С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 яну 2019, 9:15, 10425 прочитания

Лекарствата, които напускат България

Над 1500 медикамента са дерегистрирани заради ценовия натиск от страна на държавата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

- 1512 лекарства са били изтеглени от българския пазар за три години

- Нови медикаменти влизат в страната поне три години след останалите държави в ЕС
"Личният лекар ми написа рецепта и ме праща в Турция за лекарство, ще пътува ли някой с мен?" Съобщението е във фейсбук група на болни пациенти. Лекарствен туризъм до съседните държави се случва всеки ден. Причината е, че всяка година между 300 и 500 лекарства престават да се продават в България заради ценовия натиск върху фармацевтичните компании от страна на държавата.

Общо 1512 лекарства са дерегистрирани от производителите им и вече не се продават в България в периода 2014 - 2017 г. по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата. Числото е внушително на фона на общия брой регистрирани около 6000 лекарства с рецепта или без лекарско предписание.


Данните за 2018 г. още не са готови, но през 2017 г. тези, които са прекратили разрешения за употреба, са 327, докато тези, които са ги подновили, са 273.

При нито един от изтеглените продукти не става въпрос за производствени проблеми на фармацевтичната компания или пък за проблем с безопасността.

По данните от платформата за сигнали за недостиг на лекарства на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства и федерация "Български пациентски форум" от 350 сигнала за липсващи медикаменти, подадени през миналата година, 2/3 от продуктите са с временно или трайно преустановен внос.



Според анализаторите в сектора процесът ще продължи, особено ако правителството одобри новите механизми на здравната каса, според които тя изисква да й подаряват лекарства, ако бъде надвишен определен лимит на потребление.

Защо си отиват?

Причината за оттеглянето на медикаменти се корени в един текст в лекарствения закон от преди повече от 10 години. Според него цената на ниво производител в България трябва да е най-ниска в ЕС. За да се продава или произвежда едно лекарство в България, фармацевтичната компания трябва да плати цена за поддръжка на досието му, която се движи около 15 хил. лв. годишно по тарифата на лекарствената агенция, като към сумата се добавят допълнително 75% от таксата за всяка лекарствена форма - например 5 мг и 10 мг. Отделно от това през годината в досието се нанасят поне десетина корекции на цена от 500 до 2000 лв. едната и така поддръжка на досието излиза понякога около 100 хил. лв. годишно. В тези разходи не влизат сметките за складиране, транспорт, маркетинг. Така се оказва, че ако производителят не може да покрие с продажбите тези разходи, той просто дерегистрира продукта.

За оставането в списъка за продажба обаче има и други условия. Ако лекарството е без аналог, то трябва първо да бъде одобрено от комисия за оценка на здравните технологии, в която да се докаже, че то е по-добро от досегашните алтернативи. Ако това стане и производителят смята, че медикаментът трябва да се покрива от здравната каса, то тя изисква 10% отстъпка от цената и отделна допълнителна отстъпка, която е различна в зависимост от оборота на всеки производител. Така от 2015 г. до момента фармацевтичните компании са платили на НЗОК под формата на отстъпки от цената над половин милиард лева. В допълнение са предоставили и 70 млн. лв. годишно, за да не трябва пациентите да доплащат частично платените скъпи медикаменти.

Излиза ли скъпо евтиното

България сравнява цените с тези в останалите членки на ЕС и ако намери по-ниска цена, намалява служебно тази на съответното лекарство. Този процес се нарича рефериране.

Това обаче е подвеждащ механизъм. По-ниски цени често се получават заради колебания в курса на някои валути, а и заради споразумения на фармакомпанията със западни здравни каси да им даде отстъпки за големи количества. България не се споразумява и не обещава нищо, но ползва по-ниските цени при такива договори.


В случая с генеричните лекарства проблемът е още по-голям. Те подлежат и на вътрешно, и на външно рефериране. При вътрешното рефериране цената не може да бъде по-висока от 80% от това на оригиналните лекарства. Външното рефериране e като при оригиналните – съветът по цените търси най-ниската цена в базата данни на европейските здравни фондове.

