С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 яну 2019, 17:58, 3669 прочитания

Проблемите с тока за бизнеса остават без решение

Синдикати и работодатели алармират за спекулативни цени на електроенергията, но за държавата всичко е наред

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Извънредният Национален съвет за тристранно сътрудничество, който бе свикан по искане на КНСБ и трябваше да обсъди проблемите в енергийния сектор, приключи без единна позиция и конкретни решения.

От една страна, според синдикатите и работодателите има необосновано и дори спекулативно повишаване на цените на електроенергията на свободния пазар, което може да забави икономическия растеж и да ограничи повишаването на доходите. Повод за това са борсовите сделки с ток през последните месеци, които са с около 50% по-високи от тези през по-голямата част на 2018 г. Това поскъпване стана още по-голямо в първите дни на 2019 г., когато на платформата "Ден напред" средната цена е около 150 лв./мВтч, а за днешния 8 януари стойността е вече 207 лв. за мегаватчас.


От друга обаче, правителството, Комисията за енергийно и водно регулиране и държавните дружества в сектора не виждат проблеми и смятат, че се преувеличава с притесненията. Говори се само за бъдещото пълно либерализиране на пазара, което въобще не е ясно кога точно ще се случи.

Това не е изненадващо - държавните дружества са доминиращи при предлагането на електроенергия, което им дава възможности за манипулации. Има обаче и още неуредици на пазара - безлимитни оферти за купуване на технологичните загуби от ЕРП, които формират около 30% от пазара и значително вдигат средната цена на сделките; както и високата цена "Задължение към обществото", която натоварва вътрешното потребление и облекчава износа.

Всичко това не засяга по никакъв регулирания пазар, от който се снабдяват битовите потребители, но прави цените на тока за бизнеса все по-непоносими. Това рано или късно ще се отрази на всички.



"Ситуацията е ненормална"

"Дошло е времето за радикални стъпки както на национално, така и на европейско ниво за защита на българската енергетика, която е част от системата за национална сигурност", заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му в момента има опити за спекулации на пазара на електроенергия и регулаторът трябва да каже кой е виновен за това. Димитров прогнозира още, че подобни действия неминуемо ще доведат до поскъпване и на тока за регулирания пазар от 1 юли, както и до спекулативни ръстове на редица стоки и услуги.

"Ситуацията е ненормална. Към края на декември миналата година констатирахме, че имаме с 51% по-висока средна цена при сделките на пазара "Ден напред", отколкото година по-рано. Това няма как да бъде обяснено с външни фактори като ръста на цените на въглеродните квоти", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Според него се получава така, че евтината българска енергия е договорена за износ и сега си я купуваме обратно, но на много по-високи цени.

Председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматор Константин Стаменов пък посочи, че няма друга държава в ЕС, където цените на тока на едро да са по-високи от тези на дребно. "Цената на тока трябва да се определя по пазарен, а не по административен път", каза той и изтъкна факта, че за разлика от повечето страни - членки на ЕС, в България все още не са въведени механизми за компенсиране на големите индустриални предприятия от поскъпването на квотите CO2.

Накратко синдикатите и бизнеса виждат проблемите в недоброто управление на държавната енергетика и най-вече на Националната електрическа компания, както и в правилата за работата на Българската независима енергийна борса.

"Цените варират"

Според министърът на енергетиката Теменужка Петкова обаче поводи за притеснение няма. "Правителството и държавните дружества в сектора изпълняват своите ангажименти и правят всичко възможно системата да функционира добре и българските предприятия да получават електроенергия на конкурентни цени", заяви тя, посочвайки графика, според която средните стойности на сделките на българската енергийна борса са много по-ниски от тези в региона.

По повод механизма за компенсиране на предприятията Петкова посочи, че тепърва ще се правят анализи до каква степен той може да се приложи у нас, тъй като по-голямата част от разходите за квоти се покривали от регулирания, а не от свободния пазар.

"Цените варират и няколко дни в годината може да са по-високи дори от тези в Германия. Но през останалите 350 дни са по-ниски. Затова трябва да се гледат средните нива, които за България са много под регионалните", обясни и председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.

Вицепремиерът Томислав Дончев директно призова да не се всява смут, като се говори постоянно, че заради борсовите цени на тока ще последва и повишение на цените на основните стоки. "Ако всички постоянно повтаряме, че това ще стане, накрая наистина може да има повишение, дори да липсват обективни причини за това. Статистиката отчита спад в цените на някои основни храни през последното тримесечие, когато електроенергията уж е била по-скъпа", каза той.

