С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 яну 2019, 15:14, 2657 прочитания

Омбудсманът атакува лобисткия закон за горивата в КС

Законът удря малките играчи на пазара, като им налага множество изисквания и рестрикции, а това засяга и потребителите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През следващите дни омбудсманът Мая Манолова ще сезира Конституционния съд с още две искания за противоконституционност на закони, заяви самата тя в интервю пред "Нова тв".

Първото от двете искания е свързано с увеличените цени на водата в резултат на промените в Закона за водата, а второто - забраната да се работи на държавна работа след пенсиониране, въведена в закона за бюджета за догодина.

Омбудсманът Мая Манолова атакува 17 текста от лобисткия закон за горивата, внесен с подкрепата на депутати от всички парламентарни групи и окончателно гласуван през юли м.г. Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, официално бе внесен през март от Емил Димитров-Ревизоро, но под него са се подписали повече от 30 народни представители от всички парламентарни партии.

Законът нанася удар върху малките играчи на пазара, като им налага множество изисквания и рестрикции, за него обаче от дълго време настояваха големите компании от Българската петролна и газова асоциация. Проектът бе разпределен в комисията, председателствана от Димитров – за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, премина бързо и безпроблемно през парламентарната процедура и само четири месеца след внасянето му бе окончателно приет на второ четене. Президентът Румен Радев не му наложи вето въпреки масовите протести на представителите на дребния бизнес в сектора, които насрочиха нова вълна от демонстрации за началото на тази година. Предвидено е законът да влезе в сила от 28 януари 2019 г.


Във вреда на потребителя

С искане до КС, внесено във вторник, омбудсманът Манолова атакува основните спорни текстове в закона, като се мотивира, че пречките пред стопанската дейност на малкия бизнес в сектора в крайна сметка засягат правата на гражданите като потребители. Омбудсманът има стеснена компетентност да сезира КС – не с всякакви аргументи за противоконституционност, а само в случаите, когато се нарушават права и свободи на гражданите.

Извън това Манолова сочи, че "наименованието на закона само по себе си предизвиква размисъл" за неговото място в системата на правното регулиране и как той се вписва "в парадигмата на свободната стопанска инициатива и защитата на потребителите – той не ограничава, а въвежда административно регулиране на икономическа дейност".



Свободата на осъществяване на стопанска дейност има основополагащо значение, а ограничения могат да се налагат само по изключение и само когато се налага опазването на други особено важни конституционни ценности, но при спазване на пропорционалността, се казва в искането. В изключителните случаи, когато се налага да се намесва в осъществяването на стопанската дейност, законодателят няма право да отстъпва от конституционното изискване да защитава потребителя. Правото на свободна стопанска инициатива не може да се ограничава с цел предотвратяването на злоупотреба с монополизма и нелоялната конкуренция и в защита на потребителя.

Рестрикции без обосновка

С тези аргументи Манолова оспорва текстовете от закона, с които се въвеждат крайно рестриктивни изисквания за търговията с нефт и нефтопродукти, като тя се диференцира на търговия на едро и търговия на дребно. Въвеждат се и диференцирани изисквания - всеки търговец на едро да има уставен капитал или активи в размер не по-малко от 1 млн. лева, а търговец на дребно – уставен капитал не по-малко от двадесет хиляди лева или имущество в размер не по-малко от двадесет хиляди за всеки обект. Въвеждането на тези изисквания не е аргументирано и не отговаря на изискването за пропорционалност, като те всъщност ограничават интересите на протребителите, пише в искането.

Основни характеристики от защитата на потребителя са близостта и достъпността, възможността за избор и за ползване от всекиго на благото, докато подобни рестрикции затрудняват и ограничават, а в някои случаи дори изключват достъпа на потребителите до обекти, които предлагат нефт и продукти от нефтен произход. "Приравняването на понятието "търговия на едро" с "едър" бизнес, респективно "търговия на дребно" с малки и средни предприятия, което обосновава и съответни правни решения (например относно уставния капитал и др.), не защитава, а накърнява интереса на потребителя, защото размива параметрите на тяхната защита", пише в искането на Манолова.

Същите са съображенията за противоконституционност на въведените аналогични изисквания за минимален уставен капитал или активи като условие да се извършва дейност по съхраняване на нефт и нефтопродукти извън данъчни складове, транспорт на нефт и продукти от нефтен произход, пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове и дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове.

И тук се въвеждат допълнителни изисквания – минимална вместимост на съдовете от 50 куб.м и минимален капацитет на съдовете за съхранение на втечнен нефт от 1000 куб.м на склад. Освен това всеки дистрибутор на бутилки с втечнен нефт трябва да разполага с минимум 10 000 собствени бутилки. Няма причина, която да налага въвеждането на тези ограничения, нещо повече – то е лишено от логика и обществена необходимост, а създава предпоставки за монополно положение, води до нелоялна конкуренция, с което в крайна сметка застрашава правата на потребителите, пише в искането.

"С поставянето на трудно изпълними и несъразмерно високи във финансово изражение прагове и изисквания под формата на рестрикции... законодателят на практика ограничава кръга от икономически субекти, които могат да извършват тези дейности и по такъв начин "естествено" се създават условия за ограничаване на конкуренцията и за монополизъм. Стесняват се в крайна сметка параметрите на правото на избор. [...] С ограничаването на стопанските субекти, осъществяващи законосъобразно търговия с нефт и нефтен произход, потребителите, особено тези от малки и отдалечени населени места, на практика не просто ще бъдат ограничени, а и лишени от възможност да се снабдяват с горива, които да използват в бита за ежедневни нужди. Обикновено населени места, в които не е концентриран голям брой население, не са в състояние да привлекат вниманието едрия бизнес предвид малките обороти и ниския размер на печалба, който може да се реализира. В по-големите населени места съществено ще се стесни ролята и значението на конкуренцията, което ще повлияе неблагоприятно на интереса на потребителите", се казва в искането.

Законът въвежда и изисквания за предоставяне на обезпечения от фирмите, търгуващи с нефт и нефтопродукти - те са задължени да предоставят депозит в пари или банкова гаранция за непогасени публични задължения за глоби и данъци, което е неоправдано и дискриминационно. "Незащитима е тезата, че трябва да се обезпечава бъдещо вземане на държавата, за което не е ясно дали, кога и в какъв размер ще възникне", се казва в искането.
АИКБ иска отлагане на закона, както и на наредбата към него за регистър на търговците с нефт и нефтени продукти

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разпространи във вторник силно отрицателно становище по проекта за Наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, изготвен и публикуван за обществено обсъждане в изпълнение на закона. В становището, адресирано до министъра на икономиката Емил Караниколов, на първо място се казва, че най-целесъобразно би било както отлагането на проекта за наредба, така и отлагането на влизането в сила на самия Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход - "предвид спорния характер на редица норми и тяхното отражение върху бизнеса с горива".

Ограничаването на сивата икономика няма да се постигне "с ограничаване на реалната конкуренция от каквото са сериозно обезпокоени множество оператори в бранша", се казва в становището.

АИКБ също като Манолова, поддържа мнението, че законът противоречи на конституцията по отношение на свободната стопанска инициатива, създаването и гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяването на злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция, защитата на потребителите, инвестициите и стопанската дейност. Освен това се заявява, че проектът за наредба нарушава редица норми на правото на ЕС.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

Fitch подобрява перспективата за България от стабилна на положителна Fitch подобрява перспективата за България от стабилна на положителна

Международната рейтингова агенция оставя без промяна кредитния рейтинг на страната – BBB в чужда и местна валута

23 мар 2019, 919 прочитания

Какво означава оставката на Цецка Цачева 18 Какво означава оставката на Цецка Цачева

Тя се оттегли след скандал за имотни сделки на цени под пазарните. Ключовият въпрос е каква ще е съдбата на Цветанов

23 мар 2019, 6998 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Започва кандидатстване за субсидии по пчеларската програма

Осигуреният бюджет за 2019 г. е 4.76 млн. лв.

Даваш Airbnb - минаваш по ДДС

Собствениците на имоти в платформите за отдаване по наем трябва да се регистрират и да внасят данъка в бюджета

Под игото на ремонта

Кратка история на дъ-ъ-ългата реконструкция на ул. "Иван Вазов" в София

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Маргарита Доровска

"Изкуството е потребност и достъпът до него е гражданско право"

Сто години красота

Богата образователна програма ще отбележи стогодишнината от създаването на Баухаус

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.03.2019 Прочетете