С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 яну 2019, 15:14, 2054 прочитания

Омбудсманът атакува лобисткия закон за горивата в КС

Законът удря малките играчи на пазара, като им налага множество изисквания и рестрикции, а това засяга и потребителите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През следващите дни омбудсманът Мая Манолова ще сезира Конституционния съд с още две искания за противоконституционност на закони, заяви самата тя в интервю пред "Нова тв".

Първото от двете искания е свързано с увеличените цени на водата в резултат на промените в Закона за водата, а второто - забраната да се работи на държавна работа след пенсиониране, въведена в закона за бюджета за догодина.

Омбудсманът Мая Манолова атакува 17 текста от лобисткия закон за горивата, внесен с подкрепата на депутати от всички парламентарни групи и окончателно гласуван през юли м.г. Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, официално бе внесен през март от Емил Димитров-Ревизоро, но под него са се подписали повече от 30 народни представители от всички парламентарни партии.

Законът нанася удар върху малките играчи на пазара, като им налага множество изисквания и рестрикции, за него обаче от дълго време настояваха големите компании от Българската петролна и газова асоциация. Проектът бе разпределен в комисията, председателствана от Димитров – за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, премина бързо и безпроблемно през парламентарната процедура и само четири месеца след внасянето му бе окончателно приет на второ четене. Президентът Румен Радев не му наложи вето въпреки масовите протести на представителите на дребния бизнес в сектора, които насрочиха нова вълна от демонстрации за началото на тази година. Предвидено е законът да влезе в сила от 28 януари 2019 г.


Във вреда на потребителя

С искане до КС, внесено във вторник, омбудсманът Манолова атакува основните спорни текстове в закона, като се мотивира, че пречките пред стопанската дейност на малкия бизнес в сектора в крайна сметка засягат правата на гражданите като потребители. Омбудсманът има стеснена компетентност да сезира КС – не с всякакви аргументи за противоконституционност, а само в случаите, когато се нарушават права и свободи на гражданите.

Извън това Манолова сочи, че "наименованието на закона само по себе си предизвиква размисъл" за неговото място в системата на правното регулиране и как той се вписва "в парадигмата на свободната стопанска инициатива и защитата на потребителите – той не ограничава, а въвежда административно регулиране на икономическа дейност".



Свободата на осъществяване на стопанска дейност има основополагащо значение, а ограничения могат да се налагат само по изключение и само когато се налага опазването на други особено важни конституционни ценности, но при спазване на пропорционалността, се казва в искането. В изключителните случаи, когато се налага да се намесва в осъществяването на стопанската дейност, законодателят няма право да отстъпва от конституционното изискване да защитава потребителя. Правото на свободна стопанска инициатива не може да се ограничава с цел предотвратяването на злоупотреба с монополизма и нелоялната конкуренция и в защита на потребителя.

Рестрикции без обосновка

С тези аргументи Манолова оспорва текстовете от закона, с които се въвеждат крайно рестриктивни изисквания за търговията с нефт и нефтопродукти, като тя се диференцира на търговия на едро и търговия на дребно. Въвеждат се и диференцирани изисквания - всеки търговец на едро да има уставен капитал или активи в размер не по-малко от 1 млн. лева, а търговец на дребно – уставен капитал не по-малко от двадесет хиляди лева или имущество в размер не по-малко от двадесет хиляди за всеки обект. Въвеждането на тези изисквания не е аргументирано и не отговаря на изискването за пропорционалност, като те всъщност ограничават интересите на протребителите, пише в искането.

Основни характеристики от защитата на потребителя са близостта и достъпността, възможността за избор и за ползване от всекиго на благото, докато подобни рестрикции затрудняват и ограничават, а в някои случаи дори изключват достъпа на потребителите до обекти, които предлагат нефт и продукти от нефтен произход. "Приравняването на понятието "търговия на едро" с "едър" бизнес, респективно "търговия на дребно" с малки и средни предприятия, което обосновава и съответни правни решения (например относно уставния капитал и др.), не защитава, а накърнява интереса на потребителя, защото размива параметрите на тяхната защита", пише в искането на Манолова.

Същите са съображенията за противоконституционност на въведените аналогични изисквания за минимален уставен капитал или активи като условие да се извършва дейност по съхраняване на нефт и нефтопродукти извън данъчни складове, транспорт на нефт и продукти от нефтен произход, пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове и дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове.

И тук се въвеждат допълнителни изисквания – минимална вместимост на съдовете от 50 куб.м и минимален капацитет на съдовете за съхранение на втечнен нефт от 1000 куб.м на склад. Освен това всеки дистрибутор на бутилки с втечнен нефт трябва да разполага с минимум 10 000 собствени бутилки. Няма причина, която да налага въвеждането на тези ограничения, нещо повече – то е лишено от логика и обществена необходимост, а създава предпоставки за монополно положение, води до нелоялна конкуренция, с което в крайна сметка застрашава правата на потребителите, пише в искането.

"С поставянето на трудно изпълними и несъразмерно високи във финансово изражение прагове и изисквания под формата на рестрикции... законодателят на практика ограничава кръга от икономически субекти, които могат да извършват тези дейности и по такъв начин "естествено" се създават условия за ограничаване на конкуренцията и за монополизъм. Стесняват се в крайна сметка параметрите на правото на избор. [...] С ограничаването на стопанските субекти, осъществяващи законосъобразно търговия с нефт и нефтен произход, потребителите, особено тези от малки и отдалечени населени места, на практика не просто ще бъдат ограничени, а и лишени от възможност да се снабдяват с горива, които да използват в бита за ежедневни нужди. Обикновено населени места, в които не е концентриран голям брой население, не са в състояние да привлекат вниманието едрия бизнес предвид малките обороти и ниския размер на печалба, който може да се реализира. В по-големите населени места съществено ще се стесни ролята и значението на конкуренцията, което ще повлияе неблагоприятно на интереса на потребителите", се казва в искането.

Законът въвежда и изисквания за предоставяне на обезпечения от фирмите, търгуващи с нефт и нефтопродукти - те са задължени да предоставят депозит в пари или банкова гаранция за непогасени публични задължения за глоби и данъци, което е неоправдано и дискриминационно. "Незащитима е тезата, че трябва да се обезпечава бъдещо вземане на държавата, за което не е ясно дали, кога и в какъв размер ще възникне", се казва в искането.
АИКБ иска отлагане на закона, както и на наредбата към него за регистър на търговците с нефт и нефтени продукти

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разпространи във вторник силно отрицателно становище по проекта за Наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, изготвен и публикуван за обществено обсъждане в изпълнение на закона. В становището, адресирано до министъра на икономиката Емил Караниколов, на първо място се казва, че най-целесъобразно би било както отлагането на проекта за наредба, така и отлагането на влизането в сила на самия Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход - "предвид спорния характер на редица норми и тяхното отражение върху бизнеса с горива".

Ограничаването на сивата икономика няма да се постигне "с ограничаване на реалната конкуренция от каквото са сериозно обезпокоени множество оператори в бранша", се казва в становището.

АИКБ също като Манолова, поддържа мнението, че законът противоречи на конституцията по отношение на свободната стопанска инициатива, създаването и гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяването на злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция, защитата на потребителите, инвестициите и стопанската дейност. Освен това се заявява, че проектът за наредба нарушава редица норми на правото на ЕС.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

И още: България ще преговаря за F-16; Путин ще обсъди енергийни проекти на посещение в Сърбия

16 яну 2019, 1035 прочитания

Гарата в Стара Загора ще бъде ремонтирана за над 13 млн. лв. Гарата в Стара Загора ще бъде ремонтирана за над 13 млн. лв.

Финансирането е осигурено по европейска програма "Транспорт" и е част от реконструкция на шест гари

16 яну 2019, 1050 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Започва кандидатстване за субсидии по пчеларската програма

Осигуреният бюджет за 2019 г. е 4.76 млн. лв.

Коледните подаръци на кабинета

За трета поредна година държавата разпределя милиарди от излишъка в бюджета непрозрачно и без дебат

Данъци, доходи и осигуровки - какво ново

Собствениците на автомобили, на имоти в курорти и тези с високи доходи ще плащат повече

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Там, където пистите започват от прага на хотела

Вал д’Изер и Вал Торанс предлагат срещи с незабравима планина, писти и хора

Кино: "Ралф разбива интернета"

Смислена анимация за приятелството и "живота" в Мрежата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

Емисия

DAILY @7PM // 16.01.2019 Прочетете