Кой как чете числата

Според изнесените от министър Петкова данни цената на тока в България е около 39 евро/мВтч за 2018 година при 45 евро в Румъния, 50 евро в Унгария и 60 евро в Гърция. Тези стойности бяха потвърдени и от председателя на КЕВР Иван Иванов. Проблемът е, че постигнатите на Българската независима енергийна борса цени не са крайни, когато става дума за вътрешното потребление. Към тях се начислява и такса "Задължение към обществото", която е 19 евро/мВтч. Именно заради това според бизнеса не е коректно да се сравняват цените, без да се включва и тази такса. С нея тарифите в България стават по-високи от тези в Румъния и Сърбия и се доближават до гръцките.

В същото време "Задължение към обществото" не се начислява, когато електроенергията се изнася и именно заради това българският ток е конкурентен на регионалния пазар. Така, когато цената се повиши достатъчно, както посочва Васил Велев, е възможно договореният за износ ток да се върне обратно в България и потребителите в страната да платят по-скъпо за него, въпреки че производителите го продават по-евтино на търговците.

Пазар, а не администрация

Макар конкретни ангажименти за предприемане на някакви мерки да не бяха поети, председателят на КЕВР Иван Иванов посочи, че се обсъжда възможността през тази година всички небитови потребители да излязат на свободния пазар (сега малките фирми могат да купуват от регулирания), а всички производители с мощност от 1 до 4 мВт да продават енергията си задължително чрез борсата (сега тя се изкупува от НЕК). Това би трябвало да увеличи значително ликвидността на свободния пазар и да намали държавното участие на него.

Освен това по думите на Делян Добрев съществена промяна в сектора ще настъпи през новия регулаторен период, който започва на 1 юли. "Заради поскъпването на квотите CO2 във фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) се натрупва огромен излишък (при планирани 332 млн. лв. за цялата 2018 г. към средата на декември постъпленията бяха около 660 млн. лв.). Част от тези средства могат да се използват за намаляване на цената "Задължение към обществото". Това обаче няма да намали крайната цена на тока, а ще промени компонентите в него - административните такси ще се понижат, а самата стойност на електроенергията, която получават производителите, ще се повиши", обясни той.

Това значи, че фондът, чиято основна цел е да плаща преференциите на ВЕИ и американските централи, ще може да го прави с по-ниска цена "Задължение към обществото". Това ще повиши борсовата цена (която сега се държи по-ниска заради добавената такса) и ще позволи на ТЕЦ "Марица-изток 2" да намали загубата си, както и ще осигури по-големи печалби за АЕЦ "Козлодуй".

Идеята е по този начин да се получи цикъл - по-малкото разходи на фонда ще осигурят излишък за ново намаляване на таксата "Задължение към обществото", което пък от своя страна ще позволи допълнително повишаване на стойността на енергията. Това няма да промени крайната цена за потребителите, но ще изведе на водещо място пазарните механизми, а не административните.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

И още: България ще преговаря за F-16; Путин ще обсъди енергийни проекти на посещение в Сърбия

16 яну 2019, 1087 прочитания

Гарата в Стара Загора ще бъде ремонтирана за над 13 млн. лв. Гарата в Стара Загора ще бъде ремонтирана за над 13 млн. лв.

Финансирането е осигурено по европейска програма "Транспорт" и е част от реконструкция на шест гари

16 яну 2019, 1103 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Песимизмът за икономиката на Европа понижава и очакванията за България

Уникредит Булбанк прогнозират осезаемо забавяне на растежа в страната през 2020 г., а Световната банка - още тази година

Колко е сложно да управляваш милиарди

Фондът на фондовете обеща много неща за 2018 г., но само част от тях се случиха, а около процедурите витаят съмнения

Липсващото звено в стартъп веригата

Българи от Силициевата долина ще издърпват стартъпи към глобалната сцена

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Непознатата Лика Янко

Изложба проследява рядко разказваната история на репресираната по време на социализма българска художничка от албански произход

Кино: "Ралф разбива интернета"

Смислена анимация за приятелството и "живота" в Мрежата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, ДСК купи SG Експресбанк, Спас Русев и Елвин Гури придобиват албански телеком

Емисия

DAILY @7AM // 17.01.2019 Прочетете