За какво ни е армията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За какво ни е армията

За какво ни е армията

България се готви да похарчи ударно поне 4.5 млрд. лв. за оръжия, но без да отчита заплахите и опасността от икономическа криза

Момчил Милев
15855 прочитания

Случайно да сте чули, че през следващата година страната ни ще закупи оръжейни системи, чиято стойност превишава активите на внезапно фалиралата Корпоративна търговска банка? И че това са финансови задължения, които България ще изплаща през следващото десетилетие, независимо че следващата икономическа криза може и да дойде догодина?

Освен ако нямате специален интерес към военната тематика, едва ли знаете, че през 2019 г. правителството се готви да сключи договори не само за нови изтребители F-16, но и за модулни патрулни кораби за военноморските сили, модерни бронирани машини за пехотата и за ремонт на всички стари съветски бойни самолети МиГ-29 и Су-25. Общата сума за всичко това приближава космическите 4.5 млрд. лв., които най-вероятно ще бъдат разсрочени във времето и изплащани в рамките на следващите 5 до 10 години, натоварвайки държавния бюджет със сериозни разходи.

И това е едва началото, защото тук става дума само за трите основни армейски мегапроекта. Освен тях в някакъв недалечен бъдещ момент ръководството на въоръжените сили иска евентуално да придобие още 8 изтребителя, щурмови вертолети, дронове, зенитно-ракетни комплекси, модерни радари, да ремонтира и модернизира използваните сега фрегати, да преоборудва специалните сили... Може само да гадаем каква точно ще бъде цената на всичко това, но със сигурност ще се измерва в още милиарди.

Кои са големите военни проекти
Автор: Капитал

За мен подценени и на втори план остават военноморските сили и, без всякакво съмнение, сухопътните войски.

Ангел Найденов, бивш министър на отбраната

Чакайки тези политически видими проекти да тръгнат, правителството прави безсмислени и скъпи ходове, например поддръжката на всички МиГ-29 и Су-25.

Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната

Въздушното и морското наблюдение стават все по-актуални. Първото, което трябва осигурим покрай новите самолети, е разпозната въздушна картина.

Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната

Сумата е с толкова астрономически размери заради близо 20-годишния отказ на серия правителства да финансират постепенната модернизация на въоръжените сили и да инвестират в реални бойни способности, какъвто всъщност е смисълът от съществуването на всяка една съвременна армия. Защото отбраната не може да се реформира и модернизира за година-две. Вместо това в периода на т.нар. преход политиците предпочетоха да дадат над 2 млрд. лв. за поддържащи способности като транспортни самолети, вертолети, камиони и джипове, чийто ефект за националната сигурност е пренебрежим. А също и за ремонтиране на старата съветска техника от времето на Варшавския договор, която дълги години гарантира стабилен паричен поток към руския военнопромишлен комплекс, дори 14 години след приемането на страната ни в НАТО.

Сега обаче България е принудена спешно да вземе реални решения за огромни инвестиции в своята армия и отлагането най-вероятно ще бъде невъзможно. В момента страната ни е под комбинирания натиск на САЩ и НАТО да купи модерно западно оръжие. Освен това държавното ръководство е изправено пред реалната необходимост да направи това в контекста на нарастващото напрежение с Русия, все по-непредвидимото съюзническо поведение на съседна Турция в рамките на НАТО и все по-реалния изолационизъм на Тръмп след решението за изтегляне от Сирия и евентуалното излизане от Афганистан.

Какво по-напред

Реално погледнато, в момента в България няма обществен дебат и съгласие по въпросите на националната отбрана, за това какво да представлява армията и за какво точно да се ползва. Липсата на стратегически подход от страна на управляващите и обективна оценка за заплахите автоматично се пренася и в плановете за модернизация: те се инициират предимно от генералитета, правят се на парче и по начин, така че "да не се обиди" нито един от видовете въоръжени сили. Например, ако вземем като изходна точка напрежението в Черно море и ограниченията за влизане на съюзнически кораби в него по Конвенцията от Монтрьо, приоритетен би трябвало да е флотът. В случай че страната ни иска да е по-видима в съюзническите операции на НАТО, акцентът би трябвало да е изграждането на модерна бронирана пехотна бригада. Ако пък случайно България иска да скъса със 100-процентовата си авиационна зависимост от Русия, най-спешна би била бързата доставка на натовски самолети. Подобна политическа дискусия обаче към момента изобщо не се води.

"За съжаление настоящите три проекта, одобрени от парламента и с планирано финансиране чрез централния бюджет, просто дават сигнал за баланс между трите вида въоръжени сили, но не покриват реалните нужди. А са обявени като едва ли не основни, ако не единствени, за следващите 10 години", коментира за "Капитал" бившият военен министър Велизар Шаламанов, който е и бивш зам.-директор на Агенцията за информация и комуникации на НАТО (NCIA). Според него при модернизационните програми не са зададени приоритети: "Една година са корабите, друга година самолетите, сигурно, ако не успеят да тръгнат самолетите, ще станат бронираните машини..."

Шаламанов смята, че подходът трябва да е съвсем различен. Според него е далеч по-важно да сме съвместими и да използваме съвместно ресурсите на нашите съюзници по линия на НАТО и ЕС. "Истинската гаранция за сигурността на България е свързана с участие в съюзнически формирования и домакинстването им", казва той. И добавя: "Нещата се свеждат до готовността на страните да изграждат многонационални сили, да ги снабдяват чрез многонационални проекти, да ги готвят с многонационални учения за участие в многонационални операции. Това са неща, които, дали ще бъдат в контекста на НАТО или на ЕС, са неизменни."

Сбъркани приоритети

Бившият военен министър Ангел Найденов също смята, че реформирането на въоръжените сили не се покрива от предложеното в момента. "Когато говорим за модернизацията на армията, не бива да свеждаме нещата само до големите проекти. По мое време имахме програма, която е в рамките поне на девет проекта и която отразява, най-общо казано, потребностите от отбранителни способности на въоръжените сили. Тези проекти в голяма степен са съобразени с рисковете и заплахите – към този момент не непосредствени, но все пак такива, които са отчетени в различните стратегически документи", коментира той пред "Капитал". Бившият военен министър Тодор Тагарев също е убеден, че в момента липсва ясно формулирана стратегия за модернизация. "Всяко превъоръжаване трябва да става на програмна основа. Когато купуваш ново оръжие, трябва да прецениш какво правиш със старото, какво правиш с хората, какво правиш с инфраструктурата, какви способности създаваш, как ще ги поддържаш, как извеждаш досегашната техника от въоръжение и използване. Това тотално липсва при настоящото правителство", казва той.

Тагарев е убеден, че всяка програма за модернизация трябва да върви с портфолио от проекти, да мине през Министерския съвет, желателно и през парламента, който да подкрепи дългосрочно тези действия. Вместо да направят нещо подобно обаче, военните "стратези" на ГЕРБ отмениха гласуваната през 2014 г. модернизационна концепция на Велизар Шаламанов, наречена "България в НАТО и европейската отбрана 2020". "Когато няма такава програма, управляващите правят излишни ходове, каквито вече знаем, и други, за които научаваме кажи-речи случайно. Като например даването на нови 40 млн. лв. за поддръжка на комуникационно-навигационна система на ВВС. Това е пълен абсурд за мен, не съм чул никакво обсъждане по темата. Това е приблизително половината от стойността на цялостна модернизация на системата за наблюдение на въздушното пространство с три супермодерни 3D радара, които са лесни за експлоатация и не искат хора да дежурят до тях", коментира бившият военен министър. "По-скоро в момента се демонстрира липса на капацитет да се управляват толкова големи проекти. Например в случая с ремонта на Су-25 става дума за драстично разминаване на финансовата рамка и съответно получените цени", смята и Ангел Найденов.

