва поради по-дългия жизнен цикъл на старите уреди. Вероятно принос за по-малкото електропотребление има и санирането на жилищни сгради.

Важният износ

Спадът при вътрешното потребление през миналата година засега не е проблем за енергийната система на страната. Той е напълно компенсиран от износа на ток, който се увеличава с 41.7% - от 5 508 408 до 7 804 498 МВтч. Въпреки впечатляващия ръст обаче рекорд няма, тъй като в предишни години България е изнасяла по над 10 млн. мегаватчас.

Възможностите за износ на електроенергия зависят най-вече от цената на тока и причината за по-добрите резултати през 2018 г. са именно по-ниските цени на Българската независима енергийна борса спрямо тези в Румъния, Гърция, Сърбия и т.н. С развитието на свободния пазар обаче се очаква тези разлики да става все по-малки и съответно българската електроенергия да стане по-малко конкурентна от сега.

При такъв развой неминуемо ще се стигне до ограничаване на дейността на базовите централи. Този процес ще бъде допълнително ускорен от задължението за постигане на 32% дял на ВЕИ в енергийния микс до 2030 година.

Кой работи повече

От данните на Електроенергийния системен оператор се вижда, че делът на базовите централи (АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ) в производството на ток намалява от 85.5% през 2017 г. до 82.4% през миналата година. Като абсолютна стойност те са произвели с 315 хил. МВтч по-малко ток.

Значително намалява и приносът на възобновяемите енергийни източници - с около 10% по-малко е зеленият ток през 2018-а.

В същото време обаче дейността на ВЕЦ се увеличава с 55.1% - от 3 415 665 до 5 297 811 МВтч. Това се дължи на изключителното пълноводие на реките.

Противно на очакванията икономическото оживление през 2018 г. не успя да доведе до по-голямо потребление на електрическа енергия. Данните на Електроенергийния системен оператор дори сочат, че има спад в консумацията вътре в страната, което е важен сигнал за бъдещото планиране и развитие на електроенергийната система на страната. Защото ако тенденцията се запази, изграждането на нови мощности ще бъде неоправдано.

По-ниските пазарни цени на електроенергията в България спрямо региона обаче са стимулирали износа, който се увеличава с повече от 40%. Именно възможността за сделки зад граница е и причината да има лек ръст в производството на ток през 2018 г. Допълнителната енергия обаче е генерирана от водноелектрическите централи, докато дейността на АЕЦ "Козлодуй’, ТЕЦ и ВЕИ намалява.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK