За какво ни е армията

Държава, която не храни собственната си армия, ще храни чужда!

Все бивши министри и зам министри са се изказали и дават акъп при положение, че още от тяхно време е докарана армията до днешното дередже. Изграждането на боеспособна армия изисква голям ресурс и ще трябва да си платим, не може само по тънката лайстна да минаваме. Ние даваме по 4 млрд за здравеопзавне за година, което го няма, а нямаме да дадем 1 млрд на година за армия, която да гарантира суверенитета и защитава интересите на страната.

[quote#2:"galin83"] Ние даваме по 4 млрд за здравеопзавне за година, което го няма, а нямаме да дадем 1 млрд на година за армия, която да гарантира суверенитета и защитава интересите на страната.[/quote]

Абсолютна истина. Парите са много, но държава без армия няма, а армията струва пари. И в дългосрочен план винаги излиза по-евтино да поддържаш собствена армия ;) щото иначе сметката може да излезе много скъпо.

Армията не е нещо, което да си купиш от магазина, когато ти потрябва. За да е боеспособен съставът трябва да е обучен и преди всичко МОТИВИРАН. Иначе, като види страшното ще хвърли пушките и ще се разбяга.

няма как да стане по тоя начин с обявяване на проекти за уж закупуване на нова техника,ама без яснота без реформи без никаква визия...просто купуваме понеже вече няма накъде...

От всички родове войски най-малка връзка с нашата сигурност имат ВМС.

Първо, Конвенцията от Монтрьо не е довод защото по време на студената война турския флот трябваше да противостои на съветския, българския и румънския. Щом тогава това се е приемало за адекватно решение не виждам защо сега да не е. Още повече, че сега освен Турция в акваторията на Ч. море са и други 2 натовски страни - БГ и Румъния. А руския флот сега е умалена версия на съветския - както като брой плавателни съдове, така и като брой бази и брегова инфраструктура - руския флот загуби големи бази в Одеса и Николаев (Украина) и Батуми (Грузия). Т.е. в сравнение със Студената война съотношението на силите в Ч. Море е значително променено в полза на НАТО.

Второ, Конвенцията от Монтрьо се отнася до мирновременния достъп до Босфора и Дарданелите. Ако, не дай си Боже, се стигне до конфликт между НАТО и Русия Турция е в правото си да промени режима на достъп. Т.е. Шести Американски Флот може да влезе в Ч. Море.

Трето, всичко това е доста имагинерно по простата причини, че акваторията на Ч. Море е малка и тя се прострелва изцяло от брегови ракетни комплекси. Т.е. безсмислено е разполагането на големи съдове, които биха били уязвими. Има смисъл от малки, но бързи съдове за оперативен контрол.

В този смисъл, има известно "пресоляване" на манджата у нас. Придобихме 3 големи кораба (бившите белгийски фрегати), които са проектирани за действия в открития океан (Белгия е бивша колониална сила с достъп до Атлантическия Океан). Тяхната поддръжка и експлоатация е скъпа, а тяхното приложение в Ч. Море е със съмнителна стойност. Да не говорим, че са морално остарели и имат нужда от скъпа подмяна на въоръжението, радара и комуникационната техника.

Николай,мислиш ли че конвенциите пазят границите? И относно силите в Черно море,яко си се объркал. И нашия и румънския и грузинския флот даже и Турция не ги брои.... А авиацията е нужна както всеки друг род войски.И дали да не инвестираме в дрони?

До коментар [#1] от "Oniq S Koniq":

Естествено, че е по-добре да имаш колкото се може по-голямо въоръжение и по-голям щат. Но всичко си има цена.

Армията е като застраховка. Като шофьор може да си купиш не просто "гражданска отговорност", но и "пълно каско". Също и застраховка "кражба". И застраховка "живот". И застраховка "пожар". И "земетръс". И "наводнение". И какво ли още не.

Няма спор, че това намалява щетите ако съответното застрахователно събитие застъпи. Но всички тези застраховки си имат цена. И това е причината повечето хора да нямаме пълния набор от застраховки.

Връщайки се на въпроса за армията трябва да преценим срещу кои рискове искаме да се подсигурим или подготвим. От война срещу Русия? От война срещу Турция? От военни действия някъде далече (Афганистан и др.)? Това са все военни рискове, но са от различен характер и изискват различно въоръжение.

И подобно на застраховките - няма как да се застраховаме или подоготвим за абсолютно всеки риск. Просто ще излезе много скъпо. Преценяваме срещу кои рискове искаме да се застраховаме или подготвим и съобразно това купуваме съответното въоръжение.

Ако САЩ или Русия ни нападнат, нищо не може да ни спаси, затова просто не трябва да допускаме да ни замесват в конфликт срещу която и да е от двете световни сили. Най-разумно е да се стремим към нормални отношения с тях.

Друга опасност може да дойде чрез директна атака от съседна страна. За да бъде защитена, на България ѝ трябват на първо място ракети и ПВО, а не изтребители, тъй като съседите разполагат с десетки пъти повече такива. Само ако разполагаме с ракети, способни да унищожат всека една от съседните столици + Истанбул (най-вече), ще бъдем в безопасност.

Третият риск пред България са паравоенни формирования (местни и/или внесени) в смесените райони, които могат да бъдат прехвърлени на наша територия, обучени и въоръжени в определен момент. Затова трябва да сме подготвени за партизанска война в пресечена местност. Там трябват най-вече специално обучени войски и военни хеликоптери.

Четвъртият риск е да бъдем замесени в конфликт извън границите на страната. Например такъв може да възникне в Македония, ако албанците отново я атакуват или в Украйна/Молдова, ако българското малцинство бъде подложено на етническо прочистване или репресии от страна на централната власт, ако избухне гражданска война и пр. Тогава българският народ ще окаже натиск и армията ни ще бъде принудена да се включи. Трябва да бъдем подготвени за такъв вариант и да знаем къде, как и с какво да атакуваме най-ефективно.

Все се повтаря.... бедни сме.
Да, ако сме бедни, най-накрая със закъснение прежалваме парите и боядисваме хола или купуваме нов телевизор. Защото трябва.
И с армията е така.