"Сегашната власт определено не са способни да управляват модернизацията. Затова е добре за по-малки и приоритетни проекти да се ползват услугите на агенциите на НАТО - NSPA и NCIA. Пресичането на разточителното и със съмнителен ефект харчене на изток може да стане в стратегическо партньорство на запад, както и с участие и домакинстване на многонационални формирования", обобщава ситуацията Велизар Шаламанов.

Реално погледнато, в момента в България няма обществен дебат и съгласие по въпросите на националната отбрана, за това какво да представлява армията и за какво точно да се ползва
Фотограф: Цветелина Белутова

Случайно да сте чули, че през следващата година страната ни ще закупи оръжейни системи, чиято стойност превишава активите на внезапно фалиралата Корпоративна търговска банка? И че това са финансови задължения, които България ще изплаща през следващото десетилетие, независимо че следващата икономическа криза може и да дойде догодина?

Освен ако нямате специален интерес към военната тематика, едва ли знаете, че през 2019 г. правителството се готви да сключи договори не само за нови изтребители F-16, но и за модулни патрулни кораби за военноморските сили, модерни бронирани машини за пехотата и за ремонт на всички стари съветски бойни самолети МиГ-29 и Су-25. Общата сума за всичко това приближава космическите 4.5 млрд. лв., които най-вероятно ще бъдат разсрочени във времето и изплащани в рамките на следващите 5 до 10 години, натоварвайки държавния бюджет със сериозни разходи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    cef04586481 avatar :-|
    Oniq S Koniq

    Държава, която не храни собственната си армия, ще храни чужда!

  • 2
    galin83 avatar :-|
    galin83

    Все бивши министри и зам министри са се изказали и дават акъп при положение, че още от тяхно време е докарана армията до днешното дередже. Изграждането на боеспособна армия изисква голям ресурс и ще трябва да си платим, не може само по тънката лайстна да минаваме. Ние даваме по 4 млрд за здравеопзавне за година, което го няма, а нямаме да дадем 1 млрд на година за армия, която да гарантира суверенитета и защитава интересите на страната.

  • 3
    jumbojet avatar :-|
    Дневник пропагандна газета

    [quote#2:"galin83"] Ние даваме по 4 млрд за здравеопзавне за година, което го няма, а нямаме да дадем 1 млрд на година за армия, която да гарантира суверенитета и защитава интересите на страната.[/quote]

    Абсолютна истина. Парите са много, но държава без армия няма, а армията струва пари. И в дългосрочен план винаги излиза по-евтино да поддържаш собствена армия ;) щото иначе сметката може да излезе много скъпо.

  • 4
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Армията не е нещо, което да си купиш от магазина, когато ти потрябва. За да е боеспособен съставът трябва да е обучен и преди всичко МОТИВИРАН. Иначе, като види страшното ще хвърли пушките и ще се разбяга.

  • 5
    svd avatar :-|
    не на безразличието

    няма как да стане по тоя начин с обявяване на проекти за уж закупуване на нова техника,ама без яснота без реформи без никаква визия...просто купуваме понеже вече няма накъде...

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    От всички родове войски най-малка връзка с нашата сигурност имат ВМС.

    Първо, Конвенцията от Монтрьо не е довод защото по време на студената война турския флот трябваше да противостои на съветския, българския и румънския. Щом тогава това се е приемало за адекватно решение не виждам защо сега да не е. Още повече, че сега освен Турция в акваторията на Ч. море са и други 2 натовски страни - БГ и Румъния. А руския флот сега е умалена версия на съветския - както като брой плавателни съдове, така и като брой бази и брегова инфраструктура - руския флот загуби големи бази в Одеса и Николаев (Украина) и Батуми (Грузия). Т.е. в сравнение със Студената война съотношението на силите в Ч. Море е значително променено в полза на НАТО.

    Второ, Конвенцията от Монтрьо се отнася до мирновременния достъп до Босфора и Дарданелите. Ако, не дай си Боже, се стигне до конфликт между НАТО и Русия Турция е в правото си да промени режима на достъп. Т.е. Шести Американски Флот може да влезе в Ч. Море.

