Потреблението на ток през 2018 г. намалява с близо 3% въпреки ръста на икономиката

Противно на очакванията икономическото оживление през 2018 г. не успя да доведе до по-голямо потребление на електрическа енергия. Данните на Електроенергийния системен оператор дори сочат, че има спад в консумацията вътре в страната, което е важен сигнал за бъдещото планиране и развитие на електроенергийната система на страната. Защото ако тенденцията се запази, изграждането на нови мощности ще бъде неоправдано.

По-ниските пазарни цени на електроенергията в България спрямо региона обаче са стимулирали износа, който се увеличава с повече от 40%. Именно възможността за сделки зад граница е и причината да има лек ръст в производството на ток през 2018 г. Допълнителната енергия обаче е генерирана от водноелектрическите централи, докато дейността на АЕЦ "Козлодуй’, ТЕЦ и ВЕИ намалява.

Обратна зависимост

Общоприетата теория от близкото минало твърдеше, че ръстът на БВП неминуемо води след себе си и по-голямо потребление на електроенергия. Това впрочем е и една от основните тези в доклада на БАН от 2017 г., с който управляващите мотивираха рестартирането на проекта АЕЦ "Белене" - колкото повече се развива България, толкова повече мощности ще й трябват.

Практиката обаче показва съвсем друго нещо. Консумацията на ток в страната през миналата година, когато БВП се очаква да расте с над 3%, намалява с 2.84% - от 39 701 776 до 38 574 877 мегаватчаса. На пръв поглед това може и да не изглежда значително, но реално става дума за почти 1.2 млн. МВтч, или точно половината от цялото количество зелена енергия за 2018-а. Измерено по друг начин, за производството на тези 1.2 млн. МВтч е необходима мощност от 140 МВт, която трябва да работи без прекъсване през цялата година. За сравнение, малките блокове на ТЕЦ "Марица изток 2" са с мощност 185 Мвт.

Какви обаче са причините за по-ниската консумация на ток? На първо място това е климатът - по-меките зими изискват по-малко отопление, а по-хладните лета - по-малко охлаждане. През 2018-а бяха изпълнени и двете условия. Друг важен фактор са енергоефективните технологии в индустрията и енергоспестяващите уреди. Термопомпите например могат да отдават 4-5 пъти повече топлинна мощност от използваното електричество. В бита пък печки, хладилници, перални, осветление и др. също стават по-ефективни, като влиянието им през следващите години ще се засилва поради по-дългия жизнен цикъл на старите уреди. Вероятно принос за по-малкото електропотребление има и санирането на жилищни сгради.

Важният износ

Спадът при вътрешното потребление през миналата година засега не е проблем за енергийната система на страната. Той е напълно компенсиран от износа на ток, който се увеличава с 41.7% - от 5 508 408 до 7 804 498 МВтч. Въпреки впечатляващия ръст обаче рекорд няма, тъй като в предишни години България е изнасяла по над 10 млн. мегаватчас.

Възможностите за износ на електроенергия зависят най-вече от цената на тока и причината за по-добрите резултати през 2018 г. са именно по-ниските цени на Българската независима енергийна борса спрямо тези в Румъния, Гърция, Сърбия и т.н. С развитието на свободния пазар обаче се очаква тези разлики да става все по-малки и съответно българската електроенергия да стане по-малко конкурентна от сега.

При такъв развой неминуемо ще се стигне до ограничаване на дейността на базовите централи. Този процес ще бъде допълнително ускорен от задължението за постигане на 32% дял на ВЕИ в енергийния микс до 2030 година.

Кой работи повече

От данните на Електроенергийния системен оператор се вижда, че делът на базовите централи (АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ) в производството на ток намалява от 85.5% през 2017 г. до 82.4% през миналата година. Като абсолютна стойност те са произвели с 315 хил. МВтч по-малко ток.