При генеричните компании маржовете и цените са много ниски и така си отиват не само новите, но и добре познатите стари медикаменти, например списъка са напуснали и двата вида винкристин - медикамент за лечение на онкологични заболявания. В списъка не съществуват и препаратите митомицин и блеомицин, които служат за лечение на рак на пикочен мехур, и пациентите са принудени да ги търсят в чужбина.

Доцетакселите, които се ползват за химиотерапия, са били 25 позиции, а сега са останали само шест вида. Също намалели сериозно са и други молекули, които се ползват за лечение на рак - виноралбините, етопозидите и доксорубицин, от което в списъка е останала само една позиция.

Бързо излизат, трудно влизат

"Тенденцията за оттегляне на лекарства е от години и се задълбочава. Причините за това са лесно обясними - пазарът ни е от най-малките в Европа, а ценовата регулация е една от най-рестриктивните", казва Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Той допълва още, че в резултат на тази тенденция лекарствата не само бързо излизат, но и бавно влизат в България, което е проблем за пациентите и съвременното им лечение.

"През миналата година в ЕС са одобрени 82 нови терапии. При сегашния режим те ще бъдат достъпни за българските граждани след три години, а според законодателството от тази година - след поне четири", отбелязва Денев.

"От 6 лекарства за едно онкологично заболяване остана едно, което е златен стандарт за лечение и се оказа, че здравната каса иска отстъпка и за него. Трябва да има логика в оптимизирането на разходите й, защото процесът на напускане на генерични лекарства, които се продават на загуба, се задълбочава", смята Николай Хаджидончев, председател на "БГФарма", сдружението на производителите на генерични и биоподобни лекарства.

Какво може да се направи

Фармацевтичните компании смятат, че е добре да не се приемат повече рестриктивни регулации. Освен това е време да се преразгледа ценовата регулация и да се помисли как пациентите да не остават без лекарства и да се стимулират компаниите да останат в България. Генеричните компании дълго време предлагаха цената да започне да се смята като средноаритметично между трите най-ниски цени в ЕС. Това обаче щеше да оскъпи още и без това скъпите терапии и така и не беше прието.

Мотивът на управляващите да не променят ценовата регулация е, че България е "малка и бедна" и не може да си позволи по-големи разходи за лекарства, а напротив - трябва да се търси оптимизиране на сегашните плащания. Проф. д-р Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарства, който регулира цените и плащането от обществени фондове, смята че има проблем, но той не е толкова голям.

"Някои от излезлите лекарства се върнаха обратно, като смениха и увеличиха цените си. Има и такива, които остават на пазара, но вече се плащат не от касата, а от пациентите", казва Данчев. Според него на пазара не остава вакуум - когато от списъка е бил изваден ривотрилът, се появи негово генерично копие. "В редица позиции имаме по 30 лекарства, например за хипертония. Ние внимателно следим тези позиции, в които е останала само една лекарствена форма, но засега не виждаме голям проблем с оттеглянето на лекарства", коментира Данчев.

Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства предлага още един авариен вариант, който към момента не е разрешен - възможност за паралелен внос на дерегистрирани лекарства. В момента такъв е позволен само за регистрирани лекарства и само с позволение на производителя. Боряна Маринкова, изпълнителен директор на асоциацията, смята, че ако това се промени, най-добрият регулатор ще бъде конкуренцията, която ще позволи при недостиг да има бърз внос на изтеглени вече лекарства.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове

Саудитска Арабия намали производството на петрол след атака с дронове, фоторепортер на "Клуб Z" е арестуван

15 сеп 2019, 753 прочитания

БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София 1 БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София

След скандал с местната структура Националният съвет на БСП номинира Анелия Клисарова за кмет на Варна

15 сеп 2019, 627 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Делото "Иванчева": (Не се разбира)

Какво става ясно от доказателствата по делото срещу бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език