    Трето, всичко това е доста имагинерно по простата причини, че акваторията на Ч. Море е малка и тя се прострелва изцяло от брегови ракетни комплекси. Т.е. безсмислено е разполагането на големи съдове, които биха били уязвими. Има смисъл от малки, но бързи съдове за оперативен контрол.

    В този смисъл, има известно "пресоляване" на манджата у нас. Придобихме 3 големи кораба (бившите белгийски фрегати), които са проектирани за действия в открития океан (Белгия е бивша колониална сила с достъп до Атлантическия Океан). Тяхната поддръжка и експлоатация е скъпа, а тяхното приложение в Ч. Море е със съмнителна стойност. Да не говорим, че са морално остарели и имат нужда от скъпа подмяна на въоръжението, радара и комуникационната техника.

  • 7
    wpo34378687 avatar :-|
    wpo34378687

    Николай,мислиш ли че конвенциите пазят границите? И относно силите в Черно море,яко си се объркал. И нашия и румънския и грузинския флот даже и Турция не ги брои.... А авиацията е нужна както всеки друг род войски.И дали да не инвестираме в дрони?

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#1] от "Oniq S Koniq":

    Естествено, че е по-добре да имаш колкото се може по-голямо въоръжение и по-голям щат. Но всичко си има цена.

    Армията е като застраховка. Като шофьор може да си купиш не просто "гражданска отговорност", но и "пълно каско". Също и застраховка "кражба". И застраховка "живот". И застраховка "пожар". И "земетръс". И "наводнение". И какво ли още не.

    Няма спор, че това намалява щетите ако съответното застрахователно събитие застъпи. Но всички тези застраховки си имат цена. И това е причината повечето хора да нямаме пълния набор от застраховки.

    Връщайки се на въпроса за армията трябва да преценим срещу кои рискове искаме да се подсигурим или подготвим. От война срещу Русия? От война срещу Турция? От военни действия някъде далече (Афганистан и др.)? Това са все военни рискове, но са от различен характер и изискват различно въоръжение.

    И подобно на застраховките - няма как да се застраховаме или подоготвим за абсолютно всеки риск. Просто ще излезе много скъпо. Преценяваме срещу кои рискове искаме да се застраховаме или подготвим и съобразно това купуваме съответното въоръжение.

  • 9
    izt21595181 avatar :-|
    izt21595181

    Ако САЩ или Русия ни нападнат, нищо не може да ни спаси, затова просто не трябва да допускаме да ни замесват в конфликт срещу която и да е от двете световни сили. Най-разумно е да се стремим към нормални отношения с тях.

    Друга опасност може да дойде чрез директна атака от съседна страна. За да бъде защитена, на България ѝ трябват на първо място ракети и ПВО, а не изтребители, тъй като съседите разполагат с десетки пъти повече такива. Само ако разполагаме с ракети, способни да унищожат всека една от съседните столици + Истанбул (най-вече), ще бъдем в безопасност.

    Третият риск пред България са паравоенни формирования (местни и/или внесени) в смесените райони, които могат да бъдат прехвърлени на наша територия, обучени и въоръжени в определен момент. Затова трябва да сме подготвени за партизанска война в пресечена местност. Там трябват най-вече специално обучени войски и военни хеликоптери.

    Четвъртият риск е да бъдем замесени в конфликт извън границите на страната. Например такъв може да възникне в Македония, ако албанците отново я атакуват или в Украйна/Молдова, ако българското малцинство бъде подложено на етническо прочистване или репресии от страна на централната власт, ако избухне гражданска война и пр. Тогава българският народ ще окаже натиск и армията ни ще бъде принудена да се включи. Трябва да бъдем подготвени за такъв вариант и да знаем къде, как и с какво да атакуваме най-ефективно.

  • Костадин Иванов

    Все се повтаря.... бедни сме.
    Да, ако сме бедни, най-накрая със закъснение прежалваме парите и боядисваме хола или купуваме нов телевизор. Защото трябва.
    И с армията е така.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK