С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 яну 2019, 10:35, 3236 прочитания

Коледните подаръци на кабинета

За трета поредна година държавата разпределя милиарди от излишъка в бюджета непрозрачно и без дебат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- През декември 2018 г. са похарчени рекордните 6.5 млрд. лв. без да се брои сметката на страната в ЕС
- Най-много отиват за пътища, общини и за силовите ведомства.

Годината е 2011 г. Първият кабинет "Борисов", който се помни с рязането на лентички, е подарил на софиянци "бижуто" "Арена Армеец". А скоро след откриването й финансира и едно от първите зрелищни събития в нея - шампионат по мотокрос свободен стил. Премиерът е бурно освиркан от публиката.

Седем години по-късно Бойко Борисов явно е простил за "тъпата публика" (както тогава я нарече председателят на федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов), защото правителството отново отпуска извънреден милион на организаторите. И противно на PR логиката на "Борисов 1", "Борисов 3" раздава безшумно, без дори официално съобщение - постановлението за решението може да се намери само в дебрите на системата за правна информация. Където има и пари за спортни зали. И за каквото въобще можете да си помислите.

В сравнение с милиардите магистрални разходи на държавата в края на 2018 г. тези суми са капка в морето, но пък са показателни за начина, по който се усвои т.нар. излишък: безпринципно, непрозрачно и без дебат за ефективността от подобни пари. И най-вече извънредните разходи (противно на името им) се превръщат в редовно явление - това е трети поред бюджет, който се залага на минус, но в края на годината завършва на плюс, голяма част от който се преразпределя от министрите сякаш са надянали червени костюми и нарамили чували. Този път обаче разходите в последния месец на годината достигнаха рекордните 6.5 млрд. лв., без да се брои вноската на страната в ЕС. От тях извънредните плащания са за около 1.86 млрд. лв. Но такива имаше и през годината.


Да си отгледаш излишък

По предварителни данни на финансовото ведомство разходите в бюджет 2018 г. са почти 39.5 млрд. лв., или със 167 млн. лв. повече от планираните в началото на годината. В същото време, въпреки че бяха заложени на 1.1 млрд. лв. дефицит, финансовите сметки на държавата завършват на плюс от 163 млн. лв. (около 0.2% от БВП). За капак през годината кабинетът гласува допълнителни разходи за няколко милиарда лева. Което означава, че бюджетът е бил планиран със сериозни буфери, които позволяват на управляващите да харчат повече.

Най-големият резерв е в капиталовите разходи – към края на ноември те бяха изпълнени едва наполовина на планираните до 2.9 млрд. лв. По подобен начин се получаваше и по-голямата част от плюса в бюджета предходните две години – разходите за инвестиции се планираха оптимистично, а се изпълняваха консервативно (виж графиката). Така около 30-40% от инвестиционните разходи не се оползотворяват всяка от последните няколко години. Останалите резерви са в планираната сума за дължимата вноска в ЕС, плащанията за лихви и в приходната част, където през 2018 г. растат и данъчните, и неданъчните постъпления.



Да го раздадеш на близки кметове и бизнесмени

За разлика от предходните две години, когато по милиард отиваха за спорната програма за саниране, сега най-големият разход е за магистрала "Хемус". През декември бяха гласувани 1.35 млрд. лв. за проектиране и строеж на 134 км от магистралата от пътен възел "Боаза" до път I-5 Русе - Велико Търново, като парите са заделени в целева сметка към регионалното министерство. Тя се води "за чужди средства" (нещо като извънбюджетна сметка), като трансферът към нея от бюджета ще се осчетоводи като разход на касова основа още през 2018 г., а средствата ще могат да се използват за бъдещи плащания през следващите години. За нуждата от добра инфраструктура в Северна България, която ще помогне и за развитието на икономиката на този район, се говори от години. Но начинът, по който ще се изразходват парите за строежа – де факто без обществени поръчки, повдига съмнения каква част от тях ще са реален разход и каква – подарък за строителните фирми. Идеята на правителството е тези 1.35 млрд. лв. да се превеждат на държавното дружество "Автомагистрали". А тъй като то няма капацитет и техника да строи, да избира на коя група компании да възложи задачата - без поръчки, а като на подизпълнители, просто с договор.

Другата крупна сума, която беше отпусната извънредно още през лятото миналата година, е 500 млн. лв. за ремонт на язовири. Те бяха осчетоводени като увеличение на капитала на Държавната консолидационна компания, като оттам и до днес не са дали обяснение как и на кой ще възлагат ремонтните дейности.

С две постановления правителството раздаде и общо 260 млн. лв. на стотици общини година преди вота за местна власт. За тези милиони също се повдигна въпросът за начина, по който се избира кой да получи допълнителни пари и кой – не. По изчисления на БСП общата сума, отпусната на местните власти с постановления на кабинета за периода юли 2017 – декември 2018 г., е почти 550 млн. лв. Тя е разпределена в 177 общини, като тези, управлявани от ГЕРБ, са получили над 70% от сумата, от ДПС – 17%, а БСП едва 2%. Донка Михайлова, която е и зам.-председател на НСОРБ, заяви по време на брифинг на социалистите, че не приемат средства от държавния бюджет да се разпределят към българските общини без ясни процедури и критерии.

И ако извънредното финансиране за местната власт ви се струва без правила, решенията с пари на данъкоплатците да се финансират покупки на терени и сгради на частни лица повдигат много повече въпроси. Едно от най-спорните беше отпускането на 43.5 млн. лв. на община Варна, с които тя да откупи терен по-малко от 3 дка, собственост на един от активистите на БСП и сочен за вътрешна опозиция - Георги Гергов.

Междувременно държавата купи за 25 млн. лв. от Красимир Георгиев, собственик на сградата на "Син сити" и хотелите "Централ" и "Форум", сграда за нуждите на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Георгиев се счита за близък до общинския съветник от ГЕРБ Орлин Алексиев.

В края на годината още един частен проект беше откупен с държавни пари – 20 млн. лв. за спортната зала в Русе, която е инвестиция на братята Атанас и Пламен Бобокови. Съоръжението ще премине в активите на "Национална спортна база" с аргумент "да се гарантира висока степен на експлоатационна ефективност на обекта".

Останалите по-крупни суми от излишъка са за ремонти по различни военни проекти и за МВР (виж графиката).

И ако някой от едрия бизнес се чувства пренебрегнат, в бъдеще ще има още държавни пари за частни проекти. От гостуване на спортния министър Красен Кралев в Би Ти Ви тази седмица стана ясно, че България има амбициите да стане домакин на световното първенство по футбол през 2030 г. заедно със Сърбия, Гърция и Румъния и планира около 300 млн. лв. инвестиции. Една част от тях по думите на министъра ще се насочи към проекта на "Химимпорт" за стадион "Варна", "който с малко средства от държавата може да стане от 20 хил. на 40 хил." места.

Да се къпеш във всеобщата любов

Раздаването на почти безотчени милиони през бюджета не е патент на ГЕРБ. Подобна практика имаше и през последните години от управлението на тройната коалиция. "Тази практика е възможна само в добри за икономиката години. И често политиците подценяват рисковете при задаваща се криза. Можеше да оставят повече пари във фискалния резерв като вид буфер предвид очакванията за забавяне на икономиката", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Другият проблем е, че голяма част от разходите на държавата минават на ръчно управление, а ролята на парламента като институция, която я одобрява, на практика се обезсмисля.

Като контраагумент финансовият министър Владислав Горанов често изтъква, че правителството има нужда от някакво пространство за реакции. Но през миналата година допълнително раздадените пари с постановления на Министерския съвет и пренасочените разходи от една програма към друга в рамките на министерствата вероятно ще надхвърлят 10% от целия бюджет за 2018 г. "Може би трябва да се помисли за законодателна промяна, която да направи така, че над определена сума парите все пак да се одобряват и от Народното събрание, защото там вече тези нови проекти ще се подложат на дебат", казва Ганев.

Има и още – една част от ресурса за безконтролно харчене вероятно се залага още при изготвянето на бюджета във финансовото ведомство. Друга обаче идва от останалите министерства, които всяка година се борят за повече пари, независимо че в края на годината една част от тях се чудят как да изхарчат последните останали милиони на пожар. Трябва да се отчете и факторът Борисов, който предвид предстоящите двойни избори през тази година беше особено благоразположен към почти всякакви молби за държавна подкрепа и мотивиран да потушава всяко надигащо се недоволство.

Както казва Петър Ганев - изразходването на излишъка е безпринципно, но от политическа гледна точка носи повече позитиви, отколкото негативи. "Ако има хора, които ти се радват и ти благодарят, критиките за бюджетните правила лесно могат да се преглътнат."

А изключенията - като недооценяващите щедростта фенове на моторните спортове, само потвърждават правилото.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Правителството вече ще преговаря за F-16 без ограничения Правителството вече ще преговаря за F-16 без ограничения

Управляващите с помоща на ДПС дадоха "зелена светлина" за закупуване на американски изтребители и за повече от 1.8 млрд. лв.

16 яну 2019, 392 прочитания

КЗК не одобрява идеята за фиксирана надценка на храните КЗК не одобрява идеята за фиксирана надценка на храните

От антимонополния орган смятат, че това ще ограничи конкуренцията и ще произведе забранено споразумение

16 яну 2019, 560 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Съюзникът от запаса

Липсата на активност на България в НАТО не е въпрос само на пари или антично въоръжение

Колко е сложно да управляваш милиарди

Фондът на фондовете обеща много неща за 2018 г., но само част от тях се случиха, а около процедурите витаят съмнения

Скопие се отказа от плоския данък

Въвеждането на нова данъчна ставка с нисък обсег е предимно политически ход без особено финансово изражение

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Всичко за Роки

Taschen публикува книга с историята на най-емблематичния герой на Силвестър Сталоун

20 въпроса: Елена Розберг

Заедно с Ива Дойчинова и Евелина Павлова тя започна новия медиен проект Triple Eye

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Провал на сделката за Brexit, БНБ предупреди за рискове, без фабрика за сладоледи във Варна, горивата донесоха 2.8% годишна инфлация

Емисия

DAILY @7AM // 16.01.2019 Прочетете