В синхрон с решението за отсрочка за петролния бизнес от КРИБ изпратиха писмо до министъра на икономиката Емил Караниколов, в което се иска отлагане на влизането в сила на закона и се правят предложения за промени в текстовете му. На това от Българска петролна и газова асоциация отговориха, че "подобно писмо нито е съгласувано с БПГА като член на КРИБ", нито дори са били информирани за него. Големите петролни компании смятат, че така е нарушено тяхното право да получават информация за дейността на КРИБ и управителните й органи и на 9 януари БПГА взима решение да прекрати колективното членство на сдружението в конфедерацията.

През пролетта на миналата година, отново официално поне заради закона, петролната асоциация имаше още един членски казус. Тогава я напусна Георги Самуилов, собственикът на "Инса Ойл", който е член на КРИБ.

Проблемният закон

Новината дойде, след като още в края на миналата година малките търговци на горива заплашиха, че ще организират протести и са поръчали 1000 жълти жилетки, а омбудсманът Мая Манолова заяви, че ще сезира Конституционния съд по текстовете от Закона за административно регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

За секторен закон от години настояваха големите компании от БПГА начело с "Лукойл България". Той беше внесен в парламента през март от Емил Димитров-Ревизоро, но под него са се подписали повече от 30 народни представители от всички парламентарни партии.

Законът нанася удар върху малките играчи на пазара, като им налага множество изисквания и рестрикции. Срещу него имаше много негативни становища, включително и от няколко министерства, но той се придвижи бързо в Народното събрание и беше окончателно гласуван през юли, като президентът отказа да му наложи вето.

Още срещу закона

Срещу закона са и от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Във вторник оттам разпространиха отрицателно становище по проекта за наредбата към закона, публикувана за обществено обсъждане. То беше адресирано до министър Караниколов. В него се казва, че най-целесъобразно би било както отлагането на проекта за наредба, така и отлагането на влизането в сила на самия закон - "предвид спорния характер на редица норми и тяхното отражение върху бизнеса с горива".

Ограничаването на сивата икономика няма да се постигне "с ограничаване на реалната конкуренция от каквото са сериозно обезпокоени множество оператори в бранша", се казва в становището.

За АИКБ законът противоречи на конституцията по отношение на свободната стопанска инициатива, създаването и гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяването на злоупотреба с монопол, нелоялната конкуренция, защитата на потребителите, инвестициите и стопанската дейност. Освен това се заявява, че проектът за наредба нарушава редица норми на правото на ЕС.

БСК - против отлагането

По темата с горивата, на другия полюс, се включи и Българската стопанска камара, която "се противопоставя категорично на предлаганото от Министерския съвет отлагане с 6 месеца на влизането в сила на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. От БСК смятат, че предприемачите работят успешно само в условията на спокойна и предвидима бизнес среда. "С изключително притеснение отбелязваме, че през последните години се наложи практиката на приемане, отмяна или отложено действие на закони под уличен или лобистки начин", написаха от БСК. "Друга притеснителна практика е Народното събрание в парламентарната ни по Конституция република да оперира като подчинена структура на изпълнителната власт", продължават от камарата.

Позицията на организацията е обяснима, защото освен в КРИБ от октомври миналата година Българската петролна и газова асоциация е член и на БСК, а изпълнителният й директор Андрей Делчев е в управителния съвет на камарата.

По темата със самото отлагане на закона от Българска петролна и газова асоциация логично изразиха "категоричното си несъгласие с опита да се протака влизането в сила на закон, вече приет от българския парламент", както и че това се случва без никакви консултации със засегнатия